Реферат Чуждестранните инвестиции - изход на България от кризата - Банка с резюмета, есета, доклади,
След 1991 г. в България настъпват дълбоки промени. Беше приета нова Конституция на страната, която допринесе за развитието на процесите на демократизация на нашето общество. Българската икономика придоби нов облик. В същото време може би главното е промяната в съзнанието на работниците, селяните, директорите.
За две години и половина реформи бяха постигнати някои положителни резултати:
- в ход е преструктурирането на икономиката (делът на материалното производство е намалял до 50%) и нейната демилитаризация (военният ред е намален със 70%), ограниченията на търсенето са започнали да действат;
- През лятото на 1994 г. инфлацията не надвишава 10% на месец;
- повече от 40% от служителите работят в недържавни предприятия;
- лихвата на Централната банка на България е намалена от 210% на 150%;
- през първото полугодие на 1994 г. реалните разполагаеми парични доходи на населението нарастват, а броят на хората с доходи под жизнения минимум намалява от 36 милиона на 22 милиона души.
В същото време спадът на производството продължава: през първата половина на 1994 г. БВП спада със 17% в сравнение със съответния период на 1993 г., а промишленото производство - с 26% и въпреки че статистиката явно надценява мащаба на спада, той все пак е много значителен.
Бюджетният дефицит все още е голям, ако не беше чеченската криза, той щеше да възлиза на около 9% от БВП в края на 1994 г., но сега е ясно, че тази цифра не отговаря на реалността.
Увеличават се в абсолютно изражение, но не нарастват в относително, т. нар. неплащания на предприятията. Към края на първото полугодие на 1994 г. просрочените задължения на предприятията към доставчици са почти 4 пъти по-високи от средствата по сметките им. Има дълги престоипредприятия. Основната им причина е кризата в продажбите на продуктите.
Въпреки сложността на настоящата ситуация, тя е доста управляема и, както показва опитът, предсказуема:
- дерегулацията и либерализацията на икономиката доведоха до спад в производството. Сега тази рецесия трябва да се превърне от обща в структурна, тоест е необходимо да се изтеглят от обращение нежизнеспособните предприятия чрез процедурите на реорганизация и фалит. В същото време е необходимо активно да се подкрепят ефективните производители и да се стимулират центровете за растеж в икономиката;
- преодоляхме "пръскането" на цените след излизането им. Сега трябва последователно да намалим инфлацията, да доближим структурата на цените до световната цена, да регулираме правилно цените в секторите на естествените монополи (електричество, газ, железопътен транспорт);
- Чрез либерализиране на външноикономическата дейност беше възможно да се постигне положителен баланс на външната търговия. Задачата днес е да предотвратим "примитивизацията" на нашия износ и да облагородим вноса;
- след раздържавяване в резултат на бонова приватизация страната трябва да реши по-тежката задача за създаване на ефективни собственици и стратегически инвеститори - чрез фондовия пазар, чрез вторичния пазар на ценни книжа;
- Преустановено е инфлационното финансиране на капиталните вложения, банковият лихвен процент е положителен и има тенденция към спад. Сега е важно да се създаде нормален инвестиционен климат в страната, да се използват активно спестяванията на предприятията и населението за инвестиционни цели.
Именно в този, в известен смисъл, повратен момент в развитието на страната, когато се очертава изход от кризата и стабилизирането, а след това и възстановяването на икономиката са съвсем реални, задачата за привличане на преки чуждестранни инвестиции става особено актуална. Те трябва не самодават сериозен тласък за възстановяването на българската икономика, но и допринасят за навлизането й в световната икономика.
Много чуждестранни инвеститори смятат инвестиционния климат в България за неблагоприятен поради политическа и икономическа нестабилност, неразработено законодателство, тежка данъчна система и неразвита инфраструктура.
Така те отбелязват наличието в България на противоречиви и бързо променящи се закони и разпоредби относно чуждестранните инвестиции, различни тълкувания или дори игнориране на тях от отделни организации и местни власти. Чуждестранните инвеститори няма да получат еднозначен отговор на такива фундаментални въпроси като собственост върху земята, механизми за прилагане на форми на обезпечение. Данъчната система не стимулира инвестиционната активност.
