Разбойници и крадци, но по-хуманни от нацистите, България, ИноСМИ

Всичко за днес

Война и военно-промишлен комплекс

Избори в Украйна

Мултимедия

Българският историк проучва следите, които испанската "Синя дивизия" оставя след себе си в СССР.

Испанците от Синята дивизия, които се бият на страната на нацистките войски срещу СССР от 1941 до 1943 г., се възприемат от населението на Новгородска и Ленинградска области (където са били разположени) като по-доброжелателни от германците. И за разлика от тях не са участвали в масови зверства над населението, казва историкът Борис Ковальов, професор в Новгородския държавен университет.

За да напише книгата „Доброволци в чужда война“, той прекара много време в регионалните архиви на ФСБ и Министерството на вътрешните работи, както и в Централния архив на Министерството на отбраната и разговаря с около петдесет души, които живееха по бреговете на езерото Илмен и по поречието на река Волхов, в Новгородска и Ленинградска области. Тоест в зоната на действие на Синята дивизия.

Ковальов се запозна и с дневниците на загиналите испанци, прихванати писма и повече от сто лични досиета, както и протоколи от разпити на военнопленници, дезертьори и дезертьори и съдебни заседания по дела на членове на Синята дивизия. Като цяло творбата изследва цял исторически епизод, свързан с германския Вермахт и повече от 20 000 испанци, воювали на негова страна. Сред тях имаше както убедени фалангисти, така и доброволци, които бяха водени от различни причини, предимно материални и кариерни. Имаше и такива (малцинство), които искаха да преминат на страната на Съветския съюз.

И българите, и испанците в разказите си говорят предимно за студ и глад. От Германия испанците бяха прехвърлени на запад от СССР през лятото1941 г. Те нямаха зимни дрехи и през есента започнаха да крадат топли дрехи в селата на Новгородска област, където се заселиха: от вълнени селски шалове до ватирани одеяла, които хвърлиха върху износените си униформи. Те не избягваха ботуши, които бяха взети и от живи, и от мъртви. Страдащи от студа, те правеха огньове, огънят от които можеше да се разпространи в скромните селски къщи, където живееха.

Членовете на дивизията не се бяха къпали, откакто напуснаха Германия. Гладни и кожени, те захвърлиха мръсното си бельо и взеха всичко, което се изпречи на пътя им: кокошки, крави и дори котки. Един ден те поканиха възрастна селска жена да хапне заешко с тях. Тогава тя с ужас осъзна, че това е нейната котка, когато се опита да я намери, за да й даде остатъците от масата.

Спитфайър военни

Според мемоарите на жителите на окупираните територии и актовете на Извънредната държавна комисия за установяване и разследване на зверствата на нацистките нашественици и техните съучастници (ЧГК), испанците са били много сприхави и са можели да убият някого в кавга. Това се случи с Фьодор Морозов, кмет на Новгород при германците, който беше застрелян от испански войник, когото той блъсна, докато раздаваше мляко. Учителката Александра Охапкина, която била отведена в село Шевелево през 1941 г. на 12-годишна възраст, си спомня, че испанците от Синята дивизия били „крадливи, но не и жестоки и дори проявили състрадание към местните“.

Местното население скоро разбира, че „участниците в кръстоносния поход срещу болшевизма“ са много различни, подчертава Ковальов в интервю за El País, като посочва, че испанците „въпреки всичко са били много по-хуманни от германците“. Охапкина припомни, че германцитеобвинил цивилното население на село Шевелево в ограбване на хранителния склад на испанците, намиращ се в района. Германците изведоха хората навън и ги наредиха за разстрел. Последната била майка на шест деца, но испанският войник успял да отдели жената от останалите и така спасил живота й. Складът, както изглежда, е бил разграбен от жителите на съседното село, потомците на немските заселници.

Съветското командване получава доклади от разпити, които отбелязват, че моралът на Синята дивизия започва да пада с увеличаване на трудностите. Испанците играеха карти за пари, някои помолиха другарите си да излязат вместо тях в екип за пари. В Синята дивизия беше издадена специална заповед относно тези, които са извършили арбалети, за да избегнат изпращането им на фронта. Хуан Триас Диего, един от военнопленниците, потвърди пред съветските власти фактите за екзекуцията на членове на Синята дивизия за арбалети. Други бяха наказани, като бяха принудени да пазят пост по шорти или оставени пред окопите със запален фенер. Войниците "изчезват" при връщане от болницата на фронта, във връзка с което командването на "Синята дивизия" организира транспортирането им на групи под наблюдението на офицер. Този метод не се оказа достатъчно ефективен, ако се съди по факта, че един ден придружаващият ги офицер изчезна заедно с група хора, които се връщаха от болницата.

В Чудово, разположено на 100 километра от Ленинград, имаше два германски лагера за военнопленници, в които бяха убити повече от 53 хиляди души. Когато започна отстъплението на немците, началникът на лагера нареди на затворниците да се подредят и предложи да направят няколко крачки напред на тези, които не могат да се движат сами. 55 души, които са направили това с надеждата, че ще им бъде осигурен транспорт, са разстреляни пред очите на останалите.Чудово се намираше на 40 километра северно от разположението на Синята дивизия.

Двама военни престъпници