РЕАЛНОСТ ДИЗАЙН МЯСТО НА ИСТОРИЯТА В ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ (КЪМ ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА) - Модерен
През последните години водещите технически университети в страната бяха натоварени със задачата да реформират образователния процес, от организационната структура до учебните програми и методите на преподаване. Специално място в дискусиите за общата насока на реформите във висшето техническо образование заема преосмислянето на ролята на различни дисциплини, включително хуманитарните, за формирането на идеален професионален завършил.
Всички тези процеси протичат в рамките на глобална образователна реформа, чиято основна цел е адаптирането на завършилите висше образование към новите икономически и социокултурни реалности, осигурявайки готовност за коренно различна форма на дейност. Изследователите отбелязват, че в контекста на бързо променящите се условия на пазара на труда, специалистите с нов набор от личностни, психологически и професионални качества стават най-търсените за българската образователна система [14]. Но в по-широк смисъл не само новите пазарни реалности изискват реформи в тази област. Експертите обръщат внимание на такива глобални процеси като промяната на мястото на техниката и технологиите в живота на обществото, „нахлуването им в антропологичната същност на човека“. Това изисква своеобразна мобилизация от специалист, „други ключови компетенции” [15, с.60-61; 3, стр. 41]. Наборът от тези компетенции се определя по различни начини, но се основава на „готовност за иновации“ [14, p. 7]. „Все повече и повече се търсят“, отбелязват изследователите, „стават универсални работници с „портфолио от компетенции“, с многостранни способности, разработени въз основа на практически опит“ [14, p. 21].
Очевидно, за да се подготвят такива специалисти, е необходимо да се преструктурира цялата система на висшето техническо образование. Въпросът замащабът на това преструктуриране и неговото съдържание в никакъв случай не са безспорни. Днес преподаватели по висше образование, ръководители на университети и като цяло всички заинтересовани специалисти обсъждат възможните насоки за реформи в тази област, опитвайки се да определят най-малко болезнените методи и в същото време най-ефективните форми за организиране на образователния процес. Един от най-важните въпроси в реформата на висшето техническо (инженерно) образование естествено стана въпросът какъв трябва да бъде завършилият съответния университет в новите условия. Определянето на такъв идеален модел на „инженера на бъдещето“ трябва да се превърне в насока в реформата както на организационните, така и на съдържателните аспекти на висшето професионално образование [14, с. 22].
Следващата стъпка след определяне на основните характеристики на идеалния инженер (като индивидуалност, креативност, творчески подход и всички необходими професионални знания и умения) [3, с. 40-41], представлява своеобразно разпределение на ролите между различни блокове от учебни дисциплини. Необходимо е да се определи кой предмет или кой блок от предмети отговаря за формирането на съответната компетентност, професионална, интердисциплинарна или лична. Освен това започва методическа работа в рамките на всеки блок и конкретни дисциплини.
По този въпрос повечето изследователи основателно се спират на т.нар. специализирани предмети, които пряко формират професионалните компетентности на студентите, необходими за тяхната специалност. Необходимостта от тези дисциплини е очевидна и остава само специалистите да разработят методически иновации, да преструктурират прекия учебен процес и като цяло да оптимизират професионалното обучение на специалисти.
Друга е ситуацията в регионахуманитарни предмети, които по дефиниция са неосновни за бъдещите инженери. В повечето симулации на идеалния инженер елементите в тази група остават на заден план, ако не изчезват напълно. Както правилно отбелязва A.L. Андреев, „мнозина смятат, че хуманитарният компонент в инженерното образование е „непрофесионален“ и следователно, изглежда, не е напълно задължителен“ [1, с. тридесет]. Показателни в този случай са идеите, които днес са доста разпространени в университетската среда за идеалната матрица на инженерното образование: „В основата на образователната вертикала са общонаучните дисциплини (общоматематически и природонаучни цикли и философия), цикъл от общи професионални дисциплини, които създават теоретична и практическа основа за цикъла от специални дисциплини, увенчаващи вертикалата, които като правило са с високоспециализиран характер“ [12, с. 119].
Трябва да се отбележи, че проблемът с преоценката на ролята на либералното образование в техническия университет не възникна днес. Експертите говорят за това през последните няколко години [4]. Формално хуманитарните дисциплини все още остават в учебните програми на различни инженерни специалности, но всъщност се смята, че тези предмети нямат практическа полза, което означава, че рано или късно могат да изчезнат неусетно и без особени щети от техническите университети, освобождавайки място за по-полезни дейности. Изразът „оптимизиране на учебния процес” става заплашителен.
Този подход, който поставя под въпрос научната и образователна жизнеспособност на хуманитарните предмети в техническите университети, е типичен дори за модернизиращи образователни проекти. В тази връзка възниква важен въпрос: трябва ли да има сред учебните дисциплини, които обучават инженерибъдеще, хуманитарни предмети? И ако те все още не са напълно премахнати от учебните програми, тогава каква е тяхната роля, какво ще получат хуманитарните науки в процеса на гореспоменатото разпределение? Какъв е техният принос към инженерното „портфолио от компетенции“? Определено това е предизвикателство за образованието по либерални изкуства и трябва да последва някакъв отговор.
Специалистите в хуманитарните науки, които се опитват да отговорят на това предизвикателство, традиционно предлагат два подхода, две своеобразни версии на оправдание. В първия случай вниманието се фокусира върху факта, че хуманитарните предмети трябва да преподават практически умения, необходими на инженерите в техните професионални дейности (дискусия, закони на логическото разсъждение и др.). В крайна сметка „усъвършенстването на съдържанието, формите на организация, методите и средствата за обучение се извършва в съответствие с принципа, че всичко, което учениците овладяват в класната стая (знания, умения, способности, способности), се материализира в сферата на производството“ (курсив наш. - С.К., О.Р.) [14, с. 64]. Но дали това ще бъде истинско подобрение за хуманитарните науки? Разумно ли е най-богатият образователен потенциал на предмети като история, философия, социология да се сведе само до преподаване на правилата за дискусия? И не е ли това първата и последна стъпка към изчезването на съответните дисциплини от учебните програми?
Втората традиционна област на приложение на хуманитарните науки в техническите университети е културно-образователната и "патриотичната" работа. Разбира се, „развитието на човешкия принцип в човека“ е един от важните аспекти на преподаването и изучаването на всеки хуманитарен предмет [18, с. 105]. Въпреки това, в рамките на общата тенденция към хуманизиране и хуманитаризиране на образованието, както в първия случай, не бихме искали да намалим научния и образователен потенциал на хуманитарното познание доподобни задачи. Както A.L. Андреев, „когато става дума за висше образование, не може да се спира на тази обща теза” [2, с. 138]. В допълнение, въпросите за обучението на самите студенти и проблемите на тяхното практическо прилагане също изискват радикална ревизия.
Така традиционният аргумент в полза на хуманитарните науки днес не работи. Днес не е достатъчно да се каже, че историята е необходима, защото „възпитава чувството за патриотизъм“, а философията развива у учениците способността за „критично мислене“. Необходими са нови подходи, които ясно демонстрират както на теоретично, така и на практическо ниво възможностите за вграждане на хуманитарните науки в образователния процес в техническия университет.
Теоретичната и практическа реформа на преподаването и изучаването на история в техническия университет, както в случая с всеки друг предмет, трябва да започне с ясно дефиниране на целта на този процес. С други думи, от идеята за гореспоменатия идеален модел на инженер на бъдещето и спецификата на неговата дейност. Очевидно в рамките на обучението на такъв специалист нито един предмет не трябва да излиза от общата предметно-семантична матрица. Всички дисциплини трябва да работят за създаването на идеален инженер, трябва да допринасят за неговото "портфолио от компетенции". Основният въпрос е какъв принос трябва да бъде това и как специалистите по темата, в нашия случай историци, могат да го направят.
