Редът и етиката на увиването на починалия в плащеницата

етиката

Желателно е (сунна) да се парфюмира с тамян плащеницата и тялото на починалия, по-специално частите от тялото, които докосват пода (земята) при поклон до земята в молитва, завържете таза му с широка лента от плат и затворете всички дупки по тялото му с памучен тампон. Също така е сунна да опушвате покривалото с тамян (има специални свещи за това). Индикации за това има в Сунната. В хадис, предаден от ал-Байхаки, се съобщава от Джабир, че Пратеникът на Аллах (мир и благословия да бъде върху него) е казал: „Когато помазвате починалия с тамян, направете го три пъти.“ Това се прави в следния ред.

Редът за обгръщане на мъж

1. Преди да се увие тялото на починалия, върху чисто място се постила одеяло или килим. Полиетиленът обикновено се поставя върху килима и върху него се разстилат и трите покривала (лифафа) едно след друго и се ароматизират с тамян, т.е. Върху него разстиламе втория по красив и голям воал, който също е ароматизиран, а след това разстиламе и третия воал, който също поръсваме със същото. (Върху лифафа се слага риза (камис), ако има такава, в разгънат вид, като също се овкусява.)

2. След това (ако е необходимо, като поставите парче плат с дължина 1,5 метра под починалия на нивото на пояса, вземете починалия за главата, кръста (за тъканта) и за краката) внимателно го поставете върху разгънат и подготвен саван, така че да лежи по гръб. Ароматизирайте тялото с тамян, изсипвайки върху него карамфил. За да предотвратите отварянето на устата, завържете брадичката (това може да се направи предварително).

3. След това двете ръце на починалия се поставят на гърдите му, така че лявата ръка да е отдолу, а дясната отгоре, или можетепоставете ги от двете страни покрай тялото.

4. След това, като разпръснат тамян (карамфил) върху памучна вата, те го поставят върху частите на тялото, които докосват пода (земята), когато се покланят до земята в молитва (челото, дланите на двете ръце, коленете и долните части на стъпалата на двата крака). Желателно е също след овкусяване на памука с карамфил, да затворите с него всички дупки по тялото (нос, уши, очи, уста, предни и анус).

5. И с широка лента от плат здраво завързваме таза му.

6. След това увиваме тялото му в калъфи една след друга: първо дясната страна на тялото в горния калъф, след това лявата страна. По същия начин се завиват и в другите две кувертюри. След това се завързват възли на главата и на краката (възможно е и на пояса), за да не се разхлабят завивките и да се отворят, когато тялото на починалия се пренася на гробището. Следователно, както споменахме, покривалата на плащаницата трябва да са малко по-дълги от тялото на починалия. Тези възли се развързват след спускането на тялото в гроба, с изключение на възела на колана, и се поставят в гроба при нозете на починалия.

7. Тези, които измиха тялото на починалия, прочетоха молитва и се сбогуваха с него.

8. Изнасят покойника от къщата първо с главата. Ако този параграф не е изпълнен, това няма да наруши правилата на погребалния ритуал.

Ако няма достатъчно плат, тогава е по-важно да покриете главата, а краката трябва да бъдат покрити с нещо друго, като трева или сено, както е посочено в хадиса. Хаббаб каза: „Когато Мусаб беше убит в деня на битката при Ухуд, ние не намерихме нищо като саван освен наметалото му, обаче, когато покрихме главите си с тях, краката ни останаха непокрити, когато покрихме краката си с тях, главата ни остана непокрита и тогава Пророкът (мир и благословии на него) ни нареди да покрием главата му и да хвърлим ароматни тръстики върху краката му” (I мамс ал-Бухари и Муслим).

Желателно е (сунна) да се използва карамфил като средство за намазване на покойника, а някои богослови казват, че дори е задължително (фарз). Покойникът трябва да бъде погребан възможно най-скоро.

Процедура за повиване на жена

Обгръщайки жената, първо полагат двете най-големи покривки (лифафа), след това обличат изара на починалия - материя, която покрива тялото от пъпа до коленете, след това обличат риза (камис), косата й се сплита на (две или три) плитки и се поставят върху ризата (на гърдите), след това главата и косата се покриват с шал (химар), след това, като мъж, я завиват в горния капак, а след това в долния (lifafa).

