Разпознаване на емоции - Емоционална сфера на личността
Разпознаване на емоции
Пълноценното общуване между хората е невъзможно без разбиране, взаимно влияние, взаимна оценка един на друг. При всяко взаимодействие на хората, на първо място, е необходимо правилно да се разберат реакциите на друг човек, да има средства за разграничаване на свойствата и състоянията на партньорите.
Всички човешки взаимоотношения се основават на емоции, а емоциите се откриват от другите главно чрез външни изрази. Изражението на лицето е централно за експресивното поведение. Лицето като канал за невербална комуникация е водещото средство за комуникация, предаващо емоционалния и смислен подтекст на речеви съобщения, служи като регулатор на самата процедура на комуникация между партньорите.
Ако, по думите на Дарвин, „изразяването е езикът на емоциите“, тогава движението на лицевите мускули може да се счита за ABC на този език. В. М. Бехтерев също отбеляза, че за разлика от пантомимичните движения и жестове, изражението на лицето винаги е емоционално и на първо място е отражение на чувствата на говорещия. Много учени са забелязали, че сложната игра на лицевите мускули изразява психическото състояние на субекта по-красноречиво от думите.
Интересът към изучаването на лицето като източник на информация за човек възниква в древна Гърция. Това доведе до създаването на цяла наука за лицето, наречена физиономия. През цялата история на физиономията от Аристотел до наши дни хората са вярвали в съществуването на пряка връзка между чертите на лицето и характера на човека. С помощта на различни препоръки всеки се стреми да проникне в мислите на събеседника въз основа на характеристиките на структурата и изражението на лицето.
Към днешна дата обаче зависимостта на характера на човека и неговия външен вид (структура на тялото, лице) не е получила убедително научно потвърждение. Общоприето е, че основната роля вЕкспресивните изражения на лицето се играят от централната нервна система на човека. Експериментално е потвърдена връзката между мускулните контракции на лицето и появата на определени изражения на лицето. Експериментите показват, че изкуствено предизвиканите промени в лицето след стимулация на лицевите мускули с помощта на електроди са подобни на естествените реакции, които възникват при определени емоции. По този начин изражението на лицето се разглежда като продукт на нервната дейност, като отговор на сигнали от съответните части на централната нервна система. Връзката на изражението на лицето с мозъчната кора позволява на човек да осъзнава и насочва реакциите на лицето си, в резултат на което изражението на лицето се е превърнало в най-важния инструмент за комуникация.
Значението на мимическата активност в сравнение с пантомимичната дейност в емоционалната комуникация нараства с фило- и онтогенетичното развитие. Във филогенезата тези промени са успоредни на еволюцията на лицевата мускулатура. По този начин безгръбначните и нисшите гръбначни животни изобщо нямат повърхностни лицеви мускули и техният репертоар от емоции е минимален. По-нататъшното развитие на лицевите мускули се наблюдава при гръбначните животни, достигайки високо ниво на развитие при висшите примати.
Многобройни изследвания доведоха до заключението, че нервно-мускулните механизми на лицето, необходими за извършване на основни изражения на лицето, формират последователност на развитие от висшите примати до хората. Наистина, колкото по-висока е позицията на едно животно в еволюционната серия, толкова повече емоции може да покаже. По природа човек има специална роля в биокомуникативността.
Известно е, че мимиката и жестовете като елементи на експресивното поведение са едни от първите системи, придобити в детството. Появата при дете без специално обучение на разбираеми жестове и изражения на лицето показва, че начините за изразяване на емоциигенетично присъщи на човек.
Развитието и усъвършенстването на изражението на лицето върви заедно с развитието на психиката, като се започне от ранна детска възраст, а с отслабването на нервно-психическата възбудимост в напреднала възраст изражението на лицето отслабва, запазвайки чертите, които най-често се повтарят в живота и следователно се врязват по-дълбоко във външния вид на лицето.
Придобивайки определен опит в общуването с хора от ранна детска възраст, всеки човек може с различна степен на сигурност да определя емоционалните състояния на другите по техните изразителни движения и най-вече по изражението на лицето.
Известно е, че човек може да контролира изразителните си движения, следователно проявите на емоции се използват от хората в процеса на комуникация, действайки като невербално средство за комуникация. Има големи разлики между хората във възможността за овладяване на емоционални прояви (от пълно немайсторство (с психични разстройства) до съвършенство при талантливи актьори).
По време на живота на човек се формира определена система от стандарти, с помощта на които той оценява другите хора. Последните проучвания в областта на разпознаването на емоции показват, че редица фактори влияят върху способността на човек да разбира другите: пол, възраст, личност, професионални характеристики, както и принадлежността на човека към определена култура.