Първи московски хоспис - библиотека
Лекарство за облекчаване на болката
Лекари и пациенти очакват легализирането на палиативните грижи в България
За да стане достъпна и наистина ефективна палиативната грижа у нас, тя трябва да получи очертанията и статута на пълноценна услуга и да заеме стабилно място в системата на българското здравеопазване с подходяща законова, организационна, методическа и финансова подкрепа. Това стана дума на Международния конгрес по палиативни грижи, който се проведе в Москва и събра повече от 400 специалисти – лекари, учени, организатори на здравеопазването, както и представители на обществени организации и Църквата.
Остротата не намалява
– Както има право на първична медицинска помощ, така и всеки гражданин на България трябва да има право на палиативни грижи – даде тон на дискусията главният специалист по палиативни грижи на Министерството на здравеопазването на България, главният лекар на „Хоспис“ №. В.В. Милионщикова (Москва) Диана Невзорова.
През последните няколко години палиативната медицина в България започна да придобива повече или по-малко сериозни форми, въпреки че все още не се е превърнала в интегрална услуга в системата на здравеопазването: има само няколко, много малко клиники и отделения, където се хоспитализират предимно пациенти с онкологични и неврологични профили. Остър е въпросът за достъпността на палиативната медицина за пациенти с други незаразни и инфекциозни патологии. Не по-малко остър е въпросът с обучението на лекари и сестрински персонал за работа в институции за палиативни грижи. И накрая, най-острият въпрос е въпросът за лекарственото осигуряване на палиативни грижи, по-специално ефективна терапия на болката.
Не може да се каже, че тезиизобщо не е разрешено. Както отбеляза председателят на Управителния съвет на Асоциацията по палиативна медицина, ръководител на катедрата по палиативна медицина на Московския държавен университет по медицина и стоматология. А. И. Евдокимова, проф. Георги Новиков, цялата история на палиативната медицина в България се разделя на два етапа: „Първият етап е де факто, когато лекарите работеха на чист ентусиазъм.
Вторият етап - де юре, започна с приемането на Федералния закон за защита на здравето на гражданите. За това кратко време вече се появиха два вида палиативни грижи и смятам, че ще има повече от един.”
На свой ред ректорът на Московския държавен медицински университет. А. И. Евдокимов, професор Олег Янушевич подчерта, че университетът е станал основа за откриването на катедрата по палиативна медицина и активно участва в разработването на законодателни документи. В момента се обсъжда въпросът за включване на специалността „лекар по палиативна медицина” в списъка на общомедицинските специалности.
Юлия Шевцова, заместник-началник на отдела за координация и анализ на Държавната служба за контрол на наркотиците, говорейки за подходите за осигуряване на наличието на болкоуспокояващи, даде да се разбере, че нейният отдел споделя загрижеността на лекарите и разбира проблемите на пациентите, поради което полага всички усилия за подобряване на правната рамка, регулираща законното обращение на лекарства.
Оказва се, че формално наличието на наркотични аналгетици отдавна е до голяма степен осигурено. Само че не всички лекари знаят това и не всички пациенти го усещат. Ето защо въпросът за адекватността на медицинските грижи за „палиативни“ пациенти се превърна в лайтмотив на много изказвания: участниците във форума постоянно споменаваха случаи на самоубийства на пациенти с рак, които са изправени пред сериозниТрудности при получаване на лекарства за болка.
Гледайки напред, да кажем, че ден след конгреса в една от информационните агенции в Москва се проведе пресконференция, посветена на „старта“ на 501-ия закон. И ако на конгреса проблемите на палиативната медицина бяха обсъдени от специалисти, пряко свързани с тази тема, тогава депутатите от Държавната дума и членовете на Съвета на федерацията на Руската федерация разговаряха за тях с журналисти.
Резултатът беше дистанционна дискусия под формата на инверсия: отговорите на някои от въпросите, които аудиторията от журналисти "постави на ръба" на политиката, прозвуча два дни по-рано в конгресната зала.
Например Салия Мурзабаева, член на комисията по здравеопазване на Държавната дума на България, каза на среща с пресата: „Днес страната ни е на 48-мо място в света по отношение на степента на предоставяне на безплатни болкоуспокояващи.“ Депутатът смята, че е необходимо да се използва големият и успешен опит на чужбина в предоставянето на палиативни грижи.
