Резюме Владимир Афанасиевич Обручев - Банка с резюмета, есета, доклади, курсови и дипломни работи
ССред изключителните местни учени, които са направили голям принос в съкровищницата на човешкото познание, значително място заема В. А. Обручев, известен пътешественик-географ, виден изследовател-геолог и общественик. Всеобщата любов и уважение, с които се радва Обручев, е закономерен резултат от неговия живот, който е пример за безкористно служение на Родината, трудов подвиг в науката. Обхватът на научната му дейност е огромен, включващ трудове по обща и регионална геология, произход на льоса, тектоника, геоморфология, вечна замръзналост, палеогеография, стратиграфия, рудни находища и др.
Обручев е роден в Клепенино на Волга, в бившата Тверска губерния, в семейството на офицер. Тъй като местоположението на полка, в който служи баща му, често се променя, семейството на Обручеви се мести от един град в друг, Володя сменя няколко учебни заведения, докато накрая Обручевите се установяват във Вилна (Вилнюс), където Владимир завършва реално училище. През1881. Обручев постъпва в Петербургския минен институт, който завършва през1886 г.. Тук той слуша лекциите на известния български географ и геолог И. В. Мушкетов, под чието влияние още в студентските си години се увлича по изучаването на азиатските пространства на България, Монголия и Китай.
След като завършва института, след като получава званието минен инженер, Обручев участва в експедиция, която извършва геоложки проучвания по маршрута, изграждан от Транскаспийската железница. Той изучава територията по левия бряг на Амударя от Чарджоу до Керка. Той прекоси Каракум и за първи път установи, че пясъците са донесени тук от реките, а не са морски находища, както беше посочено по-рано.
В сухи канали, белязани от верига от горчиво-солени езера,той разкри древните речни долини, през които са текли реки преди много хилядолетия. Резултатите от тези наблюдения са представени в редица статии и в книгата "Транскаспийската низина". Изучавайки пясъците на пустинята Каракум, Обручев идентифицира три вида от тях: дюни, хълмисти и хребетни. Тези наблюдения се оказват изненадващо точни и до голяма степен се потвърждават по-късно от изследванията на съветските географи и геолози.
Вторият период от изследователската му работа започва през1889 г., когато Обручев е назначен за геолог на Иркутското минно управление, което отговаря за Иркутска, Енисейска губернии, Якутска и Забайкалска области. Величествената природа на Източен Сибир завладява Владимир Афанасиевич и той започва да я изучава в детайли. Той изследва полезните изкопаеми в района, изучавайки геоложката структура на бреговете на реката. Лена от Качуг до устието на реката. Витим. Впечатленията от Байкал оказаха голямо влияние върху развитието на неговите идеи за геологията на Източен Сибир. Той опроверга мнението на известния сибирски изследовател И. Д. Черски, че Байкалската падина е резултат от продължителна ерозия и бавни гънкообразни движения на земната кора. „Прекалено дълбока е, пише Обручев, твърде обширна е и склоновете й са твърде стръмни и стръмни. Такава депресия може да бъде създадена само от дизюнктивни движения на земната кора (движения на участъци от земната кора по разломи и пукнатини.) И е създадена сравнително наскоро, в противен случай стръмните й склонове вече биха били изгладени от ерозия, а езерото от нейните продукти ”(Думитрашко Н. В., В. А. Обручев. М .: география, 1955. С. 13 ). Широко известна е работата на Обручев върху палеозойските отлагания на Горна Лена, в която той за първи път подробно разчленява палеозойските отлагания на Приленския регион на етапи и групи.
Последвалите изследвания на други учени също потвърдиха заключениятаОбручев за древните и млади участъци от долините на златоносния район на Лена, генезиса на златните разсипи и тяхното разпространение.
Публикуваните доклади на Обручев за района на Байкал и района на Ленски бяха високо оценени от И. В. Мушкетов. По негова молба В. А. Обручев получава предложение от Българското географско дружество да участва в експедицията на известния пътешественик Г. Н. Потанин в Средна Азия.
„Мечтите ми се сбъднаха“, пише Обручев, „отказът от участие в тази експедиция означаваше да ги погребе завинаги. Веднага се съгласих, въпреки че експедицията драматично промени всички планове за бъдещето ”(Обручев В.А. Моите пътувания в Сибир. М .; Л., 1948 г. С. 88). Експедицията е работила през1892 - 1894. Задачата на Обручев е да се запознае с геологията на Северен Китай и източната половина на Средна Азия.
По време на тази експедиция Обручев изследва степта и пустинята Гоби, рохкавите пясъци на Ордос и преминава през льосови територии в Северен Китай. Той изкачи хребета Алаш, изследва планинските вериги на Източен и Западен Наншан, прекоси два пъти Източен Кунлун, беше на брега на езерото. Кукунор, минавал по реката. Едзин-Гол и посети бреговете на голямата китайска река Хуан Хе. Завършвайки маршрута през планинската пустиня Хами, минах покрай Източен Тан Шан в град Гулджа.
