Разработване на технология за отглеждане на пивоварен ечемик във фермата
Тема: Разработване на технология за отглеждане на пивоварен ечемик във фермата
1 Пролетният ечемик е основната фуражна, хранителна и промишлена култура на горската степ на Централния Чернозем (преглед на литературата)
1.1 Ботаническа и морфологична характеристика на културата
1.2 Екологични изисквания за пивоварния ечемик
1.2.1 Изисквания към топлина
1.2.2 Изисквания към почвата
1.2.3 Изисквания за влага
1.3 Растеж и развитие на пивоварния ечемик
2 Характеристика на икономиката
2.1 Обща характеристика на икономиката
3 Анализ на състоянието на обхванатия проблем в производството
3.1 Структура на обработваемите площи
3.2 Реколти за последните 3 години
3.3 Анализ на технологията на отглеждане на пивоварен ечемик
4 Проект за подобряване на технологията за отглеждане на пивоварен ечемик
4.1 Предшественици и разполагане на посевите
4.3 Система за обработка на почвата
4.4 Сортове, хибриди, подготовка на семената
4.5 Сеитба (време, метод, норма, дълбочина)
4.6 Грижи за посевите
4.7 Интегрирана растителна защита
4.8 Срокове и начини на почистване
4.9 Организация на прибирането на пивоварния ечемик
4.10 Формиране на партиди висококачествено зърно
5 Икономическа ефективност на проекта
6 Безопасност на околната среда
7 Предложения за пестене на енергия и ресурси
Увеличаването на зърнопроизводството е ключов проблем за развитието на селското стопанство в България. То трябва да се постигне не чрез разширяване на посевната площ, а основно чрез увеличаване на добива. Особено значение се отдава на увеличаването на производството на ечемик като основен фураж,хранителна и техническа култура. Многостранното използване на ечемичното зърно определя значението му в зърнения баланс на България. Перлен ечемик, ечемичен шрот, както и брашно се приготвят от ечемично зърно, което може да се смеси с ръжено или пшенично брашно. Ечемичното зърно съдържа средно 12% протеин, 64,6% без азотни екстракти, 5,5% фибри, 2,1% мазнини, 13% вода, 2,8% пепел. Ечемичният протеин съдържа целия набор от незаменими аминокиселини, включително особено дефицитни - лизин и триптофан. Ечемикът е отлична суровина за пивоварната и алкохолната промишленост. Малцовият екстракт се произвежда от зърно, което се използва широко в индустрията. За производството на 100 литра бира са необходими средно 11 кг малц, 4 кг зърно, 150 г хмел и 50-120 г мая.
За производството на тази напитка се използват сортове пивоварен ечемик, които отговарят на необходимите изисквания и имат големи, изравнени нископротеинови (9-12%) зърна с намалено съдържание на филм (8-9%), високо съдържание на нишесте (най-малко 60%), кълняемост на ден 5 - най-малко 90-95%, екстрактивност (65-85%), естество най-малко 610 g / l. В момента пивоварната индустрия в България е един от най-развиващите се сектори на националната икономика. Експертите прогнозират увеличение на производството на бира до 76 милиона хектолитра. Според държавни субсидии през последните няколко години българският пазар ще продължи да расте с 10-15% годишно, което прави производството на ечемик и свързаните с него площи привлекателни за инвеститорите.
Целта на дипломния проект е да се усъвършенства технологията на отглеждане на пролетен ечемик за пивоварната промишленост с цел намаляване на възможните рискове и повишаване на рентабилността на производството. За постигането на тази цел бяха решени следните задачи:
●адаптиране на биологичните характеристики на културата към условията на икономиката;
● характеристики на технологията за отглеждане на пролетен ечемик за пивоварната промишленост;
● начини за подобряване на икономическата ефективност на отглеждането на ечемик;
● състоянието на материално-техническата база на икономиката и анализ на засегнатата проблематика в производството;
● обосновка на предлаганата технология за отглеждане на пивоварен ечемик в условията на ферма „Иванова”.
● предложения за екологично земеделие, пестене на енергия и ресурси.
1 Пролетният ечемик е основна фуражна, хранителна и техническа култура
1.1 Ботанически и морфологични характеристики на културата
Ечемикът принадлежи към рода Gordeum, който включва много видове див и един вид култивиран ечемик. Има 3 подвида ечемик: многоредов, двуреден и междинен, различаващи се по структурата на класа (според броя на плодоносните класчета на всеки перваз на стъблото на класа). При многоредовия ечемик всички класове са плодотворни и за разлика от двуредовите са по-устойчиви на суша, ранно узряване, но се разпадат по-силно. При двуредния ечемик от три класчета на всеки ръб на шиповата пръчка само един централен дава зърно, а два странични са безплодни. При междинния подвид на ечемика по ръбовете на стъблото на класа има различен брой плодни класчета - от едно до три.
Културният ечемик е едногодишно растение с пролетен или зимен тип развитие. Ечемичните растения се състоят от подземни (първични и вторични корени) и надземни (стъбло, листа, съцветия, плодове) части.