– Колеги, когато казваме, че България е на едно от последните места по наличие на наркотични аналгетици и сравняваме показателите за употреба на медицински опиати в различните страни, рискуваме да се заблудим – два дни преди това, сякаш предусещайки, че този показател ще бъде използван от някого „за други цели“, каза Юлия Шевцова, представител на Държавната служба за контрол на наркотиците. – В много страни значителна консумация на опиати се свързва не само с развитата система за палиативни грижи, но и с факта, че там се прилагат програми за намаляване на вредите, когато наркозависимите се прехвърлят към употреба на наркотици през целия живот, вместо да им се помогне да се отърват от зависимостта.
Като цяло законодателите, чийто труд е родил нормативен акт,са оптимисти: много от трудностите на палиативните грижи ще бъдат премахнати благодарение на Федералния закон № 501.
На кого, кога и как да помогнем?
Нуждата от палиативни грижи е огромна: по най-строги оценки най-малко 800 000 души годишно се нуждаят от тях в България, съобщи Георги Новиков. Освен това за изчисление се използват данните на чуждестранната статистика, тъй като в България все още няма регистър на терминално болните. Създаването на такъв регистър във всеки регион и за всяка нозология е задача номер едно, тъй като само въз основа на реалния брой пациенти е възможно да се планира развитието на услуга за палиативни грижи.
Още няколко цифри, изречени на конгреса: всяка година в България умират 1 милион 700 хиляди души, от които едва 17% са онкоболни. Следователно понятието „палиативни грижи“ не може да се сведе единствено до терапия на болката при пациенти с рак. Две трети от нуждаещите се от палиативни грижи са пациенти от ендокринологичен профил със захарен диабет и синдром на диабетно стъпало, неврологичен профил - в състояние след мозъчно-съдов инцидент, с амиотрофична латерална склероза, множествена склероза. В пулмологията са необходими палиативни грижи за пациенти с ХОББ, бронхиална астма, в ревматологията - с тежки увреждания на опорно-двигателния апарат, дори в психиатрията има такива състояния.
Интересите на своите пациенти бяха убедително защитени от д-р Василий.
Шахгилдян. У нас вече има над 930 хиляди регистрирани пациенти с ХИВ инфекция, като дневно се откриват по 30 нови случая. 195 хиляди пациенти вече са починали.
„За съжаление, поради късното откриване на инфекцията и слабото придържане на някои пациенти към антиретровирусната терапия, броят на пациентите с тежки вторични заболявания на фона на имунодефицит расте и необходимостта от палиативни грижи ще се увеличи“, прогнозира В. Шахгилдян.
В продължение на темата ръководителят на научно-методичния отдел на Санкт Петербургския научноизследователски институт по фтизиопулмология проф. Гоар Баласанянц информира участниците в конгреса, че палиативното лечение е необходимо и за голям брой пациенти с туберкулоза.
Специалистите от Санкт Петербург са проактивни: те вече са подготвили методически препоръки за предоставяне на палиативни грижи във фтизиатрия, въпреки че палиативните грижи все още не са официално включени в процедурата за предоставяне на медицинска помощ във фтизиатрия. Между другото, тази формалност значително усложнява работата на фтизиатрите.
„Регионите трябва да създадат регистри на пациенти с туберкулоза, които се нуждаят от палиативни грижи“, предупреждава Г. Баласанянц. – Нека ви разкажа за примера на Санкт Петербург: първо го казахме в нашата тема
Обсъждайки организационните аспекти на палиативната медицина, Диана Невзорова, главен специалист в Министерството на здравеопазването на България, напомни на участниците във форума, че този раздел се финансира изключително от бюджетите на регионите. Освен това има малко пари, не можете наистина да изясните: средният стандарт на финансовите разходи за 1 леглоден в медицинска организация за 2015 г. е 1700 рубли, за 2016 г. - 1780 рубли. и за 2017 г. - 1861 рубли. А размерът на финансовите разходи за предоставяне на палиативни грижи на амбулаторна база все още изобщо не е определен и това създава много трудности в работата на регионалното здравеопазване.
На свой ред ръководителят на Асоциацията по палиативна медицина Георгий Новиков предупреди колегите си:организацията на услугата за палиативни грижи трябва да вземе предвид характеристиките на територията. Още преди 20 години той и колегите му разработиха териториални модели за организиране на палиативни грижи за субекти с население до 2 милиона и над 2 милиона души. Към днешна дата най-накрая се появиха необходимите законодателни условия, за да могат тези модели да бъдат приложени на практика. Отне само около 20 години.