Разказът на една българка за живота в Дъблин Хора От живота
Дъблин, столицата на Ирландия, се намира на четири часа и половина от Москва. Но рядък българин стига до страната на зелената детелина, леприконите и бирата: да не кажем, че това е най-популярната туристическа дестинация сред сънародниците. Потокът от емигранти също е малък: от 2000 до 2014 г. приблизително 7,6 хиляди граждани на Руската федерация са се преместили в републиката. Една от новоизпечените ирландки, 26-годишната Алена Храбростина, сподели с Lenta.ru впечатленията си от страната, в която живее вече пета година.
Роден съм в Харков, Украинска ССР, през 1989 г. Винаги съм се смятал за номад - местех се от място на място. Родителите са от България: майка е от Урал, баща е от Комсомолск на Амур. От ранна детска възраст слушах увлекателни истории за техните пътувания, понякога напълно невероятни: баща и майка пътуваха в кола по път с обща дължина шест диаметъра на земното кълбо. След разпадането на Съветския съюз решихме да се преместим в България. Никой не знаеше какво ще се случи в новата държава. През 2001 г. най-накрая се преместих в Руската федерация, в Белгород, влязох в гимназията и сега, когато ме питат откъде съм, казвам, че съм от Белгород. Това е моят дом, всичките ми приятели са там и аз обичам този град до лудост.
Държави, несбъдната мечта
Истинските ми пътувания започнаха в студентските ми години. През първата си година в Белгородския държавен университет срещнах момчета, които са били в САЩ. Говореха много за това колко прекрасно са прекарали лятото в чужбина. Станахме приятели. И щом ставаше въпрос за пътувания и пътувания, те винаги казваха, че трябва да отида в Щатите, да се пробвам и да видя как живеят там.
През 2009 г. аз и няколко мои съученици отидохме да завладеем Америка. Бешепрекрасно лято, обиколихме цялото източно крайбрежие и се установихме в град Дейтона Бийч, Флорида. Живеехме и работихме близо до океана и срещнахме много интересни хора. Когато се върнах у дома, осъзнах, че ми липсва океанът и лудо искам да се върна. През 2010 г. събрах няколко приятели и се върнахме в Дейтона за още едно лято.
Бях обхванат от голямо желание да остана там и да си уредя живота в Америка. Говорих с различни университети относно приема. Но родителите ми ме разубедиха - все пак трябваше да завърша в български университет.
Съдбовна среща
Запомнете, приятели, всичко винаги започва с ирландски пъб! След като се върнахме в Белгород от Щатите, направихме грандиозно парти в местния ирландски пъб. Имаше момчета от Дъблин. След няколко халби бира събрах смелост и тръгнах да установявам двустранни отношения с Ирландия. Цяла нощ с червенокосия барабанист обсъждахме всичко възможно. Разменихме контакти във Фейсбук и си казахме довиждане. Но комуникирахме активно онлайн и през пролетта на 2011 г. моят приятел се върна в България.
След като завърших университета, реших да отложа преместването си в Щатите, защото знаех, че ако замина, няма да имам възможност да видя Европа дълго време. И кандидатства в училище по английски език в Дъблин.
Дъблин, толкова мила
Планът беше следният: уча езика девет месеца, след което се прибирам у дома и кандидатствам отново за виза за Америка. Но нищо подобно не се случи.
Общо учих в училището по английски език, вероятно, около две години. Помня първите си впечатления. Често си мислех: „За какво, по дяволите, дойдох тук? Времето е отвратително, постоянно вали, изобщо не разбирам какво говорят тези ирландци, не си отварят устата. Е, така еизобщо не е английски." Но в крайна сметка свикнах и акцентът вече не ми изглежда толкова сложен, а по-скоро роден и домашен. По произношение вече дори различавам кой от коя страна е.
Компанията собственик на училището, в което учех, търсеше българоговорящ служител на половин работен ден за офиса си в Дъблин. Училището ме препоръча. Така имах възможността да живея и работя в Ирландия. Постепенно почасовата работа се превърна в работа на пълен работен ден. Моята позиция е партньорски мениджър.
Животът ми тук върви добре, интегрирах се много бързо. Спортувам активно, имам собствен отбор по ръгби, тази година спечелихме шампионата.
Продължавам да уча. Тази година тя завършва Dublin Business School със специалност маркетинг и записва магистърска програма в Dublin Institute of Technology със специалност Digital Marketing and Analytics.
Нови приятели
Не знам дали имаме българска общност в Дъблин, тъй като тук няма много българи. Опитвам се да поддържам връзка с българите, ходя да гласувам в посолството и на различни официални събития и тържества.
Ирландският манталитет е уникален, хората тук живеят за собствено удоволствие, понякога ми се струва, че са от друга вселена. Всички винаги са много позитивни и се наслаждават на всеки ден.
