Рапиди, бюлетин Александър Невски
По време на службата, която се извършва от епископа, се използват предмети, които принадлежат само на службата на епископа: специални свещници-дикирии и трикирии, рипиди, орли, жезъл.
Рипидите (на гръцки - ветрило, ветрило) се използват в извършването на тайнството Евхаристия от древни времена. Литургичните указания на апостолските наредби казват, че двама дякони трябва да държат от двете страни на престола ризи от тънки кожи, или паунови пера, или тънък плат, и тихо да прогонват летящите насекоми. Поради това рипидите започват да се използват главно по практически причини. По времето на Софроний, патриарх на Йерусалим (1641 г.), в съзнанието на Църквата рипидите вече са образи на херувими и серафими, невидимо участващи в тайнствата на Църквата. Вероятно от същото време изображенията на ангелски същества започват да се появяват на ридовете, по-често от други, серафими. Константинополският патриарх Фотий (IX в.) говори за рипиди от пера под формата на шестокрили серафими, които според него са призвани „да попречат на непросветения ум да се занимава с видимото, но да отклони вниманието му, така че да насочи погледа на ума си към най-високото и да се издигне от видимото към невидимото и към неописуемата красота“. Формата на рипидите е кръгла, квадратна, звездовидна. В Българската православна църква от времето на приемане на християнството се изработват метални рипиди с изображение на серафими.
Окончателната форма, която придобиват рипидите, е сияен кръг от злато, сребро, позлатен бронз с изображение на шесткрил серафим. Кръгът е фиксиран върху дълъг персонал. Този изглед напълно разкрива символичното значение на този обект. Рипидите отбелязват проникването на ангелските сили в тайната на спасението, в тайнството на Евхаристията, участието на небеснитечинове в богослужението. Както дяконите прогонват насекомите от Светите Дарове и създават над Даровете дихание на някакви криле, така и Небесните сили прогонват духовете на тъмнината от мястото на най-великото от тайнствата, заобикалят го и го осеняват с присъствието си. Уместно е да припомним, че в старозаветната Църква по Божия заповед в скинията на свидетелството над ковчега на Завета са подредени изображения на два златни херувима, а на други места има много изображения на същите ангелски чинове.
Тъй като дяконът се изобразява като ангел, служещ на Бога, при ръкоположението му за дякон се дава в ръцете на рипид, с който, след като получи чина, започва бавно да осенява св. Дарове с кръстообразни движения при възгласа: „Пеещи, плачащи. »
Рипиди се окачват над патената и чашата на големия вход на литургията, изнасят се в уставните места за служба на епископа, в шествия, с участието на епископа и при други важни поводи. Рипиди засенчват ковчега на починалия епископ. Сияйният позлатен кръг на рипида с изображение на серафим представлява светлината на висшите нематериални сили, служещи в непосредствена близост до Бога. Тъй като епископът на службата изобразява Господ Исус Христос, рипидите стават аксесоар само към службата на епископа. По изключение право да служат с рипидите е предоставено на архимандритите на някои големи манастири.