Разговор с котка (Ирина Жданкина)
Алеята беше обвита в мъгла, Листата беше червена, въздухът пееше. До мен на пейката, Леко затвори очи, котката седна.
- Е, как си, раиран? Хайде, пука ли ти? Ходиш небръснат и рошав, Безчувствен към собствената си съдба.
Ех, добре е за теб, разбира се ... Пих, ядох и има кожено палто ... Разходете се, ходете небрежно за себе си Напред и назад, падайки вълна.
Да, това, като цяло, не е проблем ... И мога да ям и да пия. Но кажи... Такава тема - Възможно ли е да обичаш трима?
Само кленове и трепетлики Украсяват света, вълнувайки кръвта, Без причина Любовта чука на вратата ми...
И днес тя почука три пъти. Кажи ми, кой я попита? Ти ме изгаряше толкова много пъти, Отнемайки последните сили...
Не, вие казвате това: вашите котки Наистина ли обичате три наведнъж? Въпреки че с наглата си халба И още глупаци ще примамиш...
Но аз, защо ми трябват и трите. Защо душата гори за тях. Ех, небето пак е влажно, Пак изглежда, че ще ръми...
Единият решава проблемите вместо мен, Неговите ключове за всички врати... Другият ми бърше сълзите, Когато е толкова зле, дори да крещи...
А третият направо ми разкъсва душата С усмивка на топли кафяви очи. И унищожава цялото съзнание, Да обичаш трима? - Ами не, минавам.
Да оставим кафявооките... Разкажи ми за котките! Давай, очите им като диаманти ли са? О, толкова сте носталгични!
Мислиш мисловно, раиран... Въпреки че си ням събеседник... Но, слушай, гръмотевични бури гърмят в далечината... Време е да се прибираме...
А у дома е тъмно, рано, С чайка на топъл диван ... И нека есента тегли по-нататък Голи сънливи дървета ...