Развъждане на соболи, Светът на знанието
При клетъчно размножаване по-голямата част от самурите достигат полова зрялост на възраст 2 години и 3 месеца. До 15 месеца 16% от женските го достигат. Във фермата за кожи на Пушкин 10% стават полово зрели на втората година; 70-80% - на третата година, други - на четвъртата година или изобщо не се размножават.
Угасването на половата активност става там на 13 години; някои женски са плодовити до 15 години. На 16-17 години все още има непродуктивни опити за възпроизвеждане. От 9 женски на възраст над 10 години само една е имала сенилни промени в гениталните органи, но по-възрастните жени обикновено са по-малко плодовити. В плен самурите живеят до 15-18 години.
Най-нисък процент на безплодие се наблюдава на 5-8 години. На възраст 4-9 години средният брой малки в кучилото е 3,5-3,6, а към 15-годишна възраст достига 1,5.
В природата повечето женски, според хистологичните изследвания, забременяват през втората година от живота. Процентът на бременните женски от баргузинския самур през втората година от живота в природата е от 26 до 33%. При възрастните женски той варира от 50 до 72,9% в зависимост от условията на хранене през дадена година. В зоната на интензивен риболов безплодието на женските е по-високо (72,0% срещу 50%) и изобщо няма млади бременни женски. Процентът на бременните жени в различни географски популации варира от 88 до 100% в 6 различни региона.
В Камчатка през 1952-1962 г. от 795 жени 46,2% са били бременни, при жените през втората година - 27,5%, при жените през третата година - 46,3%, в по-напреднала възраст - 62,5%, и при много стари жени - 20%. Процентът на бременните жени варира (средно) и през годините варира от 3,8% до 23,5%.
Общата продължителност на бременността се определя на 273-275 или 245-298 дни; флуктуациите са свързани с различна продължителност на латентнияПериод. Средната продължителност на бременността е 273 дни. Продължителността на латентния период на бременност при самур се определя от най-малко два фактора: времевият рефлекс и светлинният фактор, т.е. промяната в продължителността на дневните часове. Чрез изкуствено увеличаване на последния е възможно да се намали латентният период при 50% от експерименталните женски.
Броят на малките в котилата е най-тясно свързан със степента на благоприятни условия на околната среда (особено храна); при самурите в Сибир и Северна Америка варира от 1 до 7. Във фермата за кожи на Пушкин средният брой малки в кучило е 3; в Московския зоопарк средната стойност е 2,8 (1,5). При самурите в природата средният размер на пилото е определен на 2,5; в баргузинския самур, като се вземе предвид смъртността преди началото на лова, тя е 0,7, в кондо-сосвишките самури - 3,5 (30 случая); в самури от Северен Урал - 3,0 (2-4), в Източен Саян - 3,0 (1-4); в Камчатка - 3,0 (2-4); на остров Болшой Шантар — 2,0 (2–4); в Корякския хребет - 3-6; в район Шитка на Иркутска област - 3,3. Средната плодовитост на баргузинския самур във фермите е определена като 0,92, а на амурския самур - 1,76.
Потенциалната плодовитост на самура, определена от броя на жълтото тяло (с изключение на ембрионалната смъртност), е различна. В отделните географски популации средният брой на жълтото тяло варира от 2,3 (баргузински и горноалтайски самури) до 4,0 (Ивделски район, Свердловска област) и дори до 5,0 (Тюменска област, 1952/53). Средният брой жълти тела варира от година на година в зависимост от общия запас от храна за самурите; по този начин в района на резервата Баргузински, с ниско хранене, средният брой на жълтото тяло е 2,3 (1952 г.), а с увеличаване на храненето се увеличава до 3,2 (1953 г.). В Ивделски район през 1951/52 г. цифрата е 4,0, а през 1952/53 г. - 4,5, вТюменска област, съответно - 3,1 и 5,0.
Наблюдава се и възрастова вариабилност на средния брой на жълтото тяло. При младите женски от баргузинския самур през 1952 г. имаше 2,7 от тях, а през 1953 г. - 2,3; при възрастни жени през 1952 г. - 3,0, през 1953 г. - 3,4; при старите жени съответно 2,7 и 4,0. В Камчатка за 10 години (1952-1962) е имало средно 3,9 жълто тяло на една бременна жена сред жените през втората година и 1,08 за всички жени на тази възраст; при жените на третата година 4,01 и 1,86, а при по-възрастните жени съответно 4,38 и 2,71. При много стари женски на бременна се падат 3 жълти тела, а от изчислението на всички такива женски - 0,6. През целия период средният брой на жълтите тела на бременна жена е 3,96, с колебания от 1 до 9. По отношение на всички женски средният брой на жълтите тела е само 1,93 (0,51-3,08). При женските на втора година жълтото тяло (от общо 1033) е 21%, на женските на третата година - 30%, а при по-възрастните - 49%. Женските на възраст 2-7 години, съставляващи 22% (средно) от добитъка, дават 50% от потенциалното потомство, а втората половина са по-възрастни женски, от които само 11%, т.е. те са потенциално по-плодовити (2 пъти). Установена е известна зависимост на потенциалната плодовитост от степента на затлъстяване на женската, нейното тегло и заразяване с хелминти.
Данните за реалната плодовитост на самурите в природата са крайно недостатъчни, за да се въведат корекции за потенциална плодовитост, но е ясно, че резултатите ще бъдат различни за различни възрастови състави на проби от популациите. Последните проучвания показват, че при мушите с латентен период на бременност овулацията настъпва периодично преди плацентирането на ембриони при бременни женски. Въпреки че такива яйца не са оплодени, броят на жълтото тяло се увеличава. Вероятно това важи както за sable, така и заборова куница. Очевидно броят на жълтото тяло може да се счита само за косвен показател за потенциална плодовитост, тъй като може да надвишава броя на ембрионите дори без ембрионална смъртност.