Кореновата система на ечемика няма основен корен. Тя е влакнеста, състои се от множество малки нишковидни коренчета. Когато зърното покълне, в началото се появяват първични или зародишни корени (от четири до седем или повече). Теиграят важна роля в снабдяването на растенията с влага, хранителни вещества и формирането на културите. В сухи години те проникват в дълбоките слоеве на почвата и остават живи до края на вегетационния период. По време на периода на братене се образуват вторични (възлови) корени от подземни възли на стъблото. При оптимални условия на влага и хранене на растенията вторичните корени са по-развити от първичните. Зародишните и възловите корени са покрити с коренови власинки, с помощта на които растението извлича влага и хранителни вещества от почвата. При отглеждане на ечемик трябва да се има предвид, че неговата коренова система има по-слаба асимилационна способност от кореновата система на други зърнени култури (пшеница, овес, ръж).
Стъблото на ечемика е сламка (куха), разделена на стъблови възли и се състои от 4-8 междувъзлия. Долното междувъзлие на стъблото е най-късо, докато горното междувъзлие е най-дълго. При съвременните сортове стъблото на ечемика достига дължина 50-80 cm и повече, а дебелината му е 2,5-4 mm, която намалява от основата към върха на стъблото. Силното удължаване на първите две междувъзлия (от основата на стъблото) често води до полягане на растението. Значително намаляване на дебелината на стъблото води до крехкост на стъблото. Важно качество на стъблото е неговата здравина и еластичност и зависи основно от сорта.
Листът се състои от обвивка и листна петура. Дължината и ширината на листата варират значително. Листата на втория слой (отгоре) имат дължина от 12-15 до 25 cm, ширина от 8 до 22 mm. Едролистният ечемик е положително качество при отглеждането му за зелен фураж. Листата се образуват от възли на стъблото, те са разположени на стъблото последователно в два реда. В точката на преход към листното острие има така наречения език, който плътно приляга към стъблото. В допълнение, по краищата и на завоя на листната обвивка имароговидни широки уши 2-3 мм, покриващи стъблото. Това е отличителна черта на ечемика от пшеницата и овеса.
Съцветието на ечемика е ухо, което се състои от извито стъбло и едноцветни класчета, разположени върху вдлъбнатините на стъблото. Стръкът на ечемика е сравнително здрав и при узряване не се разпада на отделни класчета. Отстрани прътът прилича на стъпаловидна зигзагообразна линия. Състои се от отделни сегменти, всеки с дължина 2-5 mm. На всеки перваз на пръта има по три едноцветни класчета. В зависимост от броя на плододаващите класчета ечемикът се разделя на многоредов, двуреден и междинен. Цветът на класа при пълно узряване на растението при различните форми и сортове е: сламеножълт, черен, по-рядко оранжев, тъмносив и лилав. Ечемикът се опрашва предимно от собствен прашец, в резултат на което цветът не се отваря. При бързо насочване класчетата се отварят в средната част на ухото.
Плодът на ечемика е кариопсис с дължина 7-10 мм, ширина и дебелина 2-3 мм. Кариопсисът може да бъде гол и ципест. При ципестия ечемик цветните люспи прорастват със зърното и при овършаването зърното остава в цветните люспи. При голите форми на ечемика цветните фолиа не се срастват със зърното и при овършаване зърното лесно се освобождава от цветните люспи. При много форми на ечемик външната цветна люспа преминава в дълга ост (гладка или назъбена), а понякога и в раздвоен триделен придатък. С надлъжен разрез на кариопса се разграничават покривните тъкани, алейроновия слой, ендосперма и ембриона.
Зърното има разнообразна форма: ромбовидна, удължена, елипсовидна. При двуредния ечемик зърното е по-еднородно по форма, при многоредовия е различно, което се свързва с разположението на зърната върху класа. Зърно в средните редове повечеголям и равен. Ечемичното зърно е сламеножълто, сиво-зелено, зелено, черно, оранжево и лилаво. Признакът за размера на зърната е наследствен и е подложен на влиянието на външната среда. Съвременните сортове ечемик имат много едро зърно с тегло над 40 g.
1.2 Изисквания за условията на околната среда на пивоварния ечемик
1.2.1 Изисквания за топлина
Ечемикът се характеризира с ниска нужда от топлина. Това се доказва от широкото разпространение на културите от тази култура във всички страни по света. В България ечемикът се отглежда във всички зони от север до юг. Но най-добрите условия за отглеждане на пивоварен ечемик са в горско-степната зона на Централната черноземна зона.
Всяка фаза на растеж и развитие на ечемика протича при определена температура. Най-благоприятни за ечемика са постепенно повишаващите се температури, без резки колебания. Ечемичното зърно може да покълне при 1-3°C, но за появата на приятелски разсад е необходима по-висока температура (15-20°C). Кълновете на ечемика понасят без особени повреди студове до -6°C, а след добро закаляване и до -10-12°C. Въпреки това, продължителното охлаждане и овлажняване причиняват забавяне на растежа и инхибиране на растенията. Опасни са студовете по време на цъфтеж и узряване на зърното. Плодникът и прашниците се повреждат при температура 1-2°С.