Психологическото значение на празника за индивида - Статии по психология - Психология на човека
Психологическото значение на празника за индивида
М. И. Воловикова, А. М. Борисова (Институт по психология на Руската академия на науките)
Статията съдържа анализ на психологическото и идеологическото значение на празника във формирането на личността на всички етапи от нейното развитие. Дават се резултатите от анализа на символиката на някои календарни празници, както и емпирично изследване на динамиката на съвременните представи за празника.
Ключови думи: психология на личността, български календарни празници, мироглед, символ.
Личността е едно от най-сложните понятия не само в психологията, но и във философията, литературната критика, историята и теологията. Дебатът за значението му продължава от дълго време.
В домашната традиция разбирането на личността в обичайно положителния смисъл е сравнително ново явление. Историкът Ф. Гайда отбелязва: „Още през 18-ти и началото на 19-ти век думата „личност“ се използва за описание на обида, пристрастие, самоуважение. Отделно лице тогава се наричаше „специално“, „лице“, „лице". Това имаше различен правен привкус; за човек с неговия духовен свят нямаше специална дума, с изключение на доста неясното и широко понятие за „лице", не беше ”(Гайда, 2011: Електрически ресурс). Авторът пише, че за първи път в положителен смисъл понятието "личност" е използвано от М. М. Сперански през 1838 г., а под личност той има предвид именно нейната духовна
Понастоящем, благодарение на изследванията на психолозите, предимно специалисти по история на психологията (Колцова, 2004; Серова, 2011; и други), започна да се появява специална оригиналност на вътрешната хуманитарна традиция в разбирането на много явления, включително личността. И така, въз основа на анализа на философското и психологическото наследство на И. А. Илин, концепцията за „духовенличност” (Борисова, Гостев, 2011).
В какво местните мислители виждат "духовността на индивида"? Нека веднага да уточним, че нашите хуманитаристи винаги са се пазили от всякаква мистика, като са следвали и вътрешния
вена традиция. Нека се върнем към идеите на М. М. Сперански, както са представени в труда на историка Ф. Гайда. Сперански отрича „обществения договор“ на Просвещението (началото на обществото от „лични облаги и договори“) и заявява: „Целта на общежитието е да установи морален ред между хората и чрез истината на общността да се издигне до универсална истина. Хостелът е прагът на вечността. В него човечеството свиква, подготвя се, формира за морално единство ”(след: Гайда, 2011: Електрически ресурс).
Тук няма да следваме историка Ф. Гайда и да се спираме на спора за личността, който се разгоря от 1847 г. по време на сблъсъка на идеи, активно възприети от немската класическа философия (предимно от Хегел, който беше „болен“ от почти всички, включително по-късно И. А. Илин), няма да говорим за специална положителна роля
В. Г. Белински в този спор. Ние се интересуваме от психологическата страна на проблема. Къде да търсим ключа към „мистерията на личността”: в нейното собствено самонадминаване, себеосъществяване, самоутвърждаване или по пътя на нейното търсене и придобиване на духовно и морално единство с другите (по думите на Сперански: „общността е прагът на вечността”)?
За да помогне, ако не при решаването, то при поставянето на този проблем, може да помогне обръщението към темата за мястото и ролята на празника в живота на човека. Факт е, че основното значение на празника от древни времена до наши дни е придобиването на духовно и духовно единство: човек с други хора, с природата и със себе си. В. Дал цитира следната поговорка за празника: „Не за друго, за други неща, ноза единно единство и приятелска компания” (Dal, 2009: Electric resource). Или, както вярвали древните, задачата на празника е „да възстанови нарушената хармония между хората и природата и да премахне отчуждението на хората от природата и обществото“ (Речник на античността, 1989: 445).