Любимо нещо в Ирландия е да мрънкате за времето, но всички са наясно, че живеем на остров и ще вали 250 дни в годината.
Нямам чувството, че идвам, не усещам, че някой ме третира по различен начин само защото съм от България. Разбира се, всички се шегуват с водка, мечка и балалайка, но какво можете да направите за това. И всеки път, когато кажа, че ми е студено, всички се чудят защо. Смешно - помислете си товаБългарите не мръзнат.
—Бързаш ли? (Бързате ли?)
— Ха-ха, но ти си руснак! (Но ти си българин).
Разходи и приходи
По принцип до 30-годишна възраст всички работещи младежи наемат апартаменти, не е обичайно да живеят с родителите си или да бягат през глава за ипотека, веднага щом завършат университета. Те живеят в къщи и апартаменти, всичко зависи от близостта до центъра. Наемането на стая в апартамент / къща в не много престижен район струва 350-400 евро (разбира се, всичко зависи от това колко хора ще живеят с вас). Ако искате по-добра площ, тогава ще струва 650-700 евро на стая. Икономиката в Ирландия е нараснала със седем процента през последната година и първото нещо, което поскъпва, са наемите на апартаменти. Едностаен апартамент (спалня плюс хол) - 1200-2200 евро в зависимост от квадратурата.
Разбира се, в Дъблин е много по-скъпо да живееш, отколкото в Москва, но нивото на заплатите е различно. Какво друго от разходите? Тук градският транспорт е много скъп, поне две евро за пътуване из града. Бензинът - 1,52 евро за литър.
Няма централно отопление и никой не използва батериите денонощно. Фактурата обикновено се издава на всеки два месеца. Спомням си, че през първата ми година получихме сметка за 500 евро, защото се отоплявахме по пет-шест часа на ден. След това реших да се облека по-топло в апартамента.
Продуктите са по-скъпи от българските, но качеството е по-високо. Ресторантите струват близо до Москва.
Лекарството е много скъпо, ако нямате застраховка.
Имам много приятели, колеги и просто познати, с които можеш да отидеш на кръчма. За това си струва да говорим по-подробно.
Ирландия е известна със своите пъбове. Една от основните забележителности на Дъблин е Temple Bar. Това е районът на баровете и кръчмите,областта, която никога не спи. Джеймс Джойс в книгата си "Дъблинчани" перфектно описва атмосферата на града.
Кръчмите са страхотни. Не е обичайно да седите на улицата на пейка или да се събирате в парка с приятели вечер. Всяко събитие се празнува в барове и кръчми. Петък, края на работната седмица - кръчма. Заплата - кръчма. Среща с приятели - в кръчмата. Ръгби, футбол, гайлик - всеки ходи в кръчмата да гледа. Тук дори няма клубове, но има барове, където можете да пиете и танцувате.
Понякога ми се струва, че няма къде другаде, щом в кръчмата. Аз самият наистина обичам да излизам от офиса след тежка работна седмица, да пресича улицата и да изпивам чаша прочутия Гинес. Между другото, той има специален вкус тук. Една пинта струва между четири и шест евро. Когато го пробвах в България винаги ми напомняше за разреден сапун. Само в Ирландия можете истински да се влюбите в тази напитка.
Когато отидете в пъб в Ирландия с приятели, всички следват традицията да купуват алкохол за всички. Да предположим, че имате компания от четирима или петима души. Всеки трябва да купи една порция напитки. В крайна сметка едва излизате от бара, защото изпивате пет халби или повече.
Друг интересен обичай е в коледната нощ да се обиколят 12 кръчми. По пинта всеки. За съжаление оцелях само в пет кръчми. Но силно се надявам този път да стигна поне до десетката!
И така, какво да кажем за Америка?
Миналата година по работа и за себе си отидох в Ню Йорк и яхнах източния бряг до Кей Уест. Да разбера дали още искам да живея в Америка. Ще събуди ли толкова много емоции в мен, ще искам ли да разменя всичко, което имам сега и да замина в чужбина, оставяйки всичко, без да поглеждам назад.
Разбрах, че Америка е за мен някаква утопия, илюзия. Мястото, коетовсъщност не съществува. В паметта ми остават само най-щастливите моменти. Усещане за безгрижие, свобода. Разбрах, че толкова съм се европеизирал през последните години, че щатите са ми станали чужди. Избрах Европа.
Какво следва?
Обичам Ирландия. Понякога сме като едно. Когато съм в кофти настроение, времето ми "симпатизира" и изведнъж залива всичко наоколо със слънчева светлина.
Планирам да вляза в University College Dublin и да продължа обучението си по Analytics. През 2017 г., може би за година-две, с приятеля ми ще се преместим в Канада.
Но като цяло смятам да живея и да се наслаждавам. Няма значение къде живееш, в кое кътче на този свят, важното е да си щастлив.