Псевдоними на български писатели (Олга Бугримова)

Науката за псевдонимите, която по аналогия с ономастиката (науката за имената) се нарича псевдомастика или псевдоними, тоест наука за измислените имена.

Първата такава работа принадлежи на Sawers, която е публикувана в средата на 17 век и се нарича на латински „За подписите и знаците, под които са скрити истински имена“.

По същото време в Париж е публикуван трактат на Андриан Байе с дълго заглавие: „Автори, които се крият под чужди, заимствани, измислени, фалшиви, криптирани, умишлено променени, изкривени или преведени на друг език фамилни имена“ и описва подробно както причините, поради които писателите заменят имената си с други, така и методите, чрез които е извършена тази замяна.

Така в книгата на Бай е направен първият опит за класифициране на псевдонимите (въпреки че той не използва тази дума, тя се появява по-късно).

Антоан Барбие, библиотекар на Наполеон, публикуван през 1806-1809 г. четиритомен речник на анонимни писания, появили се на френски език. Съвременният английски речник на псевдонимите на Кенеди съдържа около 60 хиляди, а немският Holtzman и Bohat - около 83 хиляди измислени фамилни имена. Дори в малка Дания речникът на псевдонимите включва 10 хиляди.

Съветският библиограф И. Ф. Масанов събира над 80 хиляди български писатели, учени и общественици. Неговият речник се състои от четири тома и сега е най-пълният справочник от този вид, въпреки че съдържа неточности.

В „Современник“, „Пушкин“ и „Некрасов“, в „Отечественные записки“ повечето статии са отпечатани без подпис. Например Н.П.Огарьов се е подписвал с Р.Ч., което означава “българин”.

За „Най-новата и пълна българска народна песенна книга“, издадена през 1810 ггодина се оказа, че е публикуван от: Zh.G.T.A.K., тоест жител на град Тула, Александър Капустин. Биографията на Н. А. Дурова, на която Пушкин помогна да влезе в литературното поприще, обяснява нейните псевдоними: Момичето-кавалерист и Александров: по време на войната с Наполеон, криейки, че е жена, Дурова служи в хусарския полк под името корнет Александров (фамилия в чест на царя).

Н. Г. Чернишевски подписва статиите си с псевдонима Андреев или Стария трансформист. Пазенето на псевдонима в тайна не беше от малка важност за писателите.

Известният публицист Н. К. Михайловски пише в една от статиите си: „Неприкосновеността на псевдонима е може би най-елементарната концепция на уважаваното литературно общество ...“

Известен е фактът, когато А. В. Луначарски сериозно спори с Антон Крайним, под чийто псевдоним се крие Зинаида Гипиус.

С. Я. Маршак, който е в годините на гражданската война на територията на белогвардейците, е публикуван в екатеринодарското „Утро на юг” под псевдонима д-р Фрикен. Само псевдонимът, внимателно пазен от редакторите, помогна на Маршак да избегне репресии за подигравки с генералите-тирани.

Двадесетгодишният Гогол, тръгвайки по литературния път като поет, издава идилията "Ханц Кюхелгартен", подписана от В. Алов. Когато Northern Bee получи отрицателни отзиви, той изкупи всички останали копия от книжаря и ги унищожи.

Младият Некрасов направи точно същото, на първата книга със стихове "Мечти и звуци" той постави инициалите си N.N. В бъдеще Некрасов често се подписва с комични псевдоними: брокер на литературната борса Назар Вимочкин, Феклист Боб, Иван Бородавкин, Наум Перепелски, Чурмен (дръжте ме далеч.)

Що се отнася до платената литературна работа на жените, през 19 век тя се е смятала за срамна.Интересна в това отношение е литературната биография на сестрата на София Ковалевская, А.В. Корвин - Круковская. Баща им, генерал, беше консерватор и деспот. Тайно от него Анна, с одобрението на Достоевски, публикува разкази в списание „Епоха“ под мъжкия псевдоним Юрий Орбелов. Когато след получаването на хонорара измамата била разкрита, бащата едва не умрял от срам. В пристъп на гняв той каза: „Сега продавате историите си, но може би ще дойде време и ще се продадете!“

И така, синът на московския професор по математика Борис Бугаев, като студент, решава да публикува стиховете си и среща съпротива от баща си. Псевдонимът Андрей Бели е измислен от М. С. Соловьов, ръководен само от комбинация от звуци.