По богатство на събрания материал и широта на обхващане на територията пътешествието на Обручев из Средна Азия остава ненадминато и до днес. След като измина маршрут, отделен от основния отряд на експедицията на Потанин, Обручев за две години и два месеца с отряда си на коне, мулета, камили и пеша измина повече от13 хиляди километра, от които почти половината бяха на места, където още не е стъпвал европейски крак. По време на пътуването той водеше ежедневник с подробностигеографски и геоложки наблюдения, маршрутно заснемане с картографиране на разстояние от 9000 километра. На 838 точки прави инструментално измерване на височини. Бяха събрани няколко хиляди скални проби и отпечатъци от изкопаеми животни и растения.
С изследването си той опровергава съществуващата по това време хипотеза, че пустинята Гоби в далечна геоложка епоха е била морското дъно. Според намерените останки от изчезнали животни и растения Обручев категорично доказва, че е имало суша с най-богата флора и фауна. В резултат на много наблюдения той открива и произхода на льоса като продукт от изветрянето на централноазиатски скали, които са пренесени от вятъра в Северен Китай под формата на прах, образувайки мощни слоеве в продължение на милиони години. Обручев запълни много "бели петна" на картата на Централна Азия, идентифицира основните характеристики на структурата на релефа на Източна и Централна Монголия, Северен Китай и други региони, за които практически нищо не беше известно преди него. В системата Наншан Обручев открива няколко нови ареала и ги наименува на И. В. Мушкетов, П. П. Семьонов и Българското географско дружество. Накрая, като географ, той изучава културата и бита на народите, населяващи Централна Азия.
След тази експедиция името на Обручев като голям учен и пътешественик придобива световна известност. За резултатите от експедицията написва няколко научни труда („Средна Азия, Северен Китай и Нан Шан”, „Природата и обитателите на Средна Азия и нейните югоизточни покрайнини” и др.), които получават голямо признание както в България, така и в чужбина. Обручев е признат за един от най-видните изследователи на Азия. Значимостта на проведените изследвания се доказва от факта, че в момента, когато изучават природните ресурси на своята страна, китайцитегеолозите използват научните материали на Обручев.
През 1895 - 1894 г.Владимир Афанасиевич се завръща в Сибир, където става ръководител на големи геоложки изследвания. Във връзка със строителството на Голямата сибирска железница той организира систематични геоложки изследвания в южната и югоизточната Забайкалия и изучава природата на югозападната Забайкалия. Тези изследвания послужиха като материал за монография за Селенга Даурия. В научните трудове от този период Обручев доказва, че Сибир, подобно на европейската част на България, някога е бил покрит с ледници, че съвременният релеф на азиатската част на Евразия е сравнително млад, формиран е в последната геоложка епоха.
През пролетта на 1898 г.Обручев се премества в Петербург и в продължение на три години детайлно обработва материалите от предишните си експедиции. От същото време са и няколко негови задгранични пътувания – в Германия, Австрия, Швейцария и Франция. Участва в Географския конгрес, проведен в Берлин, и в Геологическия конгрес в Париж, участва в геоложки екскурзии.
През 1914 г.Обручев предприема експедиция до Алтай. Издаденият въз основа на материалите на експедицията труд "Алтайски етюди" постави началото на нови представи за палеогеографията на този планински район. Изследванията в Алтай също позволиха да се съберат значителни материали, въз основа на които впоследствие ученият създаде нов клон на геологията - неотектоника.
След Великата октомврийска социалистическа революция Обручев отдава всичките си сили и знания на младата социалистическа държава. През 1918 г.работи във Върховния съвет на народното стопанство, в посока на което провежда търсения и проучване на огнеупорни глини и мергели в Донбас.
От 1921 г.Обручев - чл.-кор.и от 1929 г.- действителен член на Академията на наукитена СССР. През 1929 - 1933Владимир Афанасиевич ръководи Геологическия институтна Академията на науките на СССР, а в същото време от1930е председател на комисиятана Академията на науките на СССРза изучаване на вечната замръзналост, преобразувана през1939в Институт по вечната замръзналост.
По време на Великата отечествена война Обручев е академик-секретар на Отделението за геолого-географски наукина Академията на науките на СССР, което извършва голяма отбранителна работа. По същото време той завършва своята многотомна монография „История на геологическото изследване на Сибир“. Общият обем на тази работа възлиза на около2700 страници!
През 1947 г.Обручев е избран за почетен президент на Географското дружествоСССР. От перото на учения излизат не по-малко от1750 печатни листа с научни продукти. Академик М. А. Усов, ученик на Обручев в Томския технологичен институт, оценява титаничната му работа по следния начин: „Рядка геоложка институция в света създала колективно толкова много печатни материали, колкото даде само Обручев“ (Рябухин Г. Е. Академик Обручев. М. 1953. С. 36).
За големи научни постижения Обручевпрез 1945 г.е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Той е лауреат на наградата В. И. Ленин, два пъти лауреат на Държавната наградаСССР, награден с 5 ордена на Ленин, Ордена на Червеното знаме на труда, много медали, включително почетни медалина Академията на науките на СССРи Географското обществоСССР. През 1938 г. Академията на науките на СССРучредява наградата "Обручев" за най-добър труд по геологията на Сибир. На негово име е кръстен минералът обручевит, както и планинска верига в ТувинскаАССР,планина в горното течение на реката. Витима, ледник в полярния Урал, подводен хълм в Тихия океан край бреговете на Камчатка, оазис в Антарктида и др.географски характеристики.
Владимир Афанасиевич е почетен член и лауреат на множество чуждестранни научни дружества, което свидетелства за световното признание на резултатите от неговите научни изследвания.