Резюме Моят Шолохов - Банка с резюмета, есета, доклади, курсови работи и дипломни работи
Аз съм все същият, само че леко се навеждам.
Първият в тази купчина е романът Издигната девствена почва. Най-ярките според мен са работите по колективизацията. Благодарен съм на М. Шолохов, чието творение ми помогна да поставя точката „1” във въпроса за този противоречив период от българската история. Буквално от първите страници романът ме плени. Честно казано, мащабните произведения малко ме плашат, но докато четях „Въргинска земя, издигната“, бях толкова погълнат от събитията, разиграващи се в Гръмотевичния дневник, че дори не им обърнах внимание.
Начинът, по който Шолохов учи да разбираме и оценяваме хората, да познаваме тяхната същност, души, възвишени стремежи и неизчислими страдания. „До нощта четиридесет изпотявания ще те излязат, кървави мехури по краката ти колкото пилешко яйце, а през нощта нахрани биковете: ако бикът не се напие, няма да тегли плуга“, прочетох аз и сякаш се озовах на обработваема земя със земеделци. Капки пот се стичат по лицето ми, усещам тежест по цялото си тяло. Такива чувства у мен събуди М. А. Шолохов, който ярко и талантливо изобрази изтощителния труд на селянин. Човек, който изпита всичко това върху себе си и погледна тези събития през очите на хората.
Писателят отдава любовта си на трудещите се. И подвластен на неустоимия чар на творчеството му, аз също се влюбих в тези герои. За какво? Разбира се, за тяхното неизчерпаемо трудолюбие на земята, напоена с кръвта на техните предци, за тяхното страдание, за това, че в потта на лицата си и в кървава борба те търсят по-добър живот, влизайки в колхоза, без да знаят колко мъка и беди ги чакат. Жалко за селянина, на когото земята се е държала от памтивека. Иска ми се някак да му помогна, да извикам с цяло гърло на тези, които прилагат политиката на партията: „Хора, какво правите? Опомнете се!” Но нито Давидов, нито Нагулнов ме чуват. Те са свикнали да следват заповеди и директивии има ред. Да, тези герои са готови да действат, помитат всичко по пътя си. За тях няма значение, че един и същи юмрук може да бъде истинският господар. „Значи, самият Шолохов признава това“, ще си помисли някой. Сигурен съм, че писателят е против насилието. Той се бунтува срещу Давидовски "до нокти". Въпреки че Нагулнов вложи в устата си следните думи: „Вие не отивате в колхоза? Е, тогава и от мен не очаквайте спокойствие. Ще те убия толкова жестоко, че това ще стане работа за всички дяволи. За какво? Струва ми се, че Шолохов искаше да покаже какво се случва, когато на власт дойдат егоисти, които мислят за всичко друго, освен за бъдещето на своя народ. Съгласен съм с писателя, който е против всякакви експерименти с хора.