Самият Белински в своя памфлет "Педант", насочен срещу реакционера С.П. Шевирев е подписан от Пьотр Булдогов.

Друг съвременник на Пушкин, А. А. Перовски (чичо А. К. Толстой) служи като попечител на учебния окръг. Неговите романи, от които "Монастирка" е особено известен, са подписани от Антоний Погорелски, по името на имението му Погорелци. Високата официална позиция на вицегубернатора и председателя на държавната камара не позволи на М. Е. Салтиков да подпише собственото си име. Майка му предложи да избере нещо близко до думата „щедър“ като псевдоним, знаейки неговата щедрост към всякакъв вид сарказъм.

Особено се преследваше „писмеността“ във военните учреждения. В 1-ви кадетски корпус през 1824 г. е наредено да се дадат 25 пръчки на всеки кадет, който пише проза, и 50 пръчки за поезия. Поезията се смяташе за двойно престъпление. Ето защо, когато А. Н. Куприн, на деветнадесет години, като кадет от Александровското военно училище, публикува разказа „Последният дебют“, подписвайки го Ал.К-рин, той, според спомените му, „е бил поставен в наказателна килия за два дни и подЗаплашени от изключване от училището им е забранено да продължат да се занимават с писане на книжа, недостойно за бъдещ офицер.

Често писателят носи едно фамилно име през живота си и поставя друго под творбите си. Авторът на „Бележките на доктора“ В. В. Вересаев (истинско име Смидович) първоначално пише под псевдонима Викентиев, произлизащ от бащиното му име, и само седем години след литературния си дебют подписва есетата си за миньорите на Донбас с новия псевдоним Вересаев, като го взема от разказа на П. Гнедич.

А. П. Чехов (Антоша Чехонте) има двама братя, които също се появяват в печат; първият от тях имаше същите инициали като Антон Павлович и пишеше под псевдоними: А. Седов, Агафопод Единицин, Гусев, Алое и др.

Братът на S.Ya.Marshak е известен под псевдонима M.Ilyin, същото фамилно име е подписано от сестра им L.Ya.Preis, която е написала много детски книги. Авторът, който имаше твърде често срещано фамилно име, понякога добавяше друга дума вместо псевдоним, за да избегне недоразумения.

Така допълнителната дума посочи мястото на неговото раждане.Примери: Сергеев - Ценски, Гусев - Оренбургски, Оленин - Волгар, Власов - Окски, Алдан - Семьонов П. П. Бажов с тънък хумор подписва първите си приказки за магьосниците, според него магьосникът трябва да разказва приказки.

Псевдонимите заслужават да бъдат изучавани като един от важните фактори в литературния живот на всички времена и народи. Мисля, че запознаването с такава интересна тема ще разшири кръгозора на любителите на литературата.

Използвана литература: 1. Уикипедия. Безплатна енциклопедия. 2. Колосова С. Енциклопедичен речник на псевдонимите. литри сайт. 3. Масанов И.Ф. Речник на псевдонимите на български писатели, учени и общественици в 4 тома. М., Издателство на Всесъюзната книжна камара. 1956-1960 г 4. Дмитриев В. Г. Скрито им име. (Из историята на анонимните имена и псевдоними) - М., "Наука", 1980 г., 2-ро издание, допълнено, 312 с. (Академия на науките на СССР, серия "Литература и езикознание"). 5. Речник на псевдонимите. Библиографски указател на литературата по българско езикознание. 6. Петрова И. Псевдоними на писатели. Уебсайт на литосферата. 7. Сайт "Български писатели и поети". 8. Псевдоним сайт. RU". 9. Псевдоними на писатели и исторически личности. Сайт "Новини - в-ГИД".