Протест срещу заместването на вноса
Гневните граждани са еднакви навсякъде. И това не са само креативни плакати
Снимка: Елена Тофанюк / Република; Нийл Хол/Ройтерс
Приликите между митингите от 2011-2012 г. в България и движението, което се появи след избора на Доналд Тръмп в САЩ, са поразителни. Тук-там хуморът и креативността са се превърнали в основни инструменти на демонстрантите - непосветен наблюдател може дори да сбърка цялото събитие с карнавал. Но не бива да забравяме и другата страна на въпроса: както в България преди пет години, така и в САЩ сега протестът е подчертано мирен и се ограничава до масови демонстрации. Тези тълпи имат различни мнения относно тактиката на действие, но като цяло са умерени.
Както в България, така и в САЩ демонстрациите изкараха разгневените жители на града по улиците. Естествено раздразнение предизвикаха грубите нарушения при изборите за българска Дума, както и встъпването в длъжност на един груб американски президент. Подобни действия извеждат гражданите на политическата сцена и показват, че имат реална власт, с която трябва да се съобразяват.
Снимка: Александър Миридонов / Комерсант; Баркрофт Медиа / ТАСС
Раздразнението трябва да се разграничава от яростта: за да се подготвят каустични плакати, отнема време, което обикновено е достатъчно, за да отслабнат донякъде емоциите. Не без причина през 2011 г. на първия протестен митинг в Москва - вечерта след изборите - нямаше място за хумор. Няма за смях онези, които заради действията на Тръмп са заседнали на американските летища.
Снимка: Павел Касин / Комерсант; Луси Никълсън/Ройтерс
Има доста очевидна причина, поради която енергията на протеста и в двата случая се излива изключително в творчеството - смешноплакати и тоалети. И в България, и в САЩ движението няма ясна и споделена политическа цел. Лозунгът „За честни избори“ успешно мобилизира хората – но какво се разбираше под него? Желанието да се постигне повторно преброяване на гласовете, незабавна смяна на властта с по-честна? По време на конфронтацията бързо стана ясно, че масите не са готови да поемат рискове и да поставят фундаментални искания, в резултат на което протестът беше разбит.
Снимка: Максим Поляков / Комерсант; Хенри Ромеро / Ройтерс
Същото нещо се случва в Америка днес: какво точно искат да постигнат хората по улиците? Импийчмънт на новоизбрания президент? Но на какво основание? Той е избран по закон и засега няма формални основания за оставката му. Както и в българския случай, протест без конкретна цел (която неминуемо ще изисква жертви) може в крайна сметка да се превърне в нарцисизъм.
Снимка: Степан Опалев / Република; Кристин Муши/Ройтерс
Когато демонстрантите са изпълнени с чувството „чудесно е, че всички сме тук днес“, протестът губи своя политически потенциал. Мадона може да крещи от подиума, че иска да взриви Белия дом, но когато нищо не последва думите, те губят силата си. Напротив, конкретните възражения срещу забраната за влизане на граждани на мюсюлмански страни веднага влязоха в сила.
Снимка: Максим Новиков / ТАСС; Питър Никълс/Ройтерс
Фактът, че масите в България и Америка са говорили на един език и на места използват едни и същи символи е знак, че процесите в двете страни са от сходен характер. Много други държави могат да бъдат поставени в същия ред - днешният език на протеста беше до голяма степен оформен от международното движение Occupy преди осем години.
Снимка: Максим Кашулински / Република; Шанън Стейпълтън/Ройтерс
Разположението е същото: на прекрачилата границите власт се противопоставят безсилни гневни граждани, които искат справедливост и уважение. Гледайки американските демонстранти, време е да се отървем от илюзията, че в далечния Запад има "правилна демокрация", до която никога не можем да дораснем. Протестиращите си приличат, защото емоциите им, политическата им ситуация и проблемите им са сходни. Тези проблеми имат глобален характер и трудно могат да бъдат решени в рамките на една държава. Нищо чудно, че хората в много страни по света излязоха да протестират срещу американския президент. Демонстрантите в различни държави са се научили да се чуват и да се обаждат – логично е да се предположи, че рано или късно те ще се опитат да се обединят и да сплотят редиците си.
Снимка: Павел Касин / Комерсант; Джейсън Редмънд/Ройтерс