Празникът отдавна се изучава в науката, но психолозите му обърнаха внимание сравнително наскоро (Воловикова, Дикевич, 2000; Воловикова, Няголова, Тихомирова, 2001; Воловикова, Тихомирова, Борисова,
2003 г.; Тихомирова, 2008 и др.). Приносът, който психолозите могат да дадат в изучаването на празника, е да идентифицират взаимодействието между празника и личността, по-точно промените, които празникът прави в процеса на превръщане на личността.
Празникът може да се отвори не само за такъв блестящ ум като Флоренски, но неговата особеност е такава, че е достъпна дори за малко дете. Освен това, както показаха нашите изследвания (Воловикова, Тихомирова, Борисова, 2003), именно детските впечатления са в основата на това възрастен да приеме почивка. Нека обясним как става това с конкретен пример.
В нашето проучване, използвайки специално разработен въпросник, насочен към идентифициране на субективния опит на респондентите, ние събрахме спомени, където речта
Като цяло ставаше дума за положително празнично настроение, което се характеризираше с чувство за общност, единство с другите хора, особено с най-близките - със семейството (наблюдаваме от 1999 г. до момента, като общо проучването обхваща повече от хиляда респонденти от различни региони на България). Имаше спомени за „истински празник“, когато децата, които вече бяха пораснали за последен път, се събраха всички заедно в къщата на родителите си, дошли при майка си (тогава още жива) от различни части на бившия СССР; отбележете чувство на спокойствие идълбока радост от срещата на цялото семейство.
Много положителни неща за хората на средна и по-висока възраст се оказаха свързани със съветските празници. Това е естествено, тяхното детство и младост съвпаднаха със съветския период от националната история. За да се върнем към православните празници, на мнозина им липсва детският опит за преживяване на тези празници.
Николай (през 2011 г.) пише: „Когато бях малък, баба ми печеше чучулиги и фигурни кифлички за този празник. Незабравимо е. » Татяна (2011) вече добавя нещо, което обяснява причината за „незабравимостта” на събитието: „Моята баба също печеше чучулиги! Това е изключителен спомен от детството – всички внуци участваха в този проект.
цесия." „Всички внуци“, тоест братя и сестри, обединени от нещо интересно и „вкусно“, подобно на игра. Има такова ненатрапчиво и радостно укрепване на връзката между поколенията (баба и внуци) и цялото семейство. И наистина, Елена (2010) отбелязва: „По някакъв начин хлябът, изпечен у дома, свързва семейството с невидими нишки“ (пак там).
Традицията служи за укрепване на семейството и се предава в семейството. Марина (2011) си спомня друго, по-сложно символично значение на този сладкиш, но подробностите са избледнели от паметта с течение на времето: „В детството моята баба винаги печеше чучулиги за нас, тя беше много православна и научи нас, внуците си, да правим това. Помня, че дори си казахме нещо, когато вдигнахме чучулигите” (пак там).
Във всеки празник, в пълнотата на неговите символични значения, може да се проследи подобна верига от простите и достъпни за детето до най-възвишените значения, които свързват човек с историята на неговия народ, неговото семейство, с традиции и ценности, с идеологическите основи на неговата култура.
Взаимодействието на празника и личността е свободен процес,не толерира насилието, но изисква активна работа от всякакъв вид: от натрупване на знания за историята на празника до умение за участие в неговото материално съдържание (включително способността да се пекат „чучулиги“, „кръстове“, палачинки, козунаци и много други вкусни и сервиране за запазване и предаване на традициите).
Борисова, А. М., Воловикова, М. И. (2012) Психологически и идеологически функции на празника в българското общество // Психологически проблеми на съвременното българско общество / ред. изд. А. Л. Журавльов и Е. А. Сергиенко. М. : Издателство на IP RAS. стр. 105-124.
Борисова, Н. В., Гостев, А. А. (2011) Духовно-нравствено формиране на личността във философско-психологическото наследство на Иван Александрович Илин // Проблеми на морално-етическата психология в съвременна България / ред. изд. М. И. Воловикова. М. : Издателство на IP RAS.
