Ревюта на книгата Лора и нейния оригинал
Владимир Набоков
ISBN: | 978-5-9985-0657-4 |
Година на издаване: | 2010 г |
Издател: | ABC-класика |
Серии: | Книги на Владимир Набоков |
Език: | български |
Рецензия за най-добра книга
Не, не ми е навик да наричам книга боклук. НЕ. Книгата беше откровено разочароваща. И обемът, и качеството, и преводът, и предположенията на онези, които са решили да публикуват книгата, противно на желанията на самия Набоков.
Самата книга, или по-скоро картите, написани от Набоков, са стандартни листове от 5-7 парчета А4, не повече, тоест това не е пълноценна работа. Може би ако Набоков го свърже, събере, добави, разкрие и въпреки това създаде пълноценно нещо, това би било шедьовър.
ето точното изречение
„Беше твърде малък и не беше много скъп, за да отиде надясно“, каза тя (превод от български). и в нейния бурен живот това беше първият път, когато мъж свали часовника си преди „
Фрази като тази се срещат през цялото време. Дали това е проблем на преводача, или нещо друго, но едно е ясно, че има някакъв абсурд в публикувания материал.
Лора е написана на английски. Получихме превод. и много неща от преводача. добре, например говорим за дъщеря. оригиналното име е Дейзи. Преводачът пише - когато преведе името на цветето, се оказа, че не звучи много добре на български, затова го промених на по-звучно - Далия. Защо просто не напуснете Дейзи? В крайна сметка собственото име изобщо не трябва да се превежда.
преводачът се опита да преведе на български, сякаш самият Набоков го е написалБългарски.
Но първият роман на Набоков, Машенка, е написан през 29 г. (може и да греша. Можете да го потърсите в Гугъл), а Лора през 1975 г., тоест трудно е да се предвиди как ще изглежда произведението, на какъв български език би могло да бъде написано, защото са минали почти 50 години от началото на творчеството.
Не, не ми е навик да наричам книга боклук. НЕ. Книгата беше откровено разочароваща. И обемът, и качеството, и преводът, и предположенията на онези, които са решили да публикуват книгата, противно на желанията на самия Набоков.
Самата книга, или по-скоро картите, написани от Набоков, са стандартни листове от 5-7 парчета А4, не повече, тоест това не е пълноценна работа. Може би ако Набоков го свърже, събере, добави, разкрие и въпреки това създаде пълноценно нещо, това би било шедьовър.