Пространствено-времевата теория на Нютон
Терминът е въведен от Нютон (заедно с концепцията за абсолютно време) в „Математически принципи на естествената философия“. За него пространството и времето действат като универсален съд, който има отношения на ред и съществува независимо едно от друго и от материални тела:
... времето и пространството са, така да се каже, вместилища за себе си и за всичко, което съществува. Всичко е подредено във времето в смисъла на реда на последователност, в пространството в смисъла на реда на положение. В самата си същност те са места и е абсурдно да се приписват движения на първичните места. Именно тези места са абсолютни места и само преместванията от тези места представляват абсолютни движения[1] .
В същото време Нютон отбелязва размиването на ежедневната терминология:
Време, пространство, място и движение са добре известни концепции. ... тези понятия обикновено се отнасят до това, което се разбира от нашите сетива. От това произтичат някои неправилни съждения, за отстраняването на които е необходимо горните понятия да се разделят на абсолютни и относителни, истинни и привидни, математически и обикновени[2] .
Като такава математическа концепция Нютон въвежда специална инерционна отправна система, спрямо която се извършва абсолютното движение, без да го счита за физическа реалност, но говори за възможността за обвързване с някои "непроменливи" обекти - например с неподвижни звезди.
За разлика от пространството и времето на Аристотел, пространство-времето на Нютон вече не може да се разглежда като E 3 × E 1 ^\times \mathbb ^> . Това се дължи главно на отсъствието на концепцията за абсолютно движение в теорията на Нютон. Например, ако сте в инерционна отправна система, тогава никакви експерименти няма да могат да открият дали тя се движиравномерно и праволинейно спрямо всеки друг ISO или не. Следователно е невъзможно да се установи съответствие между точката в пространството, където се намирате в този момент от времето и точката в пространството от миналото. Тъй като теорията на Нютон позволява съществуването на произволно високи скорости, всяка точка в пространството в момент t 1>gt; може да съответства на всяка точка в пространството в момент t ≠ t 1 > . Следователно всеки момент от времето може да бъде свързан със „своето“ пространство. По този начин пространство-времето на Нютон е разчленено пространство с основа E 1 ^> представляващ абсолютно време и слой E 3 ^> , представляваща относително пространство [3] .