Развалена фраза Какво е радикал
Думата „радикален“ се появява в живота на обикновените хора с медиите по-често, отколкото те си казват „приятели“. От това тя стана порутена и непотребна и обагрена в някакъв иронично-негативен смисъл.
Обществото е по-трудно
Загнила от честа и неуместна употреба, думата престава да се възприема от хората. Мърдат рамене и пак питат: „Какво е радикал?“. И после забравят. Нали утре тази дума отново ще излети от телевизора, натоварена със съвсем друг смисъл, който е коренно (!) различен от това, което носи днес.
Какво представляват радикалите? Определение
Радикалът е човек, който не може да понесе бавния ход на историята и полага известни усилия, за да го приспособи. Това е активен и неспокоен човек, който чувства както болката на другите хора, така и любовта към това, което му е скъпо и скъпо. Това е човек със собствен мироглед, той прави само онези неща, които лично смята за добри. Невъзможно е да му наложиш мнение чрез зомби, защото истинският живот тече през сърцето му.
Радикалността е мнение, което е различно от средното мнение на тълпата. Невъзможно е просто да се отговори какво е радикал, защото радикализмът може да бъде ляв и десен, долен и горен, горещ и студен, но никога не е хладък или посредствен. Има радикали, по-глупави от локомотив, но никога няма да срещнете сред тях човек с необятен ум, на чийто ум се радва самият Сатана. Сред тях няма убийци и злодеи, защото са открити, като на длан. Думите им никога не се объркат с делата им. Един радикал дори не може да си представи такова нещо: да говори едно и да прави друго.
Историческо отклонение
Ако прочетете висторически обичаи, интересен факт и парадоксален отговор на въпроса: "Какво са радикалите в историята?" Това са тези, които пишат самата история, оставайки нетленни и величествени върху нейните златни страници. Изпод имената им тече кръв – често свои, но и чужди. Но това е кръвта, която наторява земята, за да се умножи тройно, седмократно и десетократно.
Те не могат да понасят стагнация и топъл гниене. Ето защо в историята няма да срещнете сред обкръжението на тираните хора, които радикално биха се противопоставили на тиранията. Това дори е невъзможно да си го представим. Сред онези, които издигнаха тиранина до самия връх, има много радикали. Доверчиви са като деца. Но главите им първи паднаха върху блоковете и подскочиха под брадвите под радостните писъци на тълпата. И не напразно Гьоте е казал, че тези, които вървят срещу злото, имат дълги вратове. Вероятно, за да е удобно на палачите да си изкарват прехраната.
Политически живот. Как узрява едно решение?
Съвременната държава и общество е плетеница от интереси. Страшно е да ги гледаш отстрани. Затова политиците са измислени да разнищват тънкостите. Когато работят добре, нормалните хора не говорят за политика. Политика за лаик не трябва да бъде. Ако жителят говори за политика, това означава, че джобовете му са празни и държавата е стигнала до тесногръда кожа. И е време да се тревожите - какво е това? Къде са радикалите и защо мълчат? Но държавата не е спусната от небето на земята. Състои се от съвсем реални хора, от които се изисква да изпълняват определени функции. Ето защо данъците са измислени като плащане за изпълнение на функции, а не като реквизиции.
Но държавата се управлява от обикновени хора, които обичат блатото и топлата, гниеща среда. И щеше да изгние неусетнодържавата заедно с народа, ако не съществуваха неспокойни хора. И изведнъж заинтересован лаик чува викове от самия връх: какви са радикалите в политиката? Това е разрушаването на стабилността! И което е парадоксално - върхът вика правилно. Наистина се руши стабилността и това не кара никого да се чувства по-добре. Но гнилото месо от тялото на държавата започва да пада, излагайки нервите. И едва сега започва процесът, който се нарича вземане на решение.
И така е навсякъде по света. Само в някои страни гниенето продължава десетина години, а в други - няколко месеца.