Прост отговор на въпроса – Защо съм нещастен
Защо съм нещастна?
Щастието е чувство на вътрешно задоволство, доволство и мир, които са свързани с външни обстоятелства. Щастието не се случва случайно или от безкрайни усилия да бъдем щастливи. Това е състояние, което може да придобие всеки, независимо от възраст, националност и т.н.
Щастието се възприема напълно от онези, които имат дарбата на две „гледки“: очите и сърцето, както се казва в Корана:
„Не се ли скитаха по земята, имайки сърца, чрез които разбираха, и уши, чрез които чуваха? Наистина, не очите ослепяват, но сърцата, които са в гърдите, ослепяват” (22:46).
Щастието може да се определи като късмет, лекота и спокойствие. Истинското щастие идва от осъзнаването на Твоя Създател, поклонението пред Него, хваленето Му и живеенето на живота според Неговите инструкции. Аллах каза в Свещения Коран:
"О, не! Който подчини лицето си на Аллах като прави добро, той ще получи награда от своя Господ. Те няма да познаят страх и няма да скърбят” (2:112).
„На вярващите мъже и жени, които са вършили правда, Ние със сигурност ще дадем красив живот и ще ги възнаградим за най-доброто от това, което са направили“ (16:97).
Ако човек вярва в Аллах като свой Господ и като единствен достоен за поклонение, той ще намери щастието, към което се стреми. Нещо повече, той ще получи благословения, успех и облекчение от Аллах още в този живот.
„Ако жителите на селата бяха повярвали и станали богобоязливи, Ние щяхме да разкрием пред тях благодат от небето и земята” (7:96).
Свещеният Коран разказва как човек може да намери щастието. Коранът е основното ръководство на вярващия, в него няма нито една лъжа и всяко обещание е истина.
Коранът говори заАллах, на неговата религия и ни напомня за триковете на този свят. Той ни дава истинското обещание и ни учи за щастието, неговото разпознаване и придобиване.
„Те повярваха и сърцата им намериха покой в споменаването на Аллах. Наистина само при споменаването на Аллах сърцата намират мир” (13:28).
Ако човек търси щастие във всичко, но въпреки това се събужда с празнота в душата си, може би той не е изпълнил сърцето си с най-важната си цел - поклонението на Неговия Създател. Всевишният Аллах е установил и определил истинското щастие, което не може да бъде намерено никъде освен при Него, в рамките на вярата, и който отрича това, се оказва в щастие.
„А който се отвърне от Моето напомняне, го чака труден живот и в Деня на възкресението ще го възкресим сляп.“ И той ще каже: „Господи! Защо си ме отгледал сляп, когато бях прогледнал?” Аллах ще каже: „Това е! Нашите знаци дойдоха при вас, но вие ги предадохте на забрава. По същия начин днес вие самият ще бъдете забравен” (20:124-126).