Развитие на психологията на личността в България
Психологията на личността в България се развива в четири периода:
Първият период е последното десетилетие на 19 век – 20-те години на 20 век.
За него възникването на самата идея за личността беше характерно и съществено.
На този етап тя все още се рисува и няма не само феноменологично, но и семантично пространство. В тази връзка има основание да се смята, че първият период от развитието на психологията на личността се характеризира с:
общофилософски подход, недиференциране на теоретичните подходи
дов, началото на експериментално изследване, липсата на търсене на психологически
Вторият период - 30-те - средата на 60-те години на 20 век.
Проблемът на личността започва да заема стабилна позиция, придобива
Очертани са по-ясни феноменологични области на изследване на личността:
воля, дейност, характер, темперамент, съзнание, безсъзнание,
Третият период - средата на 60-те - края на 80-те години на 20 век.
Това е периодът на създаване на концепциите за "новия съветски човек". Психология
личността е, така да се каже, експлицирана навън, разкривайки нейните възможности и
изтласквайки настрана други психологически проблеми. Идеята за личността е трансформация-
се примирява с личния принцип. Личната феноменология се попълва
наем, посока. Прави се опит за изграждане на структура
личност, йерархизират нейните подструктури, дават нов, по-обобщен
концепция за личността. Още веднъж, психологически и социологически
ключови нива на изследване на личността. Повишаване на вниманието към методите на
следват личността. Търсят се механизми на формиране и развитие
Четвъртият период е краят на 80-те – 90-те години на 20 век.
През този период се запазват много характеристики на третия период,но при
Глава 2 Разлики в разбирането на личността в чуждестранната психология:
Възгледите на чуждестранните психолози за личността се характеризират с още по-голямо разнообразие от тези на местните. L. Hjell и D. Ziegler в своята известна монография разграничават най-малко девет направления в теорията на личността [15]. Отбелязва се и фундаменталното различие на тези понятия [пак там]. В тази статия ще разгледаме четири от тях.
2.1 Гледната точка на З. Фройд за "личността" .
Психоаналитичната теория на Фройд е пример за психодинамичен подход към изучаването на човешкото поведение. С този подход се смята, че несъзнателните психологически конфликти контролират човешкото поведение.
Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, основава психоаналитичните си концепции почти изцяло върху обширните си клинични наблюдения на невротични пациенти, а също и върху психоанализата.
Фройд отделя три нива на съзнанието - съзнание, предсъзнателно и несъзнателно - за да опише степента на достъпност на психичните процеси на осъзнаване. Най-значимите психични събития се случват в несъзнаваното (което е инстинктивно по природа и отделено от реалността).
Обяснението на Фройд за етапите на психосексуалното развитие се основава на предпоставката, че сексуалността е дадена от раждането и се развива по-нататък, обхващайки редица биологично дефинирани ерогенни зони, до зрялост. Според Фройд развитието на личността преминава през следните четири етапа: орален, анален, фаличен и генитален. Латентният период не е етап от психосексуалното развитие. Фройд приема, че в процеса на психосексуалното развитие неразрешените конфликти водят до фиксиране и формиране на определени типове характер. Така,възрастните с фиксация в анално-ретенционния стадий стават негъвкави, скучни и неустоимо подредени.
Фройд идентифицира три вида тревожност: реалистична, невротична и морална. Той вярва, че тревожността играе ролята на сигнал, предупреждаващ егото за непосредствена опасност, произтичаща от инстинктивни импулси. В отговор егото използва редица защитни механизми, включително потискане, проекция, заместване, рационализиране, формиране на реакция, регресия, сублимация и отричане.
Защитните механизми действат несъзнателно и изкривяват възприемането на реалността от индивида. [12]
Правени са опити да се установи валидността на някои от концепциите на психоанализата. Най-характерните изследвания са насочени към експерименталната оценка на репресията и подпраговата психодинамична активация на несъзнателния конфликт, както и тяхното влияние върху патологичното поведение. Тези изследвания предоставиха емпирична подкрепа за определени ключови психоаналитични хипотези. Резултатите от всяко изследване обаче трябва да се третират предпазливо и критично.