Разноски за адвокати

Възможно ли е при изготвяне на данъчна декларация за данък върху доходите на физическите лица (3-NDFL) в края на данъчния период да се приспаднат месечните вноски, платени в адвокатската колегия?

Параграф 7 на чл. 25 от Федерален закон N 63-FZ се установява, че за сметка на полученото възнаграждение адвокатът извършва професионални разходи:

- за общи нужди на Адвокатската камара в размер и по ред, определени от събранието (конференцията) на адвокатите;

- застраховка професионална отговорност;

- други разходи, свързани с осъществяването на застъпничеството.

Съгласно ал. 5 т. 1 чл. 7 от Федералния закон N 63-FZ, адвокатът е длъжен ежемесечно да удържа от полученото възнаграждение средства за общите нужди на адвокатската колегия по начин и в размер, определен от събранието (конференцията) на адвокатите на адвокатската колегия на съответния субект на България.

Изчисляването и плащането на данъка върху доходите, получени от адвокати, които са решили да извършват адвокатска дейност самостоятелно и са създали адвокатска кантора, се извършва в съответствие с разпоредбите на глава 23 „Данък върху доходите на физическите лица“ от Данъчния кодекс на България (наричан по-долу Данъчния кодекс на Руската федерация).

Член 227 от Данъчния кодекс на България определя, че изчисляването и плащането на данъка в съответствие с този член се извършва от физически лица, извършващи предприемаческа дейност, без да образуват юридическо лице, частни нотариуси, адвокати, които са създали адвокатски кантори, и други лица, упражняващи частна практика по реда, установен със закон - според размера на доходите, получени от тези дейности.

Съгласно ал.1 на чл. 221 Данъчен кодекс България, при изчисляване на данъчната основа, правото на получаванепрофесионални данъчни облекчения са данъкоплатци - индивидуални предприемачи в размер на действително извършени и документирани разходи, пряко свързани с генерирането на доход. В същото време съставът на тези разходи, приети за приспадане, се определя от данъкоплатеца независимо по начин, подобен на процедурата за определяне на разходите за данъчни цели, установена от глава 25 „Данък върху доходите на предприятията“ от Данъчния кодекс на Руската федерация.

В съответствие с ал. 29 т. 1 чл. 264 от Данъчния кодекс на Република България, други разходи, свързани с изпълнението на дейността, включват вноски, вноски и други задължителни плащания, платени на ЮЛНЦ, ако плащането на такива такси, вноски и други задължителни плащания е условие за извършване на дейност от данъкоплатците - платци на такива вноски, вноски или други задължителни плащания.

В същото време условието за извършване на дейности се разбира като наличието на федерален закон или друг регулаторен правен акт, приет от упълномощен орган на държавната власт, който задължава данъкоплатеца да плаща посочените вноски, вноски или други задължителни плащания.

Тъй като адвокатите имат право да упражняват адвокатска дейност само като членове на адвокатската колегия на конкретен субект на България, чийто висш орган е адвокатската колегия, която определя, наред с други неща, размера на задължителните удръжки на адвокатите за общите нужди на съответната адвокатска колегия, тогава при разглеждането на въпроса за законосъобразността на счетоводството като част от разходите на адвокатите, които са създали адвокатска кантора, размерите на вноските, платени от тях през данъчния период за общите нужди на адвокатската колегия, трябва да се ръководи от нормите на ал. 29 т. 1 чл. 264 от Данъчния кодекс на Руската федерация.