Робот-хирург "Българският да Винчи" надмина предшественика си LekOboz
В Москва се състоя презентация на първия домашен роботизиран комплекс, предназначен за хирургични интервенции. И въпреки че това е само прототип на хирургически робот, българската система се оказа много по-компактна, по-лека, по-прецизна и по-евтина от най-известния робот-асистент Да Винчи в света.
Шедьовър на 21 век
Роботизираната хирургическа система Da Vinci е най-скъпият и високотехнологичен медицински инструмент през последните десет години. В САЩ има повече от 5000 такива устройства, с помощта на които се извършват 653 000 операции годишно. В страните от ЕС има около 600 роботизирани хирурзи, в азиатските - 400. В България такива комплекси са само 27. Обемът на пазара на роботизирана хирургия през 2015 г. се оценява на 2 милиарда долара, а годишният ръст е 20%. Очаква се пазарът на медицинска роботика да достигне 14 милиарда долара до 2024 г.
Робот-асистираната радикална простатектомия е най-популярната роботизирана хирургия в света. Статистиката показва, че повече от 90% от всички операции, извършени през последното десетилетие с помощта на системата Da Vinci, са операции за отстраняване на простатната жлеза в случай на нейното злокачествено увреждане, с други думи, в случай на рак на простатата. Останалите 10% са бъбречна резекция за тумор и отделни интервенции в други области на хирургията и гинекологията.
Български опит
В една от най-големите държавни урологични клиники в България МГМСУ в Московската градска клинична болница. С.И. Spasokukotsky № 50 е натрупал значителен опит в използването на роботизирани системи. От 2008 г. клиниката е извършила повече от хиляда операции, асистирани с робот. И това е единствениятклиника в България, където са инсталирани два робота Да Винчи.
По правило с помощта на роботизиран хирург се извършват интервенционални интервенции при пациенти с рак на простатата в различни стадии - извършват се най-малко 8 радикални простатектомии седмично. Лекарите използват роботизирани технологии при лечението на тумори на бъбреците, пластични операции на уретерите и генитален пролапс.
Програмата за квоти за операции на простатата в столицата позволи на стотици московчани да получат безплатно лечение. Към днешна дата вече 79% от пациентите предпочитат роботизирани операции, които позволяват повишена точност. Същото важи и за предпочитанията на лекаря.
„Нито един лекар, който е напуснал лапароскопията за робот-асистирана хирургия, не се е върнал“, казва Дмитрий Пушкар, ръководител на катедрата по урология в Московския държавен медицински университет, член на президиума на Българското дружество на уролозите.
Малък робот за голяма страна
Работата по създаването на първия български робот-хирург отне 3,5 години. В създаването му са участвали екипи от учени от 22 научни института. Проектът беше подкрепен от Федералната агенция за научни организации, Министерството на здравеопазването на Руската федерация, Фондация Сколково и др. Създаденият в резултат на съвместни усилия робот хирург се оказа 5 пъти по-лек от американския Da Vinci, който тежи повече от един тон. В допълнение, новото устройство се оказа по-компактно - всички устройства могат да бъдат поставени в един куфар и с такъв багаж можете да отидете да работите във всяко кътче на страната. Освен това новият робот е много по-евтин от своя предшественик, който струваше до 2,5-3 милиона долара.
Но най-важното е, че българският асистент-хирург е 10 пъти по-прецизен от „американеца“, което го прави много по-удобен за работа с него, опериране,например деца. Това вече не е аналогова, а цифрова система с точност до 5 микрона, адаптираща се към конкретните ръце на конкретния лекар. По време на операцията на домашния комплекс пациентът губи не повече от 20-50 ml кръв, а при 84% от урологичните операции лекарят успява да запази потентността на мъжа.
Сергей Краевой, заместник-министър на здравеопазването на България, представяйки вътрешно развитие, отбеляза, че по-малко инвазивна и по-малко травматична техника сега „прави времето“, ви позволява да спрете кървенето или да премахнете само това, което е необходимо по време на операция, като по този начин поддържате пълноценен качествен живот на пациента.
Директорът на отдела за развитие на фармацевтичната и медицинска индустрия на Министерството на промишлеността и търговията Олга Колотилова отбеляза, че Фондът за развитие на индустрията ще отпусне 5% заем за насърчаване на проекта, тъй като от 400 проекта развитието в областта на робот-асистираната хирургия се счита за най-обещаващо. По-специално, Китай и Финландия вече са изразили интерес към сътрудничество в рамките на проекта. Време е да измислим романтично име за колата, казват лекарите.
Кога роботите ще отидат в клиниките?
Ще навлезе ли родната разработка скоро и в столичните болници? Дмитрий Пушкар казва, че ще са необходими още две години за завършване на всички етапи на тестване. Но кой ще седне на конзолите на робота? Къде да вземем кадри?
Според Константин Колонтарев, доцент в Московския държавен медицински университет, ръководството на най-напредналите клиники е добре наясно с необходимостта от иновации и обучение на лекари по съвременни методи. Клиниката на Градска клинична болница № 50 вече има опит в обучението на лекари как да манипулират робота Da Vinci.
Междущатската асоциация за следдипломно обучение провежда както краткосрочни курсове, така и дългосрочни програми за хирурзиобучение за работа със системата. От 2015 г. вече са обучени 15 хирурзи. През 2017 г. те ще бъдат още повече, тъй като робот-асистираната хирургия ще бъде включена в програмата на всички уролози, на всички ординатори.