За надписите върху плащаницата

Ислямските учени съобщават, че нищо не може да се сложи в гроба, освен тялото, увито в саван. Учените специално предупредиха мюсюлманите да не поставят в гроба до тялото листове, върху които са написани стихове от Корана или имената на Аллах, или нещо друго, почитано в нашата религия, така че да бъдат докоснати от нечистотии. Също така е забранено да се изписват стихове от Корана върху дрехите на починалия.

Тази забрана се дължи на факта, че телата на хората (с изключение на някои случаи) се разлагат в гроба и се отделят различни мръсни вещества. Трябва да се внимава за защита на религиозните текстове от тези вещества.

Обяснявайки тази забрана, теолозите цитират една история, предадена от теолозите, за благочестивата постъпка на човек, който бил голям грешник (пиел алкохол и не изпълнявал задълженията си). Веднъж намерил на пътя, в калта, лист хартия, на който било написано името на Аллах (някои казват, че бил лист от Корана), взел го, почистил го и го запазил. Този човек беше мюсюлманин и вярата му го накара да извърши добро дело. Резултатът от това благодеяние бешече Всевишният му е дал Рая. Всеки от нас трябва да се грижи за уважително отношение към всичко, свързано с нашата религия, важно е да придаваме голямо значение на забраните на Създателя, да се страхуваме да ги нарушим.

Така че писането върху плащаницата на стиховете от благородния Коран и думите за възпоменание на Всевишния (dhikr, tasbih) е забранено, защото те трябва да бъдат защитени от продукти на разлагане. Разрешено е обаче да напишете подобен текст и да поставите листа така, че да не бъде докоснат от примеси, тоест поставен в

всяко керамично, стъклено или оловно устройство, което ще предпази от примеси.

В хадиса на Пророка (с.а.с.), предаден от ат-Тирмизи, се казва: „Ако, като напишат тази (по-долу) молитва, я сложат на гърдите на починалия и я увият в саван, тогава той няма да бъде наказан и няма да види ангелите Мункар и Накир.“

„Няма нищо, достойно за поклонение, освен Един единствен Бог - Аллах, който няма съдружници, цялото царство и цялата хвала принадлежат на Него, няма божество освен Него и няма сила и сила да се въздържат от лошо и да вършат добро, освен от Великия Аллах.“

Така пише в книгата "Джамал".

Хартията с тази молитва обаче трябва да се постави в запечатан съд, като например стъклена бутилка, за да се предпази от примеси.

Нашият майстор Салман ал-Фариси съобщи, че ако следният текст бъде поставен в плащеницата на починалия, той ще бъде защитен от компресията на гроба и разпита на ангелите Мункар и Накир. Но отново трябва да се постави в някакво устройство, за да се предпази от примеси. Ето тези редове:

„О, Аллах, умиротворяващ и покоряващ всеки могъщ, потискащ, изпращайки смърт върху него, чрез сиянието (нур) на Твоята същност, защити ме от огънпо дяволите! На Тебе ме предадоха онези, които ме обичат, моите помощници, приятели и познати! Оставиха ме под камъните, сам и тъжен, на дъното на скучна, прашна и мрачна яма!

Станах Твой гост, о, най-щедър Създателю, и съм Ти задължен! Ти, Господи, си най-милостив към гостите Си и осигуряваш най-доброто гостоприемство! И гостоприемството, от което се нуждая от Теб, е прощението на греховете ми, за да дойда при Тебе, най-добрият от прощаващите, след като съм получил спасение!”.

Има и друга, по-дълга молитва, която мюсюлманите обикновено поставят на гърдите на своя покойник. Всички тези молитви ще дадем в приложението в края на книгата на отделен лист, така че да е удобно за всеки читател да ги отреже и да ги използва.

Всевишният, със Своята милост, пази от разлагане телата на пророците, мъчениците и някои от великите авлии (свети праведници).