Липсата на търговска информация за пазара в България, регионите и конкретните предприятия, транспортните и телекомуникационни системи, правната рамка също е пречка за чуждестранните инвестиции в българската икономика, особено за малките и средни чуждестранни компании и фирми.
В момента се откриват нови перспективи за приток на чуждестранни инвестиции в българската икономика.
Първата и най-важна насока за привличане на чуждестранен капитал е да се развие с негова помощ непотърсеният научно-технически потенциал на България, особено в конвертируеми предприятия на отбранителната промишленост.
Второто направление е разширяване и диверсификация на експортния потенциал на България.
Третата посока е създаването на индустрии, заместващи вноса, развитието на производството на потребителски стоки, хранителни продукти и лекарства.
Четвъртото направление е сферата на транспорта и съобщенията, промишленосттаинфраструктура.
Петото направление е насърчаване на притока на чуждестранни инвестиции в районите с излишък на работна ръка (предимно Централния и Северозападния район) и източните райони на страната, които имат богати природни ресурси.
Българското правителство се нуждае от доста конкретни практически мерки за подобряване на работата с чуждестранните инвеститори – в областта на законодателството, кредитната, финансовата и данъчната политика, в организационната и информационната сфера. Съществуващото законодателство за чуждестранните инвестиции не отразява икономическите реалности на страната и трябва да бъде подобрено, като по рискове при инвестиране на капитал България е на едно от последните места. Затова правителството трябва да предприеме редица нови действия за привличане на чужди инвестиции.
Като се има предвид, че доскоро много министерства и ведомства се занимаваха с регулирането и координирането на привличането на чуждестранни инвестиции в българската икономика, което затрудняваше работата на чуждестранни инвеститори в България и предизвикваше основателни критики, българското правителство взе решение да възложи функциите по координиране на дейността на федералните органи на изпълнителната власт на България и на органите на изпълнителната власт на съставните единици на България по въпросите на сътрудничеството с чуждестранни инвеститори на Министерството на икономиката на България. Това решение ще улесни практическата дейност на чуждестранните инвеститори на територията на Руската федерация. За тази цел Министерството на икономиката на България трябва да осигури:
- системно разработване на предложения в областта на международното финансово и инвестиционно сътрудничество, свързани с други области на икономическата политика на правителството;
- формиране и провеждане на държавна политика за привличане на чуждестранни инвестиции, както и координиране на сътрудничеството винвестиционна сфера с международни финансови организации;
- работа по сключване на международни споразумения за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, организиране и провеждане на международни търгове, сключване на концесионни споразумения и споразумения за споделяне на продукцията, попълване на заеми, получени от международни финансови организации и чужди държави с конкретни инвестиционни проекти, създаване на свободни икономически зони и регулиране на дейността на чуждестранните инвеститори в тях.
Притокът на чуждестранни инвестиции е жизненоважен и за постигане на средносрочните цели - преодоляване на настоящата социално-икономическа криза, преодоляване на спада в производството и влошаването на качеството на живот на българите. В същото време трябва да се има предвид, че интересите на българското общество, от една страна, и на чуждите инвеститори, от друга, не съвпадат пряко. България е заинтересована от възстановяване и осъвременяване на производствения си потенциал, насищане на потребителския пазар с висококачествени и евтини стоки, развитие и преструктуриране на експортния потенциал, провеждане на антиимпортна политика и въвеждане на западна управленска култура в нашето общество. Чуждите инвеститори, разбира се, се интересуват от нов трамплин за печалба от обширния вътрешен пазар на България, нейните природни богатства, квалифицирана и евтина работна ръка, постиженията на родната наука и технологии и т.н. дори неговата екологична небрежност. Следователно нашата държава е изправена пред сложна и доста деликатна задача: да привлече чужд капитал в страната, без да го лишава от собствените си стимули и да го насочва чрез мерки за икономическо регулиране към постигане на социални цели.
