Резюме - Акропол
(гръцки „висок град“), в Атина, голяма варовикова скала, извисяваща се на 70–80 m над околния град, с почти плоска платформа на върха (максимални размери 270 × 155 m) и стръмни склонове от всички страни, с изключение на западната. От древни времена той е бил естествено убежище за околните жители в случай на вражески набези. Акрополът е обитаван от късната каменна епоха, вероятно ок. 4000 г. пр.н.е (посочена е и по-ранна дата - 7000 г. пр. н. е.), но от първите три хилядолетия са оцелели само няколко керамични фрагмента и инструменти, принадлежащи на първите обитатели. Късна бронзова епоха, c. 1250-1200 г. пр. н. е., когато Атина е била застрашена от нашествия от север, хълмът е бил заобиколен от масивна стена от циклопска зидария, подобна на стените на Тиринт и Микена. Изграждането на тази стена датира от времето на атинския митичен герой Тезей, който побеждава критското чудовище, Минотавъра, човека-бик и като цар на Атина обединява цяла Атика под своя власт. Древната крепост е имала укрепена порта от запад и таен изход от североизточната страна. Вода в изобилие осигуряваше скрит в скалата източник, до който се слизаше по гениално подредено стълбище.
Внушителната крепостна стена, преустройвана многократно, беше толкова висока, че закриваше гледката отвсякъде, с изключение на една точка в югозападния ъгъл. Когато през 480 г. пр.н.е Персите обсадиха Акропола, не можаха да го превземат с щурм, въпреки че беше защитаван главно от стари хора (почти цялото население на Атина напусна града). Те го завладяха едва след като няколко души успяха да се изкачат по северния склон, който се смяташе за непревземаем (вероятно след като са открили друго незабележимо стълбище) и предизвика паника сред обсадените. Персите изнасят всички ценности от крепостта, ограбват и изгарят храмовете, превръщайкивсичко тук е в купчина руини, а незавършеният първи Партенон е разрушен от топлината на горящото скеле. На северния склон на Акропола са намерени стотици стрели, изстреляни от персите. Когато след победата, спечелена от гърците над персийската флота при Саламин, жителите се върнаха в Атина, те набързо издигнаха стена от север, използвайки за това както незавършените барабани на колоните, предназначени за храмове, така и фрагментите от сгради.
През следващите 30 години обаче не е извършена значителна работа по Акропола, като се започне от средата на 5 век. пр.н.е. редица нови сгради са издигнати там от пентелиански (планината Пентеликон, 20 км североизточно от Атина) мрамор. Четирите сгради, описани по-долу, заедно с по-малко известни паметници и статуи, са построени между 450 и 400 г. пр. н. е., през който период крепостта придобива формата, която запазва до края на класическата ера.
Пропилеи. Главният вход на Акропола е на запад и минава през монументалната мраморна порта на Пропилеите. Съществуващата структура, построена върху останките от оригиналната порта, е проектирана от архитекта Mnesicles. Ако предишните порти са имали главно укрепително значение, тогава Пропилеите са призвани да решават чисто архитектурни, художествени задачи. Работата е започната през 437 г. пр.н.е. и почти завършен за пет години. Самите порти имат пет отвора за преминаване, като средният, предназначен за преминаване на конници и преминаване на жертвени животни, е много по-широк от останалите, почти 4,3 м. Външната и вътрешната фасада са шестколонни дорийски портици. Външната фасада е много по-дълбока и по-сложна по композиция, нейните колони са разположени на горната площадка на четиристъпална стълба, а широкият среден проход има рампа вместо стъпала, от двете страни на които има шест вътрешниЙонийски колони в два реда. От север и юг две крила граничат с външната, западна фасада, чиито малки триколонни дорийски портици са обърнати към главната ос на Пропилеите. Северното крило (Пинакотеката) е използвано като художествена галерия. Предполага се, че дизайнът на Мнезикъл включва много по-голяма сграда от действително построената, поради нарастващата опозиция срещу политиката на Перикъл и заплахата от Пелопонеската война, избухнала през 431 г. пр.н.е., и тя остава незавършен архитектурен шедьовър. Това обаче едва ли е така: Мнезикъл направи своя проект, като взе предвид реалната ситуация, съседството на храмовете на Атина Нике и Артемида Браурония. В древни времена Пропилеите се считат за най-известната сграда на Акропола, те се споменават по-често дори от самия Партенон.
На висок бастион, стърчащ югозападно от Пропилеите, стои малък храм на Атина Нике, по-известен като храма на Нике Аптерос. Има четири йонийски колони в двата края, архитравът лежи върху колоните, а фризът над него е украсен с релеф със сцени от митологични и исторически битки. Храмът е проектиран от архитекта Каликрат ок. средата на 5 в. пр. н. е., а в съвремието е реставриран два пъти, като са използвани части от оригиналната сграда, която турците унищожават през 1686 г. Под мраморния храм са открити останките от по-ранен много по-малък храм и архаичен олтар, което доказва дълбоката древност на култа към Атина Палада. От три страни бастионът беше заобиколен от скулптурен мраморен парапет, а на всички оцелели плочи с великолепни релефи виждаме крилата Победа.