Воловикова, М. И., Дикевич, Л. Л. (2000) Историческа динамика на личните представи за празника (на примера на Смоленска област) // Sovre-
Воловикова, М. И., Няголова, М., Тихомирова, С. В. (2001) Лични представи за празника: България и България // Homo Balkanicus. Сценарии на поведение и културни роли. Античност. Средна възраст. Ново време (материали на конференцията). М. : Институт по славянски и балканистика на Руската академия на науките. стр. 129-132.
Воловиков. М. И., Тихомирова, С. В., Борисова, А. М. (2003) Психология и празник: Празник в човешкия живот. М. : Per Se.
"Чучулиги": какво се пече в Русия в деня на паметта на 40-те мъченици от Севастия (2005) [Electr. ресурс] // православие^. URL: http://www.pra-voslavie.ru/jurnal/13021.htm (дата на достъп:
Колцова, В. А. (2004) Теоретико-методологически основи на историята на психологията. М. : Издателство на IP RAS.
Серова, О. Е. (2011) Морални принципи на психологическата реалност в ученията на И. В. Киреевски //Проблеми на морално-етическата психология в съвременна България / ред. изд. М. И. Воловикова. М. : Издателство на IP RAS. стр. 162-180.
Речник на античността (1989) / съст. J. Irmscher, R. Yone; пер. с него. М. : Напредък.
Флоренски, П. (2004) Събран. оп. Философия на култа (опитът на православната антроподиция) М .: Мисъл.
ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРАЗНИКА ЗА ЧОВЕКА М. И. Воловикова, А. М. Борисова
(Институтът по психология на Руската академия на науките)
Статията съдържа анализ на психологическото и мирогледното значение на празника във формирането на личността на всички етапи от нейното развитие. Авторите представят резултатите от анализа на символичното значение на някои календарни празници. Резултатите от емпирично изследване на динамиката
Включени са и ики от съвременните представи за празника.
Ключови думи: психология на личността, руски календарни празници, мироглед, символ.
Борисова, А. М., Воловикова, М. И. (2012). червен. А. Л. Журавльов и Е. А. Сергиенко. М. : Изд-во IP RAN. С. 105-124.
Борисова, Н. В., Гостев, А. А. (2011). червен. М. И. Воловикова. М. : Изд-во IP RAN. С. 181-204.
Воловикова, М. И., Дикевич, Л. Л. (2000).М. : Изд-во IP RAN. С. 35-40.
Воловикова, M. I., Няголова, M., Тихомирова, S. V. (2001) Lichnostnye predstavleniia o prazdnike: Bolgariia i Rossiia // Homo Balkanicus. Поведенческие сценарии и културные роли. Античност'. Средневе-ковье. Новое время (материалы конференции). М. : Ин-т славяноведения и балканистики РАН. С. 129-132.
Воловикова. М. И., Тихомирова, С. В., Борисова, А. М. (2003) Психология и празник: Праздник в жизнь на човека. М. : Per Se.
“Жаворонки”: то, что пекли на Руси в день памяти 40 Севастийских мучеников (2005) [Електр. ресурси] // Pravoslavie.Ru. URL адрес: http://www.pra-voslavie.ru/jurnal/13021.htm (данни obrashcheniia:
Кольцова, В. А. (2004) Теоретико-методологич-еские основи на историята на психологията. М. : Изд-во IP RAN.
Серова, О. Е. (2011) Nravstvennye nachala psi-khologicheskoi real’nosti v uchenii I. V. Kireevsko-go червен. М. И. Воловикова. М. : Изд-во IP RAN. С. 162-180.
Словарь античности (1989) / сост. И. Ирмшер, Р. Йоне; пер. s немски. М.: Напредък.
Тихомирова, С. В. (2008) Динамика социальных представлений о празднике у современной русской молодежи : автореф. . канд. психология наука. М.
Флоренски, П. (2004) Събр. съч. Философия култа (опит православной антроподицей) М. : Мисл.