Родителите ми не са мюсюлмани
Родителите ми не са мюсюлмани...
Вероятно за мнозина не е лесно да се докоснат до този въпрос. Много честоновопокръстените мюсюлмани се оплакват, че родителите им не ги разбират, смятат решението им за каприз, цената на преходната възраст и т.н. Родителите са тези, които преди всичко трябва да обяснят причините за решението си да приемат исляма. Но какъв е правилният начин да го направите? Не обиждай, не наранявай? Неразбирането на избора на децата от страна на майката или бащата сериозно се отразява на климата в семейството. Постепенно децата започват да се отдалечават от родителите си.
Но ако не сте разбрани, първо трябва да се опитате да погледнете себе си отстрани. Може би просто не сте намерили точните думи сами? Мисля, че всеки родител желае на децата си само добро и щастие. Намирането на общ език винаги е трудно. Но ние полагаме усилия да го намерим на работа, в училище, със съпруг или деца. Проявяваме търпение. Но ние не го оставяме на нашите родители или смятаме, че те просто трябва да ни разберат!
Аллах (Свят и Велик е Той) обеща на търпеливия човек награда в отвъдния живот, заявявайки в Свещения Коран: „Онези, които правят добро в този свят, са предназначени за добро [в отвъдното]. Земята на Аллах е обширна. Наистина, пациентът се възнаграждава напълно без никаква сметка.
Ще опиша успешния опит на новопокръстените мюсюлмани, които все пак намериха изход от тази трудна за мнозина ситуация. Благодарение на търпението и доверието в нашия Създател те излязоха победители в този тест.
„В Уфа работих като продавач в магазин, чийто директор беше мюсюлманин. Партньорката била жена, която също изповядвала исляма. Тя ми разказа за исляма красиво и нежно. Личеше си, че е вярващ, честен и мил човек, на когото може да се има пълно доверие. Тя никога няма да обидище предаде, но винаги ще се притече на помощ с дело или правилен съвет. По време на нашите разговори се сближихме, тя ми стана като семейство. Освен това мюсюлманските момичета често идваха в магазина. Всички ми се сториха толкова чисти и красиви. Дълбоко в себе си исках да бъда като тях. Но ме спря това, че съм българин християнин, а мюсюлманите са предимно татари или башкири. Но по-късно, с милостта на Аллах, срещнах българки, които приеха исляма, омъжвайки се за мюсюлмани. След като разговарях с тях, взех решение. Щом поех по пътя на исляма, веднага започнах упорито да доказвам на майка си, че християнството е изопачена религия. Че Исус не е Бог, а пророк (мир на праха му). Всичко това предизвика само гняв и неприязън у майка ми. Тя смяташе, че като съм приел исляма, съм предал своята религия (християнството). Благодаря на Аллах, че моят наставник отново беше до мен. Тя ми обясни, че трябва да бъда по-нежен. Все пак „Раят лежи в краката на нашите майки“. И в правилните моменти започнах ненатрапчиво и спокойно да разказвам на майка ми за исляма неща, които може да й харесат. Опитвах се да не споря. По това време се молех на работа, а у дома се молех, за да не го види никой: не знаех как да обясня на семейството си какво правя. Ядохме халал храна, т.к. Купувах месо в семейството. Един ден майка ми влезе в кухнята, докато се молех. След това имахме откровен разговор с нея, спокойно, както се казва сърдечно - и започнах да се моля открито, у дома. Постепенно майка ми се съгласи, че ислямът „не е секта“, но най-силното и здраво семейство е мюсюлманското. Когато започнах да нося забрадка, имаше пълно неразбиране от страна на близките ми. Мама също ме критикуваше в началото, но издържах. И след време тя се превърна в менподдържа. Папата също не се противопостави на хиджаба. В онези дни помолих Аллах родителите ми да разберат исляма, да ми помогне да издържа. Слава на Бога, Той чу молитвите ми. Много съм благодарен на Аллах за тези изпитания. те укрепиха и увеличиха вярата ми. Брат ми и семейството му разбраха, че съм станал мюсюлманин едва когато щях да се женя. Те не можеха да възразят нищо, т.к. родителите бяха изцяло на наша страна. Слава на Аллах, съпругът ми също е български мюсюлманин и родителите ми лесно намериха общ език с него.”