Днес основното твърдение е станало, че инженерната дейност е проектна дейност, свързана с постоянно „производство на иновации“, „проектиране на нови реалности“ [2, с. 138]. Дизайнерският характер значително разширява областите на професионална дейност на инженера. Сега тя не е само тясно специализирана икономикаиндустрии, а всъщност всички сфери на обществото. В специални трудове дори се появява тезата за професията на инженера като „културообразуваща“ [15, с. 62]. Като се има предвид, че глобалната цел на проектното инженерство е да трансформира света около нас чрез проектиране на нова реалност, изключително важно е професионалистът, занимаващ се с подобни практики, да разбере тенденциите на социокултурното развитие и какъв принос може да има за това развитие. Конкретната инженерна дейност трябва да бъде поставена в определен социо-културен контекст, а инженерът трябва да има ясна представа как се е формирал този контекст и какво място заема неговата професия в този контекст.
Освен това, като част от преоценката на инженерната професия и образование, се поставят допълнителни изисквания към професионалната култура на бъдещите инженери, когато „професионалното знание е интегрирано в съзнанието“, което предполага саморефлексия на професионалната дейност [14, p. 35]. Хуманитаристите отдавна обръщат внимание на този конкретен аспект на висшето образование, като настояват, че именно хуманитарните науки до голяма степен допринасят за формирането на професионалната култура на инженерните специалисти. И така, известният домашен културолог А.Я. Flier многократно пише, че всеки бъдещ професионалист в процеса на обучение трябва да научи културния компонент, културния смисъл на бъдещите си дейности [21].
Всичко това важи в пълна степен и за Историята, т.к. именно този предмет преподава визията за социокултурния контекст на професията. От гледна точка на инженерното образование, формирането на социокултурна идентичност е от съществено значение за професионалното израстване и развитие. Професионалният инженер трябва да разбере, че неговите дейности не влияятне само за тяхното лично благополучие, но и за развитието на цялото общество и неговата култура. Следователно той е отговорен пред цялото общество за резултатите от своята професионална дейност.
На практика реализацията на очертаните по-горе смислообразуващи основи на обучението по история изисква „съществено актуализиране на палитрата от методически подходи” [8, с. 118].
Следващият важен аспект на обучението по история според нас е преодоляването на описателното представяне на историческите събития и разработването на синергичен подход към анализа на историческите събития.
Понастоящем синергетиката все повече играе ролята на „междусекторна интердисциплинарна теория и активно се включва в методологията на историческата наука“ [10, p. 43]. Според L.I. Бородкин, „можем да говорим за нарастване през последните години на броя на публикациите, които обсъждат теоретичните и методологическите аспекти на историческата синергетика [17; 6], нелинейни модели на нестабилни исторически процеси [16; 7], както и изследване на исторически събития с помощта на синергичен подход [20]” [8, с. 118].
Трето, синергичният подход дава възможност да се идентифицират моделите на развитие на човечеството като цяло. Учениците трябва да разберат какво определя големите цикли на историята, техните преходи и модели, как се е развила историята на страната в рамките на големите цикли. Цялата съвкупност от развитието на Вселената, геопространството, природата, климата, манталитета, развитието на всички науки, технологиите – всичко това трябва да се осъзнае, за да се разбере хода на историята. „В хуманитарните и техническите науки се поставя проблемът за създаване на единна наука за човека, включваща всички аспекти на неговата дейност. И в тази насока ролята на историята е огромна като наука, която изучава обществото в неговата цялост” [11, с. 54].
По този начин,хуманитарните предмети играят важна роля във формирането на "идеалния инженер". Именно хуманитарните науки могат да разширят границите на високоспециализираните знания и умения на бъдещите професионалисти, което е основата за иновативен и мобилен специалист. Тук всяка дисциплина има своя задача. Историята, избрана от нас за пример, отговаря за своето "поле", Философията - за своето и т.н. В същото време всички хуманитарни предмети трябва да работят в синергично образователно единство помежду си и с техническите дисциплини, за да се създаде, както беше споменато по-горе, единна наука за човека. Изглежда, че само в този случай хуманитарните науки ще заемат достойното си място в техническите университети.