Пътешествието на Гъливер в страната на лилипутите - Александър Розенбаум
Живял един моряк. Вярвате или не, Но демонът го подмами, И тогава един ден Гъливер Да отидем при лилипутите. Ако имаше възможност да ги помирим с остров Блефуску, Не ме интересува, че няма къде да живея В лилипутските къщи.
Мисионер от раждането. Легло, камина. О, Боже! Под звездното небе Гъливер Постави леглото си. Но местната светлина Болголам - Ревнив и така нататък - Прошепнаха и ръцете на човека И го вързаха за краката.
Изглежда - напротив, Който е по-голям, е по-силен, Но невероятни хора - Колкото по-широко е челото и колкото по-висок е ръстът, Толкова по-зли са лилипутите!
На сутринта, за да знае, държейки съвет, Тя попита гиганта, Така че Гъливер да не обиди Местните на слабите Не с гръмка дума, като колапс, Не със силна музика И така, че за песни да избере По-уединено място.
Изглежда - напротив, Който е със света, е по-мъдър, Но невероятни хора - Колкото по-добре пее Гъливер, Колкото по-зли са лилипутите!
Ренегат е върху ренегат, Измамен Гъливер. И един прост, голяма фрегата Открадна от неверниците. Кралят цъфна от радост, Но тогава се намеси канцлерът: „Би било хубаво, ако доведе Цялата флота на Blefuskuans!“
Изглежда - напротив, От щедрост те са щедри, Но невероятни хора - Колкото повече дава Гъливер, Колкото по-ядосани са лилипутите!
И така нашият моряк си помисли: „Защо страдам тук? Необходимо е да бъда с тези, които са на моя ръст Разбира нормално. Ще им пея за това, което искам, Без да си хабя нервите, (*) И всички ще бъдем на рамото, И всички ще бъдем на рамото Любов и лекомислие!“
___ (*) Опция за линия: И пийте коняк и вермут.