Ревен, смисъл, Малък академичен речник на българския език
Тревисто растение. елда, с дебели корени и големи листа, чиито млади дръжки се ядат.
Лекарство, приготвено от корените на определен вид растение.
Какво е ревен, ревен е, значението на думата ревен, произход (етимология) ревен, синоними на ревен, парадигма (словоформи) ревен в други речници
реве н
1) Многогодишно тревисто растение от семейство Елда с големи листа и дебели корени, някои видове от които се използват като зеленчуци, а други като лечебни.
2) Слабително лекарство, приготвено от корените на такова растение.
род многогодишни билки от семейство елда, зеленчукова култура. ДОБРЕ. 50 вида, предимно в Азия. Отглеждат се вълнообразен ревен, компактен ревен, черноморски ревен и други зеленчуци (захароза, ябълчена и лимонена киселина в листните дръжки), лечебни и дъбилни растения, добивът е 250-300 ц / 1 ха. В медицинската практика като слабително средство се използват лекарства от корените и коренищата на ревен - прах, таблетки, сироп и др.
Ревен, -I (-у), м. Тревисто растение от сем. елда с дебело коренище и големи листа, употр. в медицината, готвенето. Kissel от ревен.
прил.ревен, -ти, -ти иревен, -ти, -ти.
м., род. н. -и, за първи път през 1489 г. (Unbegaun 114); също при Котошихин (164), укр. ревен е същото. От турне. rävänd – същото, което е издигнато на перс. rāvend – същото; виж Ми. ТЕЛ. 2, 146; EW 277; Korsch, AfslPh 9, 664; Локоч 136. Древното име на ревена е гръцко. ῥῆον (Диоскорид), също – ῥᾶ Ποντικόν – вторично осмислен във връзка с ΏΡᾶ „Волга” (Фалк-Торп 868; Клуге-Гьотце 480).
(новогръцки, от арабски ruvend). Растителен реум, фам. елда, има слабително свойство;в ястията се използват сочни парчета листа с кисел вкус.
(Източник: „Речник на чуждите думи, включени в българския език”. Чудинов А.Н., 1910 г.)
н.-гръцки. rhebenti, от арабски. отмъщавам. Растение, чийто корен има слабително свойство.
(Източник: "Обяснение на 25 000 чужди думи, влезли в употреба в българския език, със значението на техните корени." Михелсон А.Д., 1865 г.)
семейство растения. зърнастец, чийто корен е известен в медицината като добро слабително средство.
(Източник: „Пълният речник на чуждите думи, употребени в българския език”. Попов М., 1907 г.)