Пътят към съвършената радост
Ето какво пише епископ Теофан Затворник на едно момиче: „От теб не може да излезе нито едното, нито другото – нито духовно, нито светско, нито християнско, нито езическо. Това ще стане, когато вие, спазвайки благочестивите порядки, в които сте израснали, обаче няма да предпазите сърцето си от съчувствие към порядките на светския живот. Имам предвид съчувствие, а не участие, което понякога е необходимо. Какво ще направите за това? Същото нещо, което Господ вече беше наградил с ангела на Лаодикийската църква: „Ще те изгоня от устата Си” (Откр. 3:16). Човек трябва да гори към Бога и всичко божествено и студен към всичко светско и светско.”
Наистина Светото писание предупреждава за невъзможността за християнина да има средно състояние в света – между доброто и злото, между живота в истинската вяра и живота в безбожния свят, между светостта и греха, между Христос и сатаната. Невъзможно е да се спрем на програмата на малък филистерски живот с максимум развлечения и минимум духовен живот.
Господ ни казва: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е надежден за Божието царство” (Лука 9:62). „Който не носи кръста
не Ме следва, не може да бъде Мой ученик” (Лука 14:27). И така, само вярата в Христос, без носенето на „собствения си кръст“ все още няма да спаси човека и дори тогава той дори не може да се счита за християнин.
За отхвърлянето на света заради любовта към Бога ни говорят и Христовите апостоли: „Не обичайте света, нито онова, което е в света; който люби света, няма в себе си любовта на Отца; защото всичко, което е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота, не е от Отца, а от този свят ”, пише апостол Йоан (1 Йоан 2, 15-16).
Междувременно сме склонни да се поддаваме на влиянието на околната среда и заобикалящото ни общество, което ни отдалечава от Бога и ни примамва към грях. Епископ Антоний Храповицки пише за това така: „Човекдоброволно отдаване на общия поток, а такива са мнозинството, варира в зависимост от възрастта на живота, според сезоните на календарната година и накрая според часовете на деня. В неделя сутрин той е молещ се християнин, следобед светски клюкар, вечер в театъра е спокоен почитател на изкуството, а след театъра често е груб циник.
Колко от християните споделят немощта – до известна степен да се разтворят в средата, която толкова често е грешна и порочна. И този, който смята за възможен някакъв вид компромис между „широкия път“ на светския живот и „тесния път“ на живота в Христос, не познава Неговото учение, не е разбрал Евангелието, не е разбрал Христос. И в Евангелието Господ казва: „Огън дойдох да докарам на земята, и как бих желал да пламне вече“ (Лука 12:49).
Огънят е символ на святост, символ на трансформация и пречистване. А който е в Христос, той гори, той трябва да гори духом: “Огнени духом, служете на Господа” – призовава апостол Павел.
Както пише архиепископ Йоан Шаховской: „Който не бърза да прави добро, няма да го направи. Доброто изисква плам; хладките няма да направят добро. Безчувствието и безразличието искат да ни вържат ръцете и краката, преди да помислим за доброто. Доброто може да се направи само от пламенни, искрени, горещи хора. Само мил човек със светкавична бързина може да бъде наистина мил. И колкото по-нататък върви животът, толкова повече светкавична скорост е необходима на човек за добро. Тази светкавична скорост е израз на духовна сила и светла вяра.
Нека разгледаме прославените от Църквата светии сред вече удостоените с Царството Божие. Възможно ли е да се намери топлина в тях? Не е ли характерна черта за всички тях пламенният дух и постижението в Христос? Нека тези подвизи са различни за светците, но всички ги имат без изключение. За някои това е мъченичествоза Христос, други - монасите - доброволен подвиг в молитва, пост и уединение, за трети, живеещи в света - подвизи на милосърдие.
Господ казва: „Божието царство се възвестява и всеки влиза насила“ (Лука 16:16). Следователно там, където няма усилия, е невъзможно да се стигне до Царството Божие. Следователно стадото от истински Христови ученици, горящи духом, е било, е и ще бъде само „малко стадо“ (Лука 12:32). И не всички, които смятат себе си за вярващи християни, ще бъдат удостоени с Царството небесно. Господ предупреждава: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.
Бог изисква от целия човек, от цялото му сърце, изпълнението на всички Негови заповеди, защото „който наруши една от най-малките заповеди и научи хората така, най-малък ще се нарече в небесното царство“ (Матей 5:19).
Така че изгарянето на духа и постижението в Христос, „носенето на кръста” (Лука 14:27) е необходимо на всеки, който иска да бъде достоен за Царството Небесно.
Господ не търпи хладкост и предупреждава християните: „Нито си студен, нито горещ. Но понеже си топъл, а не горещ или студен, ще те избълвам от устата Си. Защото вие казвате: богат съм, забогатях и нищо не ми трябва, но не знаете, че съм окаян и окаян, и беден, и сляп, и гол. Съветвам те да купиш от мен злато, пречистено с огън” (Откр. 3:16-18).
Има една мъдра народна поговорка: „Човек сам е ковач на своето щастие“. И когато един монах, който нямаше достатъчно ревност за неговото спасение, дойде при св. Антоний Велики и поиска да се помоли за него, той отговори: „Нито аз, нито Бог ще те пожалим, ако не се грижиш за себе си и не се молиш на Бога“.
Въпреки това, дори и с нашата слабост и слабост, не трябва да се отчайваме и да се съмняваме във възможността за постиганеЦарството небесно. Господ Всемогъщият и Милосърден чува всяка молитва и протяга ръка за помощ към всеки, както протегна към давещия се някога апостол Петър.