Партенон. Влизайки в Акропола през вътрешната фасада на Пропилеите, виждаме пред себе си северозападния ъгъл на Партенона. Главният храм на Акропола, Партенонът, е построен през 447-438 г. пр.н.е., като се използват инструкциитеПерикъл, архитекти Иктин и Каликрат (виж също ПАРТЕНОН).
Ерехтейон. На север от Партенона са запазени основите на друг ранен храм, също посветен на Атина, а между него и северната стена на Акропола стои Ерехтейонът. Този скъпоценен камък на йонийската архитектура е завършен след смъртта на Перикъл, но Ерехтейонът несъмнено е неразделна част от неговия план за реконструкцията на Акропола. Ерехтейонът е храм, в който е изпратен култът към няколко божества, основната от които е Атина, която споделя своето светилище с Посейдон и Ерехтей, древният цар на Атина. Вътре в Ерехтейона беше кладенецът на Посейдон със солена вода, който според мита възникна, след като господарят на моретата удари скалата на Акропола с тризъбец. Тъй като сградата трябваше да обслужва няколко цели едновременно, тя беше проектирана като сложна структура с два главни входа, северен и източен, всеки от които имаше портик, почиващ върху йонийски колони. Вратата на северния портик е украсена с розетки и други издълбани детайли и е най-добрият пример за архитрави, запазени от времето на Перикъл. Към западния край на южната стена на сградата граничи малък портик Кор, в който архитравът се поддържа от мраморни кариатиди, шест женски фигури, малко по-големи от човешки ръст (2,1 м). От западната страна, близо до Ерехтейона, беше светилището на нимфата Пандроса и там, вътре в открития двор, те показаха свещеното маслиново дърво, което Атина, според легендата, подари на жителите на града.
По-малко значими паметници. Някога Акрополът е бил украсен с други, по-малко значими светилища и паметници. На югоизток от Пропилеите са запазени основите на светилището на Артемида от Браурония, а пред източния вход на Партенона - руините на кръгъл храм от римската епоха, посветен на култа към ромите иАвгуст. Най-впечатляващата от многото статуи беше Атина Промахос, колосална бронзова фигура от Фидий с копие и щит, която стоеше на Акропола зад Пропилеите. Искрящият шлем на богинята войн, извисяващ се над стените на Акропола, се виждаше от моряците, приближаващи се до пристанището на Пирея, още от нос Сунион, от разстояние приблизително. 50 км.
склоновете на Акропола. Целият хълм на Акропола, включително неговите склонове извън стените, се смяташе за свещена земя и затова тук бяха разположени много почитани светилища, както и по-малко значими религиозни обекти. Източната част на южния склон е била предназначена за почитането на Дионис. На парцел, посветен на него, до двата храма на това божество е имало и открит театър на Дионис, където за първи път са поставени безсмъртните шедьоври на Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан, а на изток е построена закрита музикална зала (одеон, или одеон), издигната от Перикъл и носеща неговото име. На запад от театъра са останките от светилището на бога на изцелението Асклепий и дъщеря му Хигия. По-нататък на запад са запазени руините на закрит театър от римската епоха, построен през 2 век пр.н.е. AD Ирод Атик, богат покровител на изкуствата, и посветен на паметта на съпругата му Регила.
В пещери, образувани от надвиснал скален ръб по северния склон на хълма, по-разчленен и стръмен от южния, се крият още няколко светилища. На северозапад, над извора на Клепсидра (което означава "Тайните води"), има три култови пещери, посветени на Аполон, Зевс и Пан. Приблизително по средата на склона, в една скална цепнатина, се намираше пещерата на Аглавра, сестрата на Пандроса. Оттук, според легендата, дъщерите на Кекроп Аглавра и нейната сестра Герса се втурнаха надолу и се разбиха - те погледнаха в забранения ковчег, където брат им Ерехтей беше под формата на змия. Трета сестра, Пандроса,се подчини на заповедта на богинята Атина и отказа да погледне в ковчега.
По-на изток, под открито небе, се намирало светилището на Афродита „в градините“, посветено на тази богиня на плодородието, разкриваща ориенталски черти. Тук бяха отдадени почести на Афродита заедно със сина й Ерос. Разкопките, извършени на мястото, също разкриха много малки олтари, на които са правени примитивни жертвоприношения.
Тези светилища, подобно на много други, са били разположени между стената на Акропола и древния път, който обикалял около хълма. Районът, ограничен от този път, заедно с района вътре в стените, образува свещена земя, предназначена изключително за религиозни цели.
Соколов Г.И. Акропол в Атина. М., 1968
Брунов Н.И. Паметници на Атинския акропол. Партенон и Ерехтейон. М., 1973