Разкази (Антон Чехов)
В грехове роди ме майко в утробата ми! О, грехове, грехове! Сега тук вървим по улицата и гледаме фенерите, а като умрем, ще изгорим в огнена хиена.
Или изпадна в добродушен тон, повика Кащанка при себе си и й каза:
Ти, Кащанка, си насекомо същество и нищо друго. Срещу човек си като дърводелец срещу дърводелец.
Докато й говореше по този начин, изведнъж загърмя музика. Кащанка се огледа и видя, че полк войници върви по улицата право към нея. Неспособна да понесе музиката, която разстройваше нервите й, тя се мяташе и виеше. За нейна голяма изненада дърводелецът, вместо да се уплаши, да пищи и да лае, се усмихна широко, протегна се отпред и с петте си ръце се промъкна под върха. Виждайки, че собственикът не протестира, Кащанка извика още по-силно и извън себе си се втурна през пътя към друг тротоар.
Когато тя дойде на себе си, музиката вече не свиреше и полкът го нямаше. Тя пресече пътя до мястото, където остави собственика, но, уви! дърводелецът вече го нямаше. Тя се втурна напред, после назад, отново се затича през пътя, но дърводелецът сякаш пропадна в земята. Кащанка започна да подуши тротоара, надявайки се да намери собственика по миризмата на отпечатъците му, но по-рано някакъв негодник беше минал в нови гумени галоши и сега всички фини миризми се смесиха с острата гумена воня, така че нищо не можеше да се различи.
Кащанка тичаше напред-назад и не намери господаря си, а междувременно се стъмваше. От двете страни на улицата бяха запалени фенери, а в прозорците на къщите се появиха светлини. Валеше едър пухкав сняг и боядисваше настилката в бяло, гърбовете на конете, шапките на таксиджиите и колкото по-тъмен ставаше въздухът, толкова по-бели ставаха предметите. Покрай Кащанка, закривайки полезрението й и я блъскайки с крака, нон стоп напред-назадпреминали покрай непознати клиенти. (Кащанка раздели цялото човечество на две много неравни части: на собственици и клиенти; между двете имаше значителна разлика: първите имаха право да я бият, а вторите тя самата имаше право да хваща за прасците.) Клиентите бързаха за някъде и не й обърнаха внимание.
Когато се стъмни напълно, Кащанка обхвана отчаяние и ужас. Тя се хвана за някакъв вход и започна да плаче горчиво. Целият ден с Лука Александрич я беше изтощил, ушите и лапите й бяха студени, а освен това беше ужасно гладна. През целия ден тя трябваше да дъвче само два пъти:
Ядох малко паста в книговезника, а в една от механите до тезгяха намерих кори от колбаси, това е всичко. Ако беше човек, сигурно щеше да си помисли:
"Не, не е възможно да се живее така! Трябва да се застреляш!"
Но тя не мислеше за нищо и само плачеше. Когато мекият, пухкав сняг напълно полепна по гърба и главата й и от изтощение тя потъна в тежка дрямка, изведнъж входната врата щракна, изскърца и я удари отстрани. Тя подскочи. От отворената врата излезе мъж от категорията на клиентите. Тъй като Кащанка изкрещя и падна под краката му, той не можеше да не й обърне внимание. Той се наведе към нея и попита:
Куче, откъде си? Нараних ли те? О, беден, беден. Е, не се ядосвай, не се ядосвай. Виновен.
Кащанка погледна непознатия през снежинките, висящи на миглите й, и видя пред себе си нисък, пълен човечец с обръснато, пълно лице, в цилиндър и отворено кожено палто.
Какво хленчиш?-продължи той, събаряйки с пръст снега от гърба й. Къде е господарят ти? Сигурно си се изгубил? Ах, горкото куче! Какво ще правим сега?
Улавяне на топъл глас в гласа на непознат,— прочувствена нотка Кащанка облиза ръката му и изхленчи още по-жалко.
А ти си добър, забавен! — рече непознатият — Голяма лисица! Е, добре, няма какво да правиш, ела с мен! Може би ще станеш добър за нещо. Е, опа!
Той плесна с устни и направи знак на Кащанка с ръка, който можеше да означава само едно: „Да вървим!“ Кестенът си отиде.
Не повече от половин час по-късно тя вече седеше на пода в голяма светла стая и, навеждайки глава на една страна, гледаше с нежност и любопитство непознат, който седеше на масата и вечеряше. Той яде и й хвърляше парчета. Първо й даде хляб и зелена кора сирене, после парче месо, половин пай, пилешки кости и тя изяде всичко толкова бързо от глад, че нямаше време да усети вкуса. И колкото повече ядеше, толкова повече се чувстваше гладна.
Обаче господарите ви лошо ви хранят! - каза непознатият, като гледаше с каква свирепа алчност тя гълта несдъвкани парчета. Кожа и кости.
