РАЖДАНЕТО НА ПИСМЕНОСТТА - Обществено-политически вестник - Краен север
Подготвено от Иван ОМРУВИЕР въз основа на книгата „История на Чукотка от древни времена до наши дни“ и регионалните вестници „Советская Чукотка“ и „Далечен север“
Първата чукотска азбука е съставена на латиница и съдържа 27 знака. На този етап от работата по създаването на писмеността, чукчите взеха активно участие - студенти от Института на народите на Севера Ettugi, Vukvol, Tynetegin, Atchytagin. През 1932 г. е създаден първият чукотски буквар, съставен от В. Г. Богораз с участието на млад учител И. С. Вдовин. Букварът се наричаше "Chelgykalekal" ("Червена буква"). През същата година, но малко по-късно, излиза ескимосският буквар „Хванкута игапут” („Нашата книга”). Съставител Е. П. Орлова. КНИГАТА НА ЧУКОТСКИ ЕЗИК Е ИЗДАДЕНА НАВРЕМЕ „Интересна е историята на издаването на чукотския буквар. През лятото на 1932 г. група млади учители заминават за Чукотка, спомня си професорът лингвист Пьотр Яковлевич Скорик, който преди това е работил на полуострова и е пътувал, за да въведе писмеността. - Учителите бързаха към последния параход, тръгващ от Владивосток. А букварът, отпечатан в Москва, можеше да бъде публикуван само след известно време. Учителите дойдоха в печатницата и помолиха работниците да ускорят издаването на това издание. Те обясниха, че това е първата книга на чукотски език, че забавянето на отпечатването й с една година ще забави въвеждането на чукотската азбука. Работниците се отзоваха на молбата на учителите. Първите книги на чукотски език, все още миришещи на печатарско мастило, бяха натоварени на вагон, а след това на параход. Чукотското писане е въведено в определеното време - през есента на 1932 г. Публикуването на първия буквар е началото на чукотската национална литература.
ЕСКИМОСИТЕ НЕ ИСКАХА ДА БЪДАТ ПО-МАЛКИ Нещата се оказаха малко по-различни с въвежданетописане на ескимосски език. Ако чукотският буквар „Челгъкалекал“, благодарение на инициативата на учителите и преди всичко на П. Я. Скорик, пристигна в Чукотка навреме, тогава ескимосският буквар „Хванкута игапут“, публикуван през 1932 г., „се изгуби“ някъде в лабиринтите на пощенските складове. Но ескимосите, поддавайки се на ентусиазма на приморските чукчи, не искаха да изостават от тях и поискаха въвеждането на писменост и от тях. Учителите в училище не чакаха пристигането на ескимосския буквар и поеха лична инициатива. В училището в Сиреники Г. А. Меновщиков и А. Ф. Лоцман, заедно със стажант, ескимос Атата, започнаха да изучават и адаптират латинизираната азбука на чукотския буквар „Челгъкалекал” към ескимосския език. Разбира се, тази азбука беше трудно приемлива за ескимосския език, тъй като много ескимосски звуци се различаваха значително от чукотските. Но те имаха модел пред себе си и решиха да го използват, като въведат специфичните знаци на ескимосския език.
ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ Когато трудовото творчество беше в разгара си, в Сиреники получиха писмо от Чаплинското училище от учителя Н. А. Братишкин, който съобщава, че е открил ескимосски буквар в ярангата на ескимосите Матлу. Буквар в един екземпляр беше донесен в Чаплино от Ленинград от студентка Бичкова. Матлу много ценеше тази книга и не искаше да я даде, взеха я официално, направиха копия и изпратиха в Урелики, Кивак и Сиреники. Копието на буквара, получено в Сиреники, предизвика истински фурор в училище, но не направи силно впечатление на ескимосите, тъй като беше пренесено върху тишу. Въвеждането на ескимоската азбука протича по сложен начин. „Писането се роди болезнено, грешките трябваше да се коригират в движение, в процеса на работа“, спомня си Г. А. Меновщиков. – Буквар „Хванкута игапут”,съставен от Е. П. Орлова, който получихме в три екземпляра едва в края на учебната година, не можеше да удовлетвори всички изисквания за въвеждане на писмеността, тъй като имаше много езикови и методически грешки. И все пак, въпреки трудностите, до края на учебната година в Сиреники бяха обучени не само всички ученици, но и около 60 мъже и жени. Същото беше и в другите ескимосски училища. Първите учители, които имаха почетната мисия да въведат ескимоската писменост, бяха Г. А. Меновщиков, К. С. Сергеева, Н. А. Братишкин, А. В. Лоцман, О. П. Новикова, Н. В. Колесов, Е. Ф. Олшевская, работили в училищата през 1932-1935 г. Голяма помощ им оказаха комсомолците - ескимосите Атата, Талеко и Ари.
ОБУЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ И СЕВЕРЕН ЕЗИК Не само научни организации и институти са се занимавали с развитието и усъвършенстването на чукотската и ескимосската писменост. Тази работа включваше учители-пионери, които заедно с преподаването се занимаваха с научно и теоретично развитие на северната писменост. Обучението на малките народи на Севера на техния роден език, създаването на национална писменост и национален книжовен език изобщо не означават, че владеенето на български език става ненужно за коренното население. Българският език остава държавен и е средство за овладяване на културните ценности на българския народ. Препоръчително беше да продължим да го изучаваме успоредно с преподаването на родния език.
Помощ за "KS"