Резервати на Република Хакасия
Степната част на резервата включва територии, разположени в степния и лесостепния пояс на лявата част на Минусинската котловина. Степните райони принадлежат към степите от планински тип и са включени в общата структура на планинската система Алтай-Саян. Алпийският алпийски релеф е разпределен на участъци по хребети с височина над 2000 m и се характеризира с остроъгълни върхове с различна форма, стръмни склонове, множество циркуси, циркуси и скалисти зъбери. Масивният алпийски релеф заема значителна част от територията и е разпространен на надморска височина от 1600-2000 m, характеризиращ се с плоски върхове, леки склонове и слаба разчлененост, понякога северните склонове са стръмни и стръмни, с разкрития на срутващи се скали или покрити с каменисти сипеи (куруми), които често се спускат на големи езици по склоновете в средата -планински пояс.
Растителната покривка е рядка и клекнала. Покритието на почвата от растения не надвишава 40%. Основните видове са сивкава панцерия, мащерка (мащерка), студен пелин, змиеглав, карагана джудже и дребночестени житни. От билките често се срещат бял филц, алтайски и алпийски астери, най-тънкият лук, студен и сив пелин и степен еделвайс. В разпределението на растителната покривка ясно се разграничават два пояса - високопланински и планинско-тайгов. Растителността принадлежи към видовете гора, ливада и тундра. Поясът на планинската тайга заема повече от 80% от територията и в по-голямата си част е представен от тайга тъмни иглолистни гори, субалпийските кедрови гори са по-рядко срещани. В басейна на реката Кедрово-лиственичните гори Kyzylkuzunsu са широко разпространени. Незначителни площи са заети от тъмни иглолистно-брезови гори. В заливните равнини на реките има смесени тъмни иглолистно-широколистни гори със значително участиедървовидни върби. Като добавка в подраста има алтайски орлови нокти, храстова елша и сива върба. Подхрастовият слой е представен главно от червени боровинки, по-рядко от боровинки.
За степната част на резервата са установени 52 вида бозайници, от които три са аклиматизирани (заек, американска норка, ондатра). Отбелязани са 244 вида птици, принадлежащи към 18 разреда. Най-широко застъпени са разредите Врабчоподобни, Харадиоподобни и Гусеподобни. Влечуги. 6 вида, от които най-многобройни са живородните и пъргавите гущери, както и обикновената усойница. От едрите животни са характерни кафявата мечка, росомахата, рисът, мускусният елен, еленът, а сравнително редки са лосът и сърната. В планините по южната граница на обекта са възможни срещи на малки групи саянски елени. В заливните равнини често се срещат заек, американска норка, по-рядко видра, самур. От бозайниците специфичен вид за високопланинските райони е едроухата планинска полевка.
Хакасският национален музей-резерват "Казановка"се намира на 3 километра североизточно от село Казановка. Този резерват възникна преди 12 години по инициатива на историка, археолога и просто безразличен, искрено обичащ човек от Хакасия Леонид Еремин, тук беше създаден музей-резерват Казановка, който през това време стана гордостта на района Аскизски и Хакасия. Казановка е пример за отношение към историческото и културно наследство на нашата република, марка, търсена от учени и туристи от цял свят. На територията му има повече от 2 хиляди археологически паметника, като всяка година се откриват 30-40 нови. Резерватът е създаден през 1996 г. В момента има само трима служители.
Основната задача на музея-резерват е опазването на природния и историческия и културен ландшафт, възстановяването иразвитие на основните форми на живот на местното население, събиране, проучване, формиране и опазване на фондове. Територията на "Казановка" е 18433 хектара, а границите му са маркирани по такъв начин, че по тях са компактно разположени шест селища, в които живее предимно коренното население. Тук звучи хакаска реч, хакаската кухня не е екзотика, а норма, много ритуали се изпълняват естествено, без желание за театралност. В резервата и околностите му можете да посетите такива археологически паметници като стелата Ах-тас (Белия камък), Полтаковския стелариум, Сафроновския чаатас. На територията на музея-резерват се провеждат интересни екскурзии, а резерватът граничи и с юртовия комплекс "Кюг", където любителите на археологията могат да си починат от пътя.