Кащанка яде много, но не яде достатъчно, само се напиваше от храна. След вечеря тя легна в средата на стаята, протегна крака и като почувства приятна отпадналост в цялото си тяло, размаха опашка. Докато новият й собственик, излегнал се в креслото, пушеше пура, тя махаше с опашка и решаваше въпроса: къде е по-добре - с непознат или с дърводелец? Обзавеждането на непознатия е бедно и грозно; освен кресла, диван, лампа и килими, той няма нищо и стаята изглежда празна; при дърводелеца целият апартамент е пълен с вещи; той има маса
работна маса, куп стърготини, самолети, длета, триони, клетка с чижик, вана. Непознат не мирише на нищо, но в апартамента на дърводелец винаги има мъгла и мирише страхотно на лепило, лак и талаш. Но непознатият има едно много важно предимство, той дава много храна, а ние трябва да му дадем пълнотоправосъдие, когато Кащанка седеше пред масата и го гледаше нежно, той нито веднъж не я удари, не тропна с крака и нито веднъж не извика: „Махни се, проклетия!“
След като изпуши пура, новият собственик излезе и се върна след минута, държейки малък матрак в ръцете си.
Ей ти, куче, ела тук! каза той и постави матрака в ъгъла близо до дивана.Легни тук. спи!
После угаси лампата и излезе. Кащанка легна на дюшека и затвори очи; От улицата се чу лай и тя искаше да отговори, но изведнъж, неочаквано, тъгата я обзе. Спомни си Лука Александрич, сина му Федюшка, уютното място под работната маса. Спомни си, че през дългите зимни вечери, когато дърводелецът рендосваше или четеше вестника на глас, Федушка играеше с нея. Той я измъкна за задните крака изпод тезгяха и направи такива номера с нея, че очите й позеленяха и ставите я заболяха. Караше я да ходи на задните си крака, правеше я да прилича на звънец, тоест дърпаше я силно за опашката, от което тя пищеше и лаеше, оставяше я да смърка тютюн. Следният номер беше особено болезнен: Федюшка завърза парче месо на конец и го даде на Кащанка, след което, когато тя преглътна, той го извади от стомаха й със силен смях. И колкото по-ярки бяха спомените, толкова по-силно и по-мрачно хленчеше Кащанка.
Но скоро умората и топлината надделяха над меланхолията. Тя започна да заспива. Кучета тичаха в ума й; тичаше между другото и един рошав стар пудел, когото тя видя днес на улицата, с трън в очите и с кичури вълна близо до носа. Федюшка с длето в ръка подгони пудела, после изведнъж се покри с рошава коса, излая весело и се озова близо до Кащанка. Кащанка и той добродушно се подушиха през носовете и избягаха на улицата.
НОВ, МНОГОПРИЯТНО ЗАПОЗНАНСТВО
Когато Кащанка се събуди, беше вече светло и от улицата идваше шум, какъвто се случва само през деня. В стаята нямаше жива душа. Кащанка се протегна, прозя се и ядосана и намусена тръгна нагоре-надолу из стаята. Тя подуши ъглите и мебелите, надникна в коридора и не откри нищо интересно. Освен вратата, която водеше към антрето, имаше още една врата. Като се замисли, Кащанка го почеса с две лапи, отвори го и отиде в съседната стая. Тук на леглото, покрито с фланелено одеяло, спеше клиентката, в която разпозна вчерашния непознат.
Rrr. — измърмори тя, но като си спомни вчерашната вечеря, размаха опашка и започна да души.
Тя подушила дрехите и ботушите на непознатия и установила, че миришат силно на кон. Друга врата водеше някъде от спалнята, също затворена. Кащанка издраска вратата, облегна гърдите си на нея, отвори я и веднага усети странна, много подозрителна миризма. Предчувствайки неприятна среща, мърморейки и оглеждайки се, Кащанка влезе в малка стая с мръсни тапети и се отдръпна от страх. Тя видя нещо неочаквано и ужасно. Навела врат и глава към земята, разперила крила и съскайки, една сива гъска тръгна право към нея. Малко встрани от него, на един матрак, лежеше бяла котка; като видя Кащанка, скочи, изви гръб, вдигна опашка, разроши козината си и също изсъска. Кучето се изплаши сериозно, но тъй като не искаше да издаде страха си, излая силно и се втурна към котката. Котката изви още повече гръб, изсъска и удари Кащанка с лапа по главата. Кащанка отскочи назад, седна на четирите си лапи и, протягайки муцуна към котката, избухна в силен, пронизителен лай; в този момент една гъска се приближи отзад и я удари болезнено с клюна си в гърба. Кащанка скочи и се втурна към гъската.
Какво е това? чу се силен гневен глас и вътрев стаята влезе непознат по халат и с пура в уста. Какво означава това? На място!
Той се приближи до котката, метна я по извития гръб и каза:
Фьодор Тимофеич, какво означава това? Скара ли се? О, стар негодник! Залегни! И като се обърна към гъската, извика:
Иван Иванович, на място!
Котката послушно легна на матрака си и затвори очи. Съдейки по изражението на муцуната и мустаците му, самият той беше недоволен, че се развълнува и се включи в битката. Кащанка изскимтя обидено, а гъската проточи врат и заговори нещо бързо, пламенно и отчетливо, но крайно неразбираемо.