РЕШИТЕЛНОСТ
ДЕТЕРМИНАЦИЯ (от латински determinatio - ограничаване, определение), латентна диференциация, появата на качества, разлики между частите на развиващия се организъм на етапи, предшестващи появата на морфологично различими връзки на органи и тъкани. Терминът "Детерминация" (предложен от К. Гайдер през 1900 г.) се използва както за оценка на морфогенетичните свойства на клетъчния материал, така и за обозначаване на процесите, в резултат на които той достига състоянието на детерминация. Клетъчният материал се счита за детерминистичен, като се започне от етапа, на който той за първи път разкрива способността си, когато бъде трансплантиран на чуждо място, да се диференцира в органа, който нормално се образува от него. В експерименти с живи ембриони (отстраняване и трансплантация на части от ембриона на необичайно място, както и тяхното култивиране в солеви разтвори от етапа, предшестващ появата на морфологично различими знаци в тях), са получени данни за етапите на определяне на зачатъците на различни органи и тъкани и за определящите фактори в ембриогенезата и по време на регенерацията. Процесът на определяне включва както автономни промени в свойствата на клетките, базирани на ооплазмената сегрегация и взаимодействието на ядрата с цитоплазмата, които се различават качествено в различните бластомери, така и влиянието на отделните групи клетки една върху друга (виж Индукция). При безгръбначните ооплазмената сегрегация е по-изразена и детерминацията на частите на тялото вече се открива в тях на етапите на разцепване, докато при хордовите взаимодействията на части от ембриона са по-важни и детерминацията се проявява на етапите на органогенезата. На тази основа условно се разграничават животни с детерминиран тип развитие, които имат мозаечни яйца, и животни с индетерминиран тип развитие, чиито яйца се наричат регулаторни. При нормално развитие в компетентния (вж.Компетенция) материал под въздействието на индуктора възниква първо нестабилна (лабилна) детерминация, а по-късно - необратима, стабилна детерминация. Едва след това настъпва морфологично откриваема диференциация, т.е. появява се зачатъкът на тъкан или орган и започва по-нататъшното му разчленяване. На последователни етапи на диференциация се активират нови системи от взаимодействия и нови процеси на детерминация, по време на които, едновременно с определянето на съдбата на клетъчния материал, неговият морфологичен потенциал е ограничен. Основата на определянето е, очевидно, активирането на определени гени и синтеза на различни иРНК и вероятно протеини.