Междувременно ролята на България на световния пазаркапитал е изключително незначителен, а обратният поток на инвестиции от България в икономиката на чужди държави, чийто източник са освен законни договори и плащания в чуждестранни банки по незаконни сделки, в пъти надвишава вноса на капитали в България.
2. Спирала на стеснено възпроизводство и чужди инвестиции
През 1993 г. разходите за строителство се увеличават 10,9 пъти, т.е. надвишават общия темп на инфлация. От 1990 г. до 1994 г. делът на промишлените капиталови инвестиции като източник на разширено възпроизводство намалява от 70 на 60%, а коефициентът на производителност на капитала (въвеждане в експлоатация на дълготрайни активи, хиляди рубли на 1 милион рубли изразходвани капиталови инвестиции) спада до безпрецедентно ниво в световната практика - 0,28.
Спад на брутния вътрешен продукт (P1
1-0>1 намаление в скоростта на натрупване (d1
1-0>1 намаление на обема на капиталовите инвестиции (K1 1 намаление на дела на производствените инвестиции (f1
1-0>1 спад при възвръщаемост на капитал F1/K1
1-0>1 намаление на брутния вътрешен продукт дори при ненамаляваща капиталова производителност (P1
1 и след това цикълът на стеснено възпроизвеждане се повтаря.
В обичайната схема, при липса на инфлация, амортизацията, включена тук в брутните капиталови инвестиции, осигурява простото възпроизводство. Но в съвременните условия той "работи" за стеснено възпроизводство, тъй като инфлацията е непрекъсната, а преоценката на дълготрайните активи е дискретна.
Прекъсването на тази верижна реакция, изходът от продължителната социално-икономическа криза е възможен само на базата на активизиране на инвестиционната дейност, насочена към развитие и драстично повишаване на ефективността на производството. За тази цел е създадена система от стимули инасочващи и насочващи мерки:
- стимулиране на спестяванията от предприятията от всички форми на собственост и населението, както и блокиране на "изяждането" на доходи с цел разширяване на "националните инвестиции";
- предоставяне на значителни данъчни облекчения за промишлените инвеститори и банките, кредитиращи промишленото строителство, което би ги компенсирало за недостига на печалби в сравнение с използването на средства като търговски или финансов капитал;
- връщане към системата за плащане на крайни строителни продукти;
- формиране на национална система за наблюдение на инвестиционния климат в България и нейните региони и редица други.
Наред с тези мерки важна роля играе предотвратяването на изтичането на национален капитал в чужбина и стимулирането на притока на преки чуждестранни инвестиции в страната.
3. Мащабите на преките чуждестранни инвестиции в България
Публикациите на Държавния комитет по статистика, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и различни експерти, както наши, така и чуждестранни, дават съвсем различни данни за обема на преките чуждестранни инвестиции в България.
Нека посочим само най-значимите фактори, които причиняват такива значителни несъответствия в статистиката (факторите, които увеличават изследваната стойност, са обозначени със знака "+", а тези, които го намаляват, със знака "-")
- различните източници работят с различен набор от форми на чуждестранни инвестиции (например включват или не включват портфейлни инвестиции, инвестиции в покупка на недвижими имоти в България от нерезиденти и т.н.) (+);
- в условията на падаща държавна дисциплина местните статистически органи изпращат непълна информация за чуждестранните инвестиции в Държавния комитет по статистика (-);
- много български търговски структури, използващи учредителни документи(извлечения от търговския регистър и банкова сметка) на чуждестранни колеги, правят необходимата вноска в уставния фонд за тях и след като регистрират предприятие с чуждестранни инвестиции, го използват като "покрив" за получаване на облаги в търговската си дейност (-);
- предприятия с чуждестранни инвестиции реинвестират част от печалбите си в производство, като не е известно как техните капиталови инвестиции се отразяват в определени данни (+);
Според Държавния статистически комитет преките чуждестранни инвестиции в закупуване на акции в действащи промишлени предприятия през 1993 г. са достигнали около 900 милиона долара, а победителите в инвестиционните конкурси са се ангажирали да инвестират още 1 милиард долара. Таблица 1 обобщава тези оценки.