Рицарството е
РИЦАРИ — РИЦАРИ, рицарство, мн. не, вж. 1. Военното благородство от ерата на феодализма на Запад. Европа (източник). Подлата роля на рицарството в кръстоносните походи. събран рицари. Френско рицарство. 2. Титлата рицар. Вземете рицарско звание. 3. прев. ... ... Обяснителен речник на Ушаков
Рицарство - (от думата knight). Характерна черта на военния живот на Средновековието, задължително условие за което е умението да се борави с меч и копие, християнски благочестив начин на живот, по-късно наред със службата на жена, и строго отношение към ... Речник на чуждите думи на българския език
рицарство - благородство, благородство, джентълменство, безкористност, кабалерос, аристокрация, великодушие, класа Речник на българските синоними. рицарство съществително, брой синоними: 8 • аристокрация (8) ... Речник на синонимите
РИЦАРИ - РИЦАРИ, а, вж. 1. събрани. Във феодална Европа: привилегирована военна земевладелска класа, рицари (в 1 значение). 2. Безкористност, благородство (книга). Покажи r. Обяснителен речник на Ожегов. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 ... Обяснителен речник на Ожегов
Рицарство - (рицарство), стил на поведение, присъщ на вж. век. Европа, особено през 12-ти и 13-ти век, и характерен предимно за конни воини или рицари. Рицарската етика беше смесица от Христос. и военен кодекс за поведение. Рицарят беше длъжен да се бие смело, ... ... Световна история