Рок за Лобановски и Шевченко, Украинская правда
Сега Шахтьор Донецк е на тренировъчен лагер в Испания и се подготвя за втория кръг на украинското първенство. А най-вече вниманието е приковано към новия треньор на миньорите Невио Скалата. В поредното си интервю италианецът говори по-подробно за начина на подготовка в Шахтьор. И също така си спомни Лобановски и Андрий Шевченко.
Решението ми да тренирам Шахтьор се оказа добре обмислено. Убеди се в необходимостта от такава стъпка. Разбира се, попаднах в ситуация, малко по-различна от тези, които се получиха, докато работех в Италия или Германия. Но още първите контакти с новия екип дадоха основание да се смята, че всичко ще бъде наред. Моят опит, моите знания, съчетани с желанието на тези момчета да постигнат нещо във футбола, създават оптимистично настроение. Във футбола е невъзможно да се мисли напред, а основното за всеки треньор е да може да работи ползотворно. Имам такава възможност в Шахтьор.
- И все пак, признайте си: ролята на пионер ласкае ли поне малко вашата треньорска суета?
- Знаете ли, благодарение на професията си пътувах много по света и стигнах до извода, че по принцип футболът навсякъде е еднакъв. Да, има различия в манталитета, но това изобщо не означава, че между нас има бездна, която със сигурност трябва да бъде покрита с пръст. Не е правилно. Изграждането на мостове е друг въпрос. Не бива да се занимавам с изравняване на представи за футбола, които съществуват от двете страни на „пропастта“, няма да нагаждам всичко към стандартите, които познавам. Според мен ще бъде много по-полезно да се намери уважително, разумно съчетание на обичаите и навиците на други хора със собствените им виждания за футбола. И за живота като цяло.
- Без значение как се чувствате относно новата си роля, в Украйна,и в останалото постсъветско пространство появата на Невио Скала в Шахтьор се превърна в сензация. Чудя се как вашите колеги треньори в Италия реагираха на вашето решение?
Това беше пълна изненада и за тях. Но като цяло колегите ми реагираха на промяната в съдбата ми с одобрение и голям интерес. В това няма нищо изненадващо. Страната, в която са родени футболисти като Андрий Шевченко, не може да не предизвика интерес към себе си.
- Несъмнено. Можем да кажем, че с пристигането му в Милан се отвори вратата към Европа за талантливи играчи от Изтока. Трябва да се съжалява обаче, че украинският футбол, както и българският, все още не е много известен на Запад. Почти никой не пише за него. Утешавам се с надеждата, че след пристигането ни в Украйна ситуацията ще се промени към по-добро. Бих искал след няколко години да видя „равно“ в този смисъл: Изтокът и Западът ще получат приблизително еднакво количество футболна информация един за друг.
- С кого се консултирахте, когато решихте дали да отидете или не в Донецк?
- По правило сам вземам решения относно треньорската си кариера. Единственият сериозен съветник тук може да се счита само за семейство. Жена ми веднага ме подкрепи. Тя отдавна е свикнала с моите движения по света. И децата (имам двама сина - на 30 и 28 г.) казаха буквално следното: "Тате, трябва да правиш, както сърцето и разумът ти казват."
- Синовете не са свързани с футбола?
- Не. Веднъж те, както повечето момчета, отдадоха почит на тази игра на аматьорско ниво. Но футболна династия, като например Малдини, не успяхме.
- Вашите спекулативни идеи за Шахтьор съвпаднаха ли с реалното състояние на нещата?
- Гледах Шахтьор само в няколко сериозни мача:с Лацио в Шампионската лига, с Боболгарсия. Това не е достатъчно дори за спекулативни заключения. Реалните идеи за отбора сега се оформят. Засега мога да кажа едно: имам работа с млад екип с големи възможности за растеж и усъвършенстване. Впечатлен съм от амбицията на президента на клуба Ринат Ахметов, