Първите цивилизации
Понятието "цивилизация"произлиза от старогръцката дума "град" и означава развито състояние на организация на обществото.
До 10 000 пр.н.е. човешки отпечатъци бяха почти навсякъде. Хората вече знаеха как да създават инструменти, бижута, фигурки. И чрез изобретяването на оръдие на труда, човекът се научи на земеделието. 11000 пр.н.е в натуфийската култура хората започват да живеят заедно в селища от 300 души.
Те спряха да скитат, заеха се със земеделие, опитомиха животни. До 8-то хилядолетие пр.н.е. в Йерихон (долината на Мъртво море) са живели около 1500 души.
Тъй като хората спряха да ловуват и започнаха да садят култури, те имат свободно време. Трябваше да го посветят на размисли за тяхното съществуване, изобретения, прогрес, но по някаква причина това не се случи. Земеделието носеше нови опасности. Поради увеличаването на храната населението се увеличи. Бързият растеж на населението доведе до зависимост от добрите реколти. Сега хората са станали по-зависими от природата.
Но реколтата не винаги е била богата.
Лошото време и насекомите унищожиха реколтата. Друга опасност беше, че голяма тълпа от хора доведе до заболяване. Фермерите страдат повече от недохранване, отколкото ловците-събирачи (номадите). Следователно животът на фермера е бил по-кратък от живота на номада.
Тогава защо хората преминаха от лов към земеделие?
Има версия, че хората не са имали избор, тъй като първите фермери са били принудени да обработват земята, за да изхранват други хора. Тоест имаше стратификация на хората: класа на управляващите и класа на управляваните. Класите от своя страна доведоха до появата на градове (полиси).
През 8 век пр.н.е. около 5000 души са живели в древния град Чаталхиюк (близо до Турция). Такатъй като теренът тук е равен, хората са строили къщите си от непечена глина. Нямаше пътища. Единственият начин да се влезе или излезе от къщата беше през покрива.
На теория всички цивилизации трябва да са се развивали паралелно. Месопотамия (съвременен Ирак) - в превод от гръцки - "земя между две реки" (Тигър и Ефрат). Арабите го нарекли "Алджазира", което означава "остров". Тук се ражда първата цивилизация. Тъй като в Месопотамия дъждът бил много рядък, фермерите започнали да напояват земята с помощта на реки. Така селското стопанство процъфтява и населението нараства.
Първият град възниква около 4000 г. пр.н.е. в южната част на Месопотамия - Шумер, което в превод означава "местност". Също ранни градове са Окат, Вавилон, Ур, Урук, Ашур, Ниневия, Ериду. За удобна обработка на земята са изобретени колело и плуг, появяват се първите лекарства на базата на билки и тъкани, започват да се развиват науки като математика и астрономия. Месопотамия е била територия с много градове, управлявани от голям брой царе. Тези градове бяха обединени от обща култура.
Скоро се появява друга цивилизация - египетската, на 1000 км на запад, близо до Нил. Тук процъфтява и земеделието. До 4000 г. пр.н.е. имаше развитие на грънчарството и металообработката. Властта се ражда, започвайки с установяването на наследствена монархия. Първият от царете се нарича фараон. Към 2700 г. пр.н.е. Египет се е наричал Старото царство и е бил управляван от фараона.
Фараоните на Египет станаха привърженици на геометрично проектирани паметници - пирамиди. Първата пирамида е стъпаловидна, построена по време на 3-та династия за фараона Джосер в Сакара. Скоро в Гиза е построена най-голямата пирамида - за 4-та династия на фараона Хеопс, чиято височина е 147 м.завършен през 26 век пр.н.е До него са пирамидите на Хефен и Менкауре, изградени от масивни блокове, издялани от варовик.
От 3000 г. пр.н.е. преди завладяването на Египет от Цезар нищо не се е променило в цивилизацията. Културата на Египет оказа голямо влияние върху културата на Месопотамия и Рим.
Селското стопанство в Индия и Пакистан възниква по-късно. Водите на Инд са използвани за напояване. Това доведе до появата на големи градове, като Махенжедара (хълмът на смъртта), построен около 2500 г. пр.н.е. Градът е построен на река Инд, на 250 км северно от Арабско море. Населението е било 40 000 души. Жителите отглеждали ориз, горчица, фурми, пшеница, предали памук и шиели дрехи. Хората отглеждали овце, свине, кокошки, използвали силата на биволите и кравите.
Прибраната реколта се съхраняваше в специални зърнохранилища. Имаше и канализационна система, която се смяташе за първата. Археолозите са открили първите букви, търговски документи, списъци на стоки. В Месопотамия са намерени печати от индийски произход. Това показва търговски връзки между Махенджедара и Месопотамия.
Американската цивилизация се развива самостоятелно. Тук са открити следи от няколко малки градски селища, чиято възраст е няколко хилядолетия. Селището Теохан (Мексико) не е отглеждало овце, кози или говеда. Следователно основното средство за препитание е било земеделието. Хората започнаха да използват мотики. Отглеждали боб, царевица, люти чушки, ловили риба и ловували. През лятото живеели на открито, през зимата - в пещери.
Селското стопанство е развито до 2500 г. пр.н.е. Но следите от първата цивилизация могат да бъдат проследени само до 1200 г. пр.н.е. В южната част на Мексико се появи народ - олмеките (което означава земеделци).Хората на маите са градове-държави, които постоянно воюват помежду си. Градовете започват да се появяват около 1000 г. пр.н.е.
Китайската цивилизация също се развива самостоятелно.
Развива се селското стопанство. За 6000 години пр.н.е. хората отглеждали ориз по бреговете на река Яндзъ, отглеждали прасета и друг добитък. Първите владетели на Китай са от династията Ся през 2200 г. пр.н.е. Династията Ся започва в културата Луншан. Населението му е било разположено близо до реките Хуан Хе и Яндзъ. Хората живеели в землянки или бараки със сламени покриви. Правели са каменни сечива, хранели са се с месо от домашни животни.
Династията Ша свали династията Ся около 1750 г. пр.н.е. При тази династия са създадени напоителна система и канализация. Имаше и развитие на политическата структура: само аристократите можеха да станат крале, а обикновените хора бяха предимно роби. Столицата беше град Анан. Сградите са изградени от дърво, а основите от камък. Династията Ша остави съвременния свят с богатство под формата на бронзово изкуство, писменост и литература.
Първата писменост е клинописа (от лат. cuneus - връх, клин). За да се опрости записът, знаците са изобразени под формата на клинове (шумерска писменост).
Писането в Китай се появи с помощта на гадаене. За този ритуал китайските шамани използвали кост, в която пробивали малка дупка. В тази дупка беше поставена гореща камина. Костта се спука. През пукнатините шаманите гадаели, предсказвали бъдещето или разговаряли с духове. След това от тези пукнатини се образуваха китайски йероглифи. Китайската писменост се състои от повече от 3000 знака. Всеки символ означава различни концепции.
Хората никога не биха познали египетските йероглифи, ако през 1799г. Френски учен не откри Розетакамък. Текстът беше на гръцки и древен египетски.
Народът на маите също е имал своя собствена писменост, която е била глиптична – всеки знак е бил не само написан, но и озвучен, а също така е имал собствено значение. Археолозите смятат писмеността на маите за най-великото дешифриране досега.