REDLINE18 › Блог › Aigir
Студентските години бяха изоставени, безгрижните дни бяха заменени от ежедневна работна рутина: ставане на будилник, малко светлина, монотонен път към работа, винаги недоволни шефове и все същите лица на колеги, които са недоволни от шефовете си ... и така ден след ден, седмица след седмица ... На този фон душата виеше от сиви монотонни дни и мозъкът започна да мисли как да поправи всичко в полза на пътуване до природата! Избрахме дестинацията и маршрута, по който ще стигнем. А именно Република Башкортостан. Хребет Караташ връх Айгир. Беше решено да отидем с кола от град Уфа (където всички живеем) до жп гара Inzer. е около 170 км. И от Inzer до Aigir пътувахме с влак Inzer-Beloretsk. Беше решено да отидем с една кола, т.к. бяхме само петима. Изборът падна върху Honda cr-v 2.0 автоматик. Колата беше напълно натоварена. Карахме бавно, не повече от 120 км/ч, пътят минаваше покрай и между планините. богат на серпентини, стръмни спускания и дълги изкачвания. Машината беше твърда и явно ни липсваха 2 литра. Качеството на пътя е доста добро, можете да карате всяка кола. Оставихме колата в Инзер, в къща недалеч от гарата, само за 100 рубли =) След като стигнете до айгир с влак, трябва да имате търпение и да вървите в обратна посока за около 3-4 км. По пътя, през целия маршрут, пред нас се откриват живописни гледки към природата. От височината на планината всеки любител и ценител на планинската природа спира дъха. Бурните планински потоци на река Инзер (която ни придружава през целия маршрут), които носят водите си от планинските върхове, са толкова чисти и прозрачни, че във водите им можете да видите отражението на синьото уралско небе, което сякаш се къпе в тези най-чистипланински води. Могъщите борове в горите на Южен Урал стоят като своеобразни горски пазачи, пазейки вековния мир на южноуралските гори, вдъхвайки страх и вълнувайки въображението с величието си. Самият връх Айгир се намира на надморска височина над 900 м. По това време на годината на върха практически няма вода, затова събрахме 15 литра направо от Инзер. И започнаха изкачването си (решиха да си направят лагер на върха
) Изкачвахме се около 2 часа през гора и огромни камъни, с чести почивки. С пристигането на дадена точка първото нещо, което направихме, беше да опънем палатки и да запалим огън. Супата беше готова! (Той беше прекрасен)
След възстановяване на силите е време да се насладим на гледката на достъпната ни панорама и задушевни разговори =)