Психология и естествознание

Психология и естествени науки - раздел Психология, Въведение в психологията допринесе за превръщането на психологията в самостоятелна наука.

Превръщането на психологията в самостоятелна наука се улеснява от нейния нарастващ съюз с естествените науки, който започва през втората половина на 19 век. Това включва въвеждането на експерименталния метод в психологията(G. Fekhner),особено след публикуването на книгата на I.M. Сеченов „Рефлексите на мозъка“, в който се показва, че психичните явления са същите природни явления като всички други функции на човешкото тяло, че те не могат да бъдат безпричинни, а са резултат от рефлекторната дейност на нервната система. Теория на рефлексаI.M. Сеченов,което е доразвито в ученията наI.P. Павловза условните рефлекси, както и в произведениятаA.A. Ухтомски, Н.А. Бърнщайн, И.С. Бериташвилии други, съставляват естествената научна основа на психологическото познание. Понастоящем тази естествено-научна основа на науката се укрепва чрез задълбочено изследване на неврофизиологичните механизми на мозъчната дейност. По този начин успехите в изучаването на сложната система от физиологични механизми на умствената дейност са конкретният резултат от връзката между психологията и напредналата естествена наука.

Еволюционните идеи на великия естествен учен гл. Дарвин, изложено в книгата „Произходът на видовете чрез естествен подбор или запазването на благоприятни породи в борбата за живот“ (1859). Те позволиха да се изясни ролята на психиката в процеса на адаптиране на живите същества към променящите се условия на околната среда, да се разбере произходът на висшите форми на умствена дейност от по-ниските, по-примитивни. Дарвин успява да приложиидеята за еволюцията на всички живи същества, за да обясни произхода на инстинктите на животните, показвайки, че същите основни фактори, които влияят върху промяната в структурата на тялото и отделните му органи в процеса на биологично развитие (а именно действието на естествения отбор), са движещите сили на умственото развитие във филогенезата.

В България идеите на Дарвин за еволюцията на психиката на животните са развити в трудовете на много учени и преди всичкоА.Н. СеверцоваиV.A. Вагнер.Това даде възможност да се разгледат различни форми на умствена дейност на животните от страна на техния произход. Както показва A.N. Северцов, еволюцията на адаптациите чрез промяна на поведението на животните без промяна на тяхната организация върви в различни посоки по два основни пътя и достига най-високото си развитие в два вида животинско царство. При типа членестоноги прогресивно се развиват наследствени промени в поведението (инстинкти), а при висшите им представители насекомите развиват необичайно сложни и съвършени инстинктивни действия, приспособени към всички детайли на начина на живот. Но този сложен и съвършен апарат за инстинктивна дейност е в същото време изключително инертен: животното не може да се адаптира към бързите промени в околната среда. При хордовия тип еволюцията пое по различен път: инстинктивната активност не достигна много високо ниво, но от друга страна адаптацията чрез индивидуални промени в поведението започна да се развива прогресивно и значително увеличи пластичността на организма. Над наследствената адаптивност се появи надстройка на индивидуалната поведенческа променливост.

По този начин еволюционната доктрина дава възможност да се обясни произходът както на инстинктивните форми на поведение, програмирани наследствено, така и на придобититеin vivo в резултат на образуването на сложни системи от условни рефлекси.

Подходът към психиката на животните и хората от гледна точка на еволюционното учение позволява да се разбере, че психиката не е просто неактивен придатък (епифеномен) на физиологични процеси, както твърдят някои физиолози и психолози. Съществуването на сложен свят от психични явления като епифеномен на физиологични процеси, който не играе никаква роля в живота и дейността на човека, явно би противоречило на принципите и законите на еволюцията (естественият подбор, както знаете, елиминира всичко, което е ненужно на живо същество, неактивно, безполезно).

За изясняване на ролята на психиката в човешкото поведение много дадоха изследванията на клиничните психолози(В. М. Бехтерев, С. С. Корсаков, А. Р. Лурияи други), които разработиха основите на медицинската психология. Възникнала на пресечната точка на психологията и медицината, медицинската психология използва постиженията на психологическата наука в диагностиката и лечението на заболяванията, в разработването на въпроси, свързани с възстановяването на здравето и профилактиката на заболяванията. Фактът, че развитието на болестта, от една страна, зависи от психични фактори (апатия, тревожност, мнителност и др.), А от друга страна, самата болест води до появата на специални психични състояния, които могат например да намалят ефективността на терапевтичната интервенция, налага да се комбинират усилията на лекар и психолог. В същото време клиничните и психологическите изследвания на психичните разстройства при лезии на определени области на мозъчната кора, като темпоралните лобове, предоставят нови данни за разбиране на моделите на възприятие и памет. Клиничният психолог, след като установи естеството на психологическите разстройства на устната или писмена реч на пациента, изяснява локализацията на лезията в определенотдел на мозъчните полукълба на човешкия мозък, като по този начин помага на неврохирурга.

Такасъвременната психология в своето развитие като самостоятелна наука придобива солидна естественонаучна основаСериозното изучаване на психологията включва познаване на законите на естествените науки (обща биология, физиология, неврология, еволюционно учение и др.). Редица клонове на психологията, и преди всичко сравнителната психология, зоопсихологията, етологията, медицинската психология, патопсихологията и някои други, са едновременно клонове на естествените науки и медицината.