Първа градска болница Градска клинична болница № 1 на името на
Хроничният синузит е продължително възпаление на лигавицата на максиларния синус. По правило това е продължение на остър процес с продължителност повече от 4 седмици. Най-честите са гнойни, гнойно-полипозни, полипозни форми на хроничен синузит, по-рядко - катарални, париетално-хиперпластични, алергични и др. Отокът в естествената фистула на максиларния синус с нарушен дренаж на синуса води до последващо възпроизвеждане на бактериална микрофлора в синуса.
Важна роля за възникването на хроничен синузит играят заболяванията на зъбите, както и хирургичните интервенции на зъбите и алвеоларния процес на горната челюст, придружени от перфорация и инфекция на синуса. Синузитът на тази етиология се нарича одонтогенен. В произхода на одонтогенния синузит от ключово значение е анатомичната близост на дъното на максиларния синус до върховете на корените на малките молари, първите и вторите големи молари, които са отделени от дъното на синуса с тънък слой костна тъкан и лигавица.
При подуване и запушване на лигавичните жлези на синусите могат да се образуват истински (ретенционни) кисти и псевдокисти. Последният може да изчезне след елиминиране на възпалителния процес. Истинските кисти могат да достигнат големи размери и да окажат натиск върху стените на синуса, причинявайки трофични нарушения и след това резорбция на костта с образуване на костен дефект. Основният симптом на такива кисти е главоболие с различна интензивност и локализация.
Фиг. 1 КТ на парасоналните синуси. Аксиална проекция. Киста в десния максиларен синус.
Фиг. 2 Мукопурулентен секрет в средния носов ход
Най-честите симптоми на хроничен синузит сапродължително лигавично или мукопурулентно изпускане от носа от страната на лезията или от двете страни, затруднено назално дишане, периодично главоболие с ограничен или дифузен характер. Обонянието може да намалее до пълната му загуба. Затрудненото назално дишане води до сухота в устата, намалена работоспособност, периодично запушване на ушите и е възможно загуба на слуха.
По време на периода на ремисия общото състояние и благосъстоянието на пациента са доста задоволителни, възниква известно пристрастяване към патологичните явления и през този период пациентите рядко търсят помощ. Хроничният синузит често се комбинира с възпаление на клетките на етмоидния лабиринт, което може да причини съответните симптоми.
Фиг. 3 КТ на парасоналните синуси. Аксиална проекция. Левостранен сфеноидит.
Различните форми на хронично възпаление на максиларния синус изискват индивидуален подход към лечението.
При катарални, серозни, ексудативни, гнойни и вазомоторни форми на хроничен синузит те започват с консервативно лечение.
При изразени промени в синусите, при липса на ефект от консервативното лечение, е показано хирургично лечение. Наличието на орбитални и интракраниални усложнения е индикация за спешна операция.
Операциите на максиларния синус се извършват чрез два хирургични достъпа - интраназален (ендоназални методи) и екстраназален (екстраназални методи).
Понастоящем се използват ендоназални методи с помощта на съвременни оптични системи: ендоскопи, операционни микроскопи и специална хирургическа микроинструментация. Екстраназалните методи осигуряват най-пълния достъп до всички части на синуса, позволяват ви напълнопремахване на засегнатите тъкани, костни структури, така че тази операция се нарича радикална. През 2011 г. в отоларингологичните отделения са лекувани 1513 пациенти с остър и хроничен синузит. Произведени 412 хирургични операции на максиларните синуси.