Решение на аралския проблем - Аралска криза
Възстановяването на цялото Аралско море е невъзможно. Това ще изисква четири пъти годишния приток на Амударя и Сирдаря в сравнение със сегашната средна стойност от 13 km3. Единственото възможно решение би било да се намали напояването на нивите, което представлява 92% от отнеманията на вода. Въпреки това, четири от петте бивши съветски републики в басейна на Аралско море (с изключение на Казахстан) възнамеряват да увеличат напояването на своите земеделски земи, най-вече за да изхранят нарастващото си население. В тази ситуация би помогнало преминаването към по-малко влаголюбиви култури, като например замяната на памука със зимна пшеница, но двете основни водопотребяващи страни в региона - Узбекистан и Туркменистан - възнамеряват да продължат да отглеждат памук за продажба в чужбина. Също така би било възможно значително да се подобрят съществуващите напоителни канали: много от тях са обикновени окопи, през стените на които огромно количество вода се просмуква и отива в пясъка. Модернизацията на цялата напоителна система би помогнала да се пестят около 12 км3 вода годишно, но би струвала $16 млрд. Засега страните от басейна на Азовско море нямат нито парите, нито политическата воля за това.
Тъжната съдба на Арал започва да се повтаря от други големи водоеми по света - предимно езерото Чад в Централна Африка и езерото Солтън Си в южната част на американския щат Калифорния (фиг. 6). Опитът от загубата и след това частичното възстановяване на Аралско море може да бъде от полза за всички.
Мъртви риби тилапия изхвърлят бреговете на Солтънско море в американския щат Калифорния - поради неумереното отнемане на вода за напояване на ниви, водата в нея става по-солена. Обмислят се различни планове за обезсоляване на това езеро. В резултат на бързото развитие на напояването1960 г Езерото Чад в Африка се е свило до 1/10 от предишния си размер. Фермери, овчари и местни жители от четирите съседни държави често се борят ожесточено помежду си за последната вода (долу вдясно, синьо), а езерото днес е дълбоко само 1,5 м.