Рибата на моите мечти”, или Как да наситим българския рибен пазар с качествени стоки - Информационен
Търговия на дребно & Лоялност“ разговаря със Сергей Гудков, изпълнителен директор на Рибен съюз България, за състоянието на рибния пазар в България, за това как да наситим щандовете с родна риба, защо се продава минтай вместо треска и какво ни обещава въвеждането на ГИС „Живак“.
Търговия на дребно & Лоялност:Как е консумацията на риба и рибни продукти в България днес? Каква е рецесията, причинена от кризата?
През 2015 г., с настъпването на изразени кризисни явления в нашата икономика, по наши оценки продажбите на риба и морски дарове в страната са намалели с около 10-12%. В същото време спадът в сегмента на готовите продукти е 25–30%. През 2016 г. спрямо 2015 г. има още 10% намаление на консумацията на риба и морски дарове и вече не се вписваме в стандартите на Института по хранене.
Търговия на дребно & Лоялност:Причините за спада на високите цени на рибата конкретно ли са или в общ спад на покупателната способност?
S. Гудков: Причините според мен се коренят в ценообразуването на пазара на сурова риба. Така че не виждаме спад в консумацията на свинско или пилешко. Защо? Тъй като производителите на тези видове месо успяха да намалят цените поради много значително увеличение на местното производство през последните години. На рибния пазар няма недостиг - суровините са налични, но от 2014 г. цените на много видове суровини са се увеличили с 50–100% през годината. Изключение прави рибата, която не е търсена на световния пазар или се произвежда в малки количества (милия, хлебарка, речна риба, шаран и др.). Уви, българските речни и езерни риби днес заемат около 5% от целия пазар. Ако беше на две или трипъти повече, това, заедно с други фактори, може да забави покачването на цените.
Търговия на дребно & Лоялност:Казват, че търговците на дребно са виновни за такова многократно увеличение на цените на рибата и рибните продукти. От ваша гледна точка има ли зрънце истина в това?
Търговия на дребно & Лоялност:Да поговорим за цените на уловеното тогава... Между другото, кои видове риба са най-търсени днес на българския пазар?
S. Гудков: Продукт номер едно по консумация в България е херингата. Дълги години е водещият вид риба на пазара. Следват скумрия, сьомга, треска и минтай. Така че нека вземем такъв популярен продукт като херинга като пример за ценообразуване. Нашата херинга е предимно атлантическа или тихоокеанска. Основните източници за доставки на атлантическа херинга извън България - Норвегия, Исландия, Шотландия, са затворени в резултат на ембаргото. Остават Фарьорските острови, които, възползвайки се от ситуацията, продават риба на България с 20% повече от световната. Българската херинга се продава както на външния, така и на вътрешния пазар. Голямата тлъста херинга остава на вътрешния пазар, но поради ограниченията за внос днес тя е с 30% по-скъпа, отколкото на световния пазар.
При другите видове риби, като сьомгата, ситуацията е друга – това, което уловят нашите рибари, се изнася основно, защото в чужбина цената на тази суровина е по-висока. По този начин затварянето на източниците на внос под хранителното ембарго и липсата на свободен достъп на нашите рибопроизводители до експортни канали води до недостиг на рибни суровини на вътрешния пазар и неадекватно, непропорционално увеличение на цените на рибата. Това е пряко следствие от липсата на добре обмислена държавна политика в бранша. Какво виждаме в същото свинско месоИли птиче месо? Националните проекти и държавните програми за развитие, стартирани през 2001-2003 г., дадоха резултати: при ембарго и липса на канали за експортни доставки цените тук растат много слабо, производството расте, потреблението не намалява. Това не се случва в риболовната индустрия - тя се разви по съвсем друг начин.
Търговия на дребно & Лоялност:Каква е картината на вноса и износа на риба и морски дарове в България днес?
S. Гудков: През 2013 г. по данни на Федералната митническа служба България е внесла малко над 856 хил. тона рибни продукти, включително охладена, замразена риба, морски дарове, филета, с тенденция за годишно увеличение. Тоест малко повече и нашият внос на риба ще бъде около 1 милион тона риба и рибни продукти, морски дарове. Днес вносът е намалял 2,5 пъти. Норвегия винаги е била лидер сред доставчиците с дял от 35-40% през годините. Други 20% от целия внос е осигурен от страните от ЕС, като общо 2/3 от вноса идва от Атлантическия басейн. Какво друго? По традиция донесохме цаца от Естония, херинга и скумрия от Великобритания, пангасиус от Виетнам и филета от тилапия от Китай. Но тези страни никога не са заемали по-голям дял от 10% от целия внос.
