Проверка на слуха с камертони
По-точни резултати се получават чрез изследване наслуховата функция с камертони. За практически цели е достатъчно да имате 2 камертона: един със 128 вибрации в секунда, а другият с 1024-2048 вибрации в секунда. За по-точен анализ на слуховата функция е необходимо да имате на разположение комплект камертони и свирка на Галтон.
С помощта накамертонисе определя въздушната проводимост на звука, както с помощта на речта. За да направите това, звучащ камертон се държи пред ухото на пациента и се определя броят на секундите, през които пациентът чува този звук. Остротата на слуха се определя като дроб, където числителят е броят секунди на чуване от пациента, а знаменателят е продължителността в секунди на нормален слух за даден камертон.
Изследването на костната проводимост, което е от голямо значение за диференциалната диагноза на заболяване на слуховия апарат, се извършва с помощта на камертон при 128 вибрации в секунда. Ако поставите крака на звучаща вилица на темето на пациента, тогава със здрави уши звукът се усеща в главата (опитът на Вебер). В случай на нарушение на звукопроводящия апарат от едната страна (при всички заболявания на средното ухо), звукът на камертона се чува по-добре в болното ухо (латерализация на звука).
Товаедностранноусилване на звука през костта се дължи на затрудненото изтичане на звукови вълни от лабиринта поради наличието на пречка в средното ухо. Този резултат от опита на Weber се наблюдава само при здраво вътрешно ухо. В противен случай (поражението на лабиринта и слуховия нерв), звукът на камертон, стоящ на короната на главата, ще бъде по-добре чут в здраво ухо, а при двустранна лезия - в по-малко засегнато.
Такаопитът на Веберв много случаи ще направи възможно разграничаването между заболяване на средното ухо и вътрешно ухо, а понякогамаркирайте началото на прехода на процеса на средното ухо към лабиринта. Последното се доказва от неочакваното прехвърляне на звукова латерализация от болната страна към здравата.
Много важнииндикациисе дават чрез сравнителна оценка на продължителността на възприемане на звука на камертон през костта и въздуха, което е същността на експеримента на Rinne. Това изследване се провежда по следния начин. Крачето на звуков камертон (128 вибрации в секунда) се поставя върху мастоидния израстък на изследваното ухо. Когато пациентът престане да чува звука на камертона, той се отделя от костта и се доближава до ушния канал.
Нормалното уховъзприема за известно време звука на камертона през въздуха, т.е. въздушната проводимост е по-голяма от костната (положителен Rinne). Ако пациентът не чува звук през ушния канал, тогава костната проводимост е по-голяма от въздушната (отрицателен Rinne).
Товаизследванее от голямо значение за диференциалната диагноза на заболяванията на средното и вътрешното ухо. Положителният опит на Rinne, при наличие на загуба на слуха, показва локализацията на процеса във вътрешното ухо. Ако костната проводимост е по-голяма от въздушната (отрицателна Rinne), това е доказателство за поражението на звукопроводящия апарат. При комбинирано или двустранно заболяване диагнозата на локализацията на процеса понякога среща много големи трудности и в такива случаи значението на експериментите на Weber и Rinne е значително намалено.