Регулиране на стомашния мотилитет
Дразненетона блуждаещите нервии освобождаването на ACh повишават подвижността на стомаха: увеличават ритъма и силата на контракциите, ускоряват движението на перисталтичните вълни. Влиянието на вагусните нерви може да има и инхибиращ ефект: рецептивно отпускане на стомаха, намаляване на тонуса на пилорния сфинктер.
Дразненето насимпатиковите нервии активирането на α-адренергичните рецептори инхибират подвижността на стомаха: намаляват ритъма и силата на контракциите му, скоростта на перисталтичната вълна.
Описани са и стимулиращи α- и β-адренергични ефекти (например върху пилорния сфинктер). Двупосочните влияния се осъществяват от пептидергични неврони. Тези видове въздействия се осъществяват рефлексивно, когато се стимулират рецепторите на устата, хранопровода, стомаха, тънките и дебелите черва.
Затварянето на рефлексните дъги се извършва на различни нива на централната нервна система, в периферните симпатикови ганглии и интрамуралната нервна система.
При регулирането на стомашния мотилитетстомашно-чревните хормони са от голямо значение.Стомашният мотилитет се подобрява от гастрин, мотилин, серотонин, инсулин и се инхибира от секретин, CCK, глюкагон, GIP, VIP. Механизмът на тяхното влияние върху двигателните умения е директен (директно върху мускулни снопове и миоцити) и медииран чрез интрамурални неврони.
Мотилитетът на стомаха зависи от нивото на кръвоснабдяването му и сам влияе върху него, променяйки съпротивлението на кръвния поток по време на контракциите на стомаха.
Секреторна функция на стомаха Образуване, състав и свойства на стомашния сок
Стомашният сок(succusgastricus) е продукт от дейността на екзокриннитестомашни жлезии покривнияепител на стомашнаталигавица.
През деня в стомаха на човека се отделят 2-2,5 литра стомашен сок.
Видът на жлезата се определя от секцията на стомаха, вв който се намира. Има следните стомашни жлези:
Вътрешен(синоними:фундус, жлези на дъното и тялото на стомаха)
Екзокринните клетки, които изграждат жлезата, могат да бъдат от 3 вида:
Панелиански(париетални, оксинтни гландулоцити)
Съотношението на различните видове клетки в жлезите на лигавицата на различните части на стомаха не е еднакво.
Фундалните жлезисъдържат и трите основни вида екзокринни жлези.
Сърдечните жлезисе състоят предимно от клетки, произвеждащи слуз.
Пилорните жлезиотделят малки количества секрети, които не се стимулират от приема на храна. В пилорния отдел на жлезата практически няма париетални клетки.
J. s. Образува се от три основни типа жлезисти клетки: главни гландулоцити, които произвеждат пепсиногени, париетални гландулоцити, които секретират солна киселина, и мукоцити, които произвеждат мукоидна секреция.
Ж. С. - безцветна течност с лека опалесценция, без мирис, със суспендирани бучки слуз.
Киселинна реакция J. s. (pH 1,5-1,8) се дължи на наличието в него на солна киселина (0,3-0,5%), която денатурира протеините, активира пепсиногените, има бактерициден ефект, инхибира освобождаването на гастрин, стимулира освобождаването на секретин и други хормони на чревната система. J. s. съдържа гастриксин и пепсин в съотношение 2:1, 5:1. Пепсинът хидролизира протеините при pH 1,5-2,0, а гастриксинът - при pH 3,2-3,5. Органични компоненти Ж. представени от азотсъдържащи вещества (200-500 mg / ml): урея, пикочна и млечна киселина, полипептиди, аминокиселини. Съдържанието на протеини достига 3 g/l, мукопротеини - до 0,8 g/l, мукопротеази - до 7 g/l. В ж. има много неорганичнивещества: хлориди, сулфати, фосфати, бикарбонати, натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви йони и др., амоняк. Мукоиди Ж. имат буферни свойства. Желатиназа J. s. хидролизира протеина на съединителната тъкан - желатин. Пепсинът и химозинът подсирват млякото чрез превръщане на казеиногена в казеин. Липаза J. s. разгражда мазнините до глицерол и мастни киселини. J. s. се отделя под въздействието на специфични стимуланти, действащи по време на приема и смилането на храната.
Покрит е със слой цилиндричен епител, чиито клетки отделят слуз и леко алкална течност. Слузта се отделя под формата на плътен гел, който покрива цялата лигавица на равномерен слой.
В жлезите на тялото на стомаха имаглавни, париеталниидопълнителниклетки. Първите от тях отделят храносмилателни ензими. В париеталните клетки се образува солна киселина, а в спомагателните клетки - слуз.
Основните храносмилателни ензими в състава на стомашния сок са протеази и липаза.
Това е безцветна прозрачна течност, съдържаща солна киселина (0,3-0,5%) и поради това има кисела реакция (pH 1,5-1,8). Стойността на pH на съдържанието на стомаха е много по-висока, тъй като сокът на фундалните жлези се неутрализира частично от приетата храна.
В стомашния сок има много неорганични вещества: вода (995 g/l), хлориди (5-6 g/l), сулфати (10 mg/l), фосфати (10-60 mg/l), бикарбонати (0-1,2 g/l) натрий, калий, калций, магнезий, амоняк (20-80 kg/l). Осмотичното налягане на стомашния сок е по-високо от това на кръвната плазма.