В структурата на нашия, български, улов най-много са видовете риба минтай (около 1,5-1,7 млн. тона), треска (около 500 хил. тона), сьомга (около 400-450 хил. тона). Бих искал да отбележа, че суровините, които ловим, са стабилно търсени на световния пазар (5-7 вида риба в крайна сметка съставляват около 2/3 от целия български риболов). Около една трета от общия ни улов се изнася - около 1,5-1,8 млн. тона риба годишно. Основни страни купувачи на българска риба и морски дарове– Китай, Южна Корея и Япония.
Китай е най-мощният преработвател на риба в света. Тази страна дълги години преработва български минтай и го доставя в страните от ЕС. Южна Корея работи като логистичен център и аукционна къща. Япония е специализирана в закупуването на деликатеси за вътрешния пазар. На африканския континент - Нигерия, тя също купува наши риби.
Във връзка с всичко казано по-горе е важно да разберем, че за нашите рибари България е само един от пазарите за продажба на световния пазар. Ето защо, въпреки факта, че ловим повече от достатъчно риба, за да покрием вътрешното търсене, поради експортната ориентация на целия ни риболовен бранш, има известен недостиг на българския пазар и в резултат на това високата цена на рибните суровини.
Търговия на дребно & Лоялност:С други думи, ние не можем да наситим вътрешния пазар със собствен улов... А какво ще кажете за нашите проекти, свързани със замяната на санкционирания внос с местна риба? Например с аквакултурни риби?
S. Гудков: Досега имахме само общи думи за заместването на вноса в риболовната индустрия. Ако говорим за българската аквакултура, то ситуацията изглежда, честно казано, тъжна. Въпросът тук не е само, че с въвеждането на ембаргото вносът на пържени картофи беше забранен - тук те бързо промениха решението си. Проблемът е друг: нашите ферми за сьомга не биха могли да се справят с разпространението на болестта без професионален ветеринарен контрол. В резултат на това те претърпяха тежки загуби, когато рибата умря. Друг проблем е, че нашите предприемачи (както всички предприемачи по света) не могат да изградят индустрия от нулата и сами да създават инфраструктурни проекти. Това е прерогатив на държавата. Българските предприемачи не могат едновременно да финансират научни изследвания,обучение на специалисти, изграждане на пътища, изграждане на завод за производство на пържени картофи, закупуване на оборудване за фермата, управление на фуражен завод, осигуряване на правилния състав на фуража, ваксиниране, осигуряване на ветеринарен надзор. Най-вече това в началния етап трябва да се поеме от държавата. Най-добрият пример тук е развитието на българското птицевъдство и свиневъдство. И все повече стигаме до извода, че докато държавата не направи същия проект по отношение на аквакултурата, същото ниво на управление – с надзора на вицепремиера, българската аквакултура няма да съществува като феномен.
За ваше разбиране: аквакултурната риба в България сега е 3% от нашия риболов. А в света дяловете на уловената и изкуствено отгледаната риба вече се съотнасят като 50/50. Нека да сравним глобалните данни за улова и аквакултурите през 2001 г. и 2011 г. Населението на Земята към първата дата е 6 милиарда души. През 2011 г. - вече 7 млрд. 1 млрд. повече консуматори на протеини. Уловът в морето през 2001 г. е 92-93 милиона тона. А след 10 години - също 92-93 млн. тона. Не можете да ловите повече, защото това ще доведе до изчерпване на рибните ресурси. Нека да разгледаме аквакултурите в света. През 2001 г. изкуственото отглеждане на риба е било 34 млн. тона, през 2011 г. - 67 млн. тона, а сега е под 90 млн. тона. И именно ръстът в производството на аквакултурна риба задържа поскъпването на рибата на световния пазар. какво имаме Нека да разгледаме тези дати. В България през 2001 г. са отгледани 150 000 тона изкуствено отгледана риба. През 2011 г. същият брой. Сега - 165 хиляди тона. И тогава - с няколко циприниди в езера, които са изключително трудни за правилно изчисляване.