Как да проектираме щастлив град
Можете да влезете в този сайт, като използвате вашия акаунт във всяка от услугите по-долу. Изберете услуга, в която вече имате акаунт:
„Как да проектираме щастлив град“
Чарлз Монтгомъри започва новата си книга, Happy City: Transforming Our Lives Through Urban Design, с колоездене през град Богота, Колумбия с бившия кмет Енрике Пеналоса. Докато Пенялоса е кмет, той успява да реализира редица проекти, които се оказват доста прогресивни за времето си. Той начерта планове за изграждането на магистрали в този град. Той построи стотици мили велосипедни алеи. Той намери места за паркове и пешеходни площади.
Според Монтгомъри целта на Пенялос била да направи хората от Богота по-щастливи хора. В книгата си „Щастливият град“ Монтгомъри си поставя още по-амбициозна цел: той иска да докаже, че градската политика и планиране наистина влияят върху нивото на благосъстояние на градските жители.
„Години наред градските плановици и архитекти превърнаха щастието на градските жители в своя цел номер едно“, казва Монтгомъри. Нито едно от техните твърдения обаче не е подкрепено от емпиричен опит. Това не означава, че грешат. Това означава само, че не знаем. Те наистина не знаеха."
„Много сериозни хора се озадачават над тези въпроси“, казва Монтгомъри. „В книгата си се опитах да представя техните идеи, начинания и част от техните изследвания по повече или по-малко последователен начин.“
Ерик Яфе: Една от основните идеи на книгата беше, че градът е годен за живееневинаги е щастлив град.
Чарлз Монтгомъри: Струва ми се, че тези две определения могат да се считат почти за синоними. Но мисля, че непременно ще има някои тревожници, които ще ни убедят, че ако искаме да се справим с големите предизвикателства на нашата епоха - говоря за изменението на климата, изчерпването на ресурсите, пренаселването - трябва да се облечем в зебло. Че в същото време трябва да се обречем на дълги години лишения. Те грешат. Поне по отношение на градоустройството.
И така, щастлив град, град, който отделя малко въглероден диоксид в атмосферата, зелен град, град, който ще спаси всички ни - всичко това е едно и също място.
Вие посочвате редица когнитивни пристрастия, които обясняват примамката на безкрайния растеж и експанзия, като парадокса на пътуващите в предградията, които погрешно вярват, че дългото пътуване се отплаща с по-високи печалби. Как да се справим с тези тенденции, които изглежда вече са здраво вкоренени в съзнанието ни?
Обръщаме твърде много внимание на материалните награди - говорихте за кола, къща - и твърде малко внимание на сложните системи, които оформят нашия опит. Междувременно този опит е от най-голямо значение.
Основният ми съвет е следният: качеството на живота ни ще се подобри, ако разберем, че щастието ни зависи много повече от опита, отколкото от материалните неща. Ако изграждаме градове и правим лични избори с това предвид, може да сме склонни към проекти, предназначени да подкрепят човешките взаимоотношения и личен опит срещу системи, предназначени единствено за разширяване на инфраструктурата.
— Бях изумен колко много на пръв погледнезначителни неща могат да бъдат променени в града, за да се подобри качеството на живот на хората. Просто създайте малък парк. Намерете място за пешеходна зона.
— Съгласен съм, можем да направим много, дори на ниво област, за да подобрим живота си. В този смисъл бих искал да дам пример с Портланд. През 90-те години на миналия век група жители на този град излизат на улицата и превръщат близкото кръстовище в малък площад. За тези хора беше изключително трудно да се съберат, да започнат да работят заедно, да се споразумеят с градските власти и да изградят нещо ново, но по време на този процес между тях се развиха близки приятелства.
— Бих казал, че в този смисъл целият свят и особено много американски градове трябва да се поучат от Ванкувър. Нашите трамвайни квартали – дори тези без трамваи – стават все по-динамични, гъсто населени и оживени. Когато става въпрос за Ванкувър, всеки обикновено мисли за вертикалния, висок до небето център. През последните няколко десетилетия обаче не по-малко нови жители се заселиха в нашите трамвайни предградия.
Това се случи в процеса на постепенно уплътняване. По главните улици постепенно се появиха все повече ниски сгради със смесено предназначение. Мисля, че тук също си струва да се отбележи, че практически всеки дом в тези райони има право на още един многостаен апартамент в сутерена и малка къщичка под наем в задния двор. Така на всеки обект вече имаме по три отделни жилища. Днес гъстотата на населението там е може би 10 пъти по-голяма от тази на типично американско предградие. Междувременно това място не ни изглежда изключително гъсто населено.
— Ако ви бъде дадена задачата да проектирате супер щастлив град, какви елементи от градове бихте избралибихте ли го прехвърлили във вашия проект?
Мисля, че един щастлив град трябва да бъде преди всичко рационален и Ваубан в Германия е добър пример в този случай. Това е експериментално предградие на град Фрайбург. Местните жители трябваше да поемат разходите за притежаване на автомобил. Ако жител на Вобан има кола, той трябва да закупи място за паркиране в красив гараж в края на предградието. Така местните жители не само спестяват пари, но и водят много по-активен начин на живот, разхождайки се из квартала и общувайки със съседите.
Бях много трогнат от това, което видях в Дейвис, Калифорния. На една от улиците на този град съседите решиха да разбият всички огради и да създадат един общ супер двор. Оказа се, че е толкова просторно, че могат да построят нови къщи и стопански постройки, за да могат да живеят повече хора.