Психоаналитична психодрама
Симон Даймас, в своя уводен доклад, задава въпроса: „Появиха ли се нови технически модификации в индивидуалната психоаналитична психодрама през последните години?“ Отговорът й е по-скоро отрицателен.
Но наистина ли е така? Психоаналитичната теория, на която се основава понятието индивидуална психоаналитична психодрама, не претърпя ли дълбоки промени през последните години, поне във Франция? Не се ли обогатихме самите ние, нашият опит през последните години от опита на нашите успехи и неуспехи? Според мен въпросът трябва да бъде поставен по следния начин: „По какъв начин новите развития в психоаналитичната мисъл са повлияли на психоаналитичната психодрама и начина, по който работим?“
Днес в работата на психоаналитика водеща роля заема проследяването на процеса на контрапренос и влиянието върху процеса на собственото психическо функциониране. Това е особено важно за последователите на В. Бион и Д. Уиникът. Собствената способност на аналитика да символизира, базирана на способността да трансформира ß-елементите в a-елементи, върху зрялото функциониране на oc-функцията и функцията на Аза, комбинирана с вниманието към контрапреноса, описано от Уиникът в статията „Омразата в контрапреноса“, ни позволява да преосмислим умствената работа, която се извършва по време на психоаналитичното лечение. Използването на контрапренос в психоаналитичното лечение, както и в индивидуалната психоаналитична психодрама, изглежда е толкова необходимо днес, колкото и работата по преноса.
Необходимост за тези, бих добавил, които мислят така. Анализаторите от каузалната школа (Ecole de la Cause) и J. A. Miller виждат в такава работа само загуба на време. (Оттук и кратките сесии.) Работата с контрапренос ви позволява да по-добреда разпознае части от психичния живот на пациента, скрити от осъзнаването, неговите зони на страдание и болка, които не се поддават на ментализация и символизация. Наистина, както знаем, умствените конфликти, които са източникът на страданието на анализанта, не могат да не намерят своето отражение в умствената дейност на анализатора. Аналитичният процес генерира и у двамата участници в аналитичната двойка „усещане за участие във всички етапи на свързване и раздяла“ (Бокановски, 2004).
Прехвърлянето през проекциите на гранични пациенти е добър пример за деструктивния процес, с който трябва да се сблъскат както психоаналитикът, така и психотерапевтите на индивидуалната психоаналитична психодрама по време на лечението. Пациентите с нарцистична идентификация често имат нужда да представят символично най-разрушителните елементи на своята психика. Те правят това, като карат аналитика да изпита страдание, подобно на неговото собствено, като по този начин създават пространство на споделено преживяване. Когато този трансфер е напълно оформен, той позволява на минали архаични травматични преживявания да придобият нов икономически статус.
В страданието на анализанта, което засяга областите на идентичността и нарцисизма, се проявява необходимостта да намери онази част от себе си, която той все още не е усетил и не е осъзнавал. В известен смисъл анализандът очаква аналитикът да се превърне, по думите на Рене Булгерансийон, в „огледало на своето негативно Аз“, отразяващо това, което е недостъпно за неговите чувства и разбиране. Субектът се опитва да реактивира в аналитика чувствата, които не е могъл да изпита в някакъв момент от миналото си, в резултат на което те са били изтласкани от неговите способности за интеграция и символизация. Психодраматите често се сблъскват с подобни клинични прояви, когато работят с гранични пациенти или спациенти с тежка анорексия. Пациентите се опитват да ни предадат сериозно страдание, тревоги, страхове от унищожение, с които са в частичен контакт. Символизацията в такива случаи, ако изобщо я има, е слаба и неефективна. Символизацията се заменя със симптоми, пряко свързани с архаични тревоги, изпитвани от пациентите в миналото и отразени в настоящето чрез натрапчиви суицидни опити или чрез опити да контролират собствените си чувства на празнота, например чрез анорексия.
Индивидуалната психоаналитична психодрама ни дава възможност в режим на съвместна дейност да обработваме афекти, чието ниво на напрежение понякога достига много висока интензивност. Нашата работна група редовно се попълва с млади колеги. Особено трудно изпитват тревогите и многобройните разрушения, представени от пациентите по време на психодраматични сесии. Наскоро един наш млад колега просто припадна по време на сесия. Спомням си една случка отпреди две години. Млада стажантка, която присъства на сесиите като наблюдател, беше принудена да прекъсне стажа си поради развиващата се идентификация с млад, тревожен и напрегнат пациент с анорексия, с когото работихме по това време.
Моля, копирайте кода по-долу и го поставете във вашата страница - като HTML.