Пътуване до Букурещ
Кратко пътуване до столицата на Румъния, Букурещ, се случи неочаквано, въпреки че исках да стигна там отдавна. От прозореца на влака преди три години градът изглеждаше сив и безинтересен, но в пътеводителите пишеше, че Букурещ е един от най-красивите градове в Европа, дори има титлата "Париж на Изтока". Във всеки случай град с 500 годишна история не може да бъде грозен или безинтересен!
Прекара само една вечер в столицата на Румъния. Тази публикация е много повърхностен поглед, но пълен с искрена наслада.
Отначало Букурещ от прозореца на колата ми напомни за покрайнините на Москва, някъде в Перово-Новогиреево. Типични "комунистически" жилищни квартали, но улиците са по-широки. Като цяло в Букурещ винаги е имало усещане за простор. По пътя имаше много интересни на вид църкви и луксозни дворци. През цялото време тресках от репортаж от прозореца на колата. Букурещ е пълен с паркове и зеленина. Забелязах необичайно чистия въздух, въпреки изобилието от автомобили.
Булевард Авиаторите се счита за най-зелената улица в града. Има фигура на бронзов Икар, създадена от скулпторите Лидия Коцебу и Фекете през 30-те години на миналия век.
Букурещ има своя собствена Триумфална арка, разположена на магистрала Киселева, втората по големина пътна артерия в града. Магистралата носи името на българския генерал и дипломат Павел Киселев.
Арката е издигната на Деня на румънската независимост през 1878 г. и се смята за символ на единството на румънската нация. Първата конструкция е направена от дърво, а арката придобива сегашния си вид едва през 1936 г. Височината на арката е 27 метра. Прототипът на арката в Букурещ е арката на Шанз Елизе в Париж.
В центъраБукурещ създаде няколко изкуствени резервоара. В една от тях момченце се пръскаше с радостно писък, денят беше много горещ.
Все пак в Букурещ има много сиво, но някак не притиска. „Bucurie“ означава „радост“ на румънски, поради което Букурещ (на румънски Bucuresti) често е наричан Градът на радостта.
Тръгнахме към централната улица на града – Авеню на победата (Calea Victoriei). Вляво от игрището е сградата на Националната библиотека "Карол I", а пред нея е конната статуя на Михаил Храбри.
В далечината се виждаше доста странен на вид паметник, наподобяващ мозъци на клечка...
На сградата на библиотеката има плочи с имената на видни дейци на румънската култура.
Тук паркирахме и се разходихме малко из квартала. От библиотеката се отправихме към Площада на революцията. При по-внимателно разглеждане споменатият по-рано паметник по-скоро приличаше на треска в съвсем различна част от тялото ...
Както се оказа, подобни асоциации в мозъчните извивки не са далеч от истината... Паметникът е издигнат след свалянето на режима на Николае Чаушеску. Изцепката беше още онази комунистическа...
На Площада на революцията, старинни сгради рамо до рамо с творенията на съвременните архитекти, една от сградите като цяло е синтез на стилове и времена без никакви проблеми. Модерната част от стъкло и бетон просто е добавена към старото имение. Изглежда, меко казано, странно.
Пред сградата на правителството (бившата сграда на КГБ), от чиито балкони последно говори Чаушеску, е издигнат сюрреалистичен паметник на политическите затворници.
В близост до площада на революцията се намира православната църква на Крецулеску. Малка елегантна сграда, построена от червени тухли.Вътре църквата е украсена със стенописи, но нямаше абсолютно никакво време да отидете и да видите.
Антенеумът се смята за една от най-красивите сгради в Румъния. Антенеумът е построен с обществени средства по проект на французина Алберт Галерон. Днес тук се намира Румънската филхармония, тъй като залите на Антенеума имат, освен луксозна украса, отлична акустика.
В Букурещ ултрамодерните сгради от стъкло и бетон са навсякъде рамо до рамо с древни сгради, придавайки на града някакъв специален уникален вкус.
Една от най-красивите сгради в града е Университетът на Букурещ. Университетът съществува от 16 век, като през това време много известни учени са станали негови възпитаници.
Огромната сграда на университета се намира в самия център на града.
За фонтаните на Букурещ, изглежда, можете да напишете отделен пост. Имаше ги много навсякъде.
Букурещ е много различен. На места е сив - такъв, какъвто го видях за първи път от прозореца на влака.
Но старите сгради, дори и в сиво, заобиколени от паркове и площади изглеждат страхотно.
Когато се стъмни, Букурещ блесна с ярки цветове на осветление.
Не можаха да си откажат удоволствието да се разходят вечер из Стария град.
Църквата на стария господарски двор (Biserica Curtea Veche) беше отворена, погледнах за минута. Това е най-старата църква в Букурещ, датираща от 1558 г.
Православният храм беше препълнен с вярващи. На няколко места едновременно свещениците извършваха няколко различни обреда едновременно.
От самия Стар господарски двор (Kurtya Veke) от времето на Дракула, сега има само руини, които са вялисе възстановяват. Бюстът на принц Влад Цепеш, легендарният прототип на Дракула, известен още като Влад Цепеш заради жестокостта си, лично ръководи работата.
Местният Пейсвил грейна в светлините на ресторанти, ето че най-накрая седнахме в един от тях, опитвайки местната кухня. Много интересно се оказа, че италианската полента, съчетана с пържено агнешко и кисели краставички с кисело зеле по български се смята за румънско ястие.
След обилна вечеря, под акомпанимента на фолклорен ансамбъл, се разходихме още малко из нощния Букурещ.
В далечината се вижда сградата на парламента, втората по големина административна сграда в света след Пентагона. За да го построят, по указание на Чаушеску, те разрушиха огромна част от историческия стар град, включително 26 църкви. Веднага не харесах сградата за това, въпреки че този път нямаше време дори да се доближа ...
Последните кадри от нощния Букурещ. Градът все повече ми харесваше.
Последна снимка сутринта преди тръгване за летището.