Великият пророк на исляма (мир и благословения да бъдат върху него) се издига до такива висоти на човечеството със своите благородни наставления, че препоръчва да се проявява уважение и добродетел към родителите, дори ако те не изповядват исляма и показват враждебност към мюсюлманите.
„Наистина, една мюсюлманка, която следва висшите постановления на Корана, наставленията на благородния Пророк (мир и благословии на праха му), винаги и навсякъде проявява най-голямо уважение към родителите си. Така беше и с сподвижниците (Аллах да е доволен от тях), така беше и с тези, които ги последваха във възпитанието на ихсан – добри дела и подобряване на искреността на вярата. (Мумамед Али ал-Хашими „Личността на мюсюлманската жена“).
Или друга историяна една българска мюсюлманка. Само с благочестив начин на живот тя успя да успокои майка си, която се тревожеше за избора на дъщеря си.
„Имам добри отношения със семейството си. Първоначално те, както и приятелите ми, си помислиха, че се преструвам и правя всичко заради някаква традиция. Мисля, че постепенно осъзнаха, че това не е игра, а начин на живот. Когато майка ми ме видя за първи път с шал, тя беше много притеснена, че ще ми е горещо през лятото. Постоянно предлагаше да го върже по някакъв начин.по-свободно. Но сега (нося забрадка повече от шест години) тя казва: „Колко си добър със забрадка!“ Мама също започна да повтаря, че съм станал по-добър от преди. И той разказва за това на всички, които са изненадани от промените ми. Но аз дори не се опитах да споря с нея за религията, а просто живях, опитвайки се да изпълня инструкциите на Всевишния! Само след няколко години от брака ми тя направи положително заключение за мен. Аз лично ще се опитам да следвам мислите й. Абсолютно сърце на сърце, не сме говорили за това с нея поради факта, че все още няма пълна откритост между нас. Едно от най-важните неща, които притесняваха майка ми, беше, че много външни хора я измъчваха с въпрос за носната ми кърпичка. Тя не знае как да защити мнението си, така че майка ми се успокои, че съм се променила към по-добро. Ако погледнете възгледите и действията ми преди приемането на исляма, тогава можете да ме наречете „модерно момиче“ в пълния смисъл на думата. Смятах се за доста независим. По принцип наистина беше така: семейството ми в този момент беше заето с други проблеми и до голяма степен бях оставен на себе си. Често посещавах дискотеки с произтичащите от това последствия. Разбира се, няма да навлизам в подробности, безполезно е. Но ако сравните моите възгледи за живота от онова време с днешния, те са напълно променени. Затова, гледайки това, майка ми разбра, че наистина е по-добре за мен да живея според ислямските принципи. Честно казано, сега се срамувам от много неща, но явно трябваше да ги преживея, за да стана това, което съм сега.
Децата се нуждаят от постоянни увещания и напомняния, за да не забравят онези, които са им дали всичко, на които са задължени. Затова Коранът възбужда в душите на децата нежност, учтивост и милост къммайка, напомняйки й за нейните трудности. Трябва да се отбележи, че в исляма доброто отношение и уважението към родителите е на второ място по важност след вярата в Аллах и поклонението пред Него. Коранът казва:
„И вашият Бог заповяда да се покланяте само на Него и да бъдете милостиви към родителите си.“
Абсолютната справедливост на исляма се проявява много ясно в изискването му за уважение към родителите немюсюлмани. Но само до момента, в който започнат да заповядват на децата забраненото, защото почитта и покорството към Създателя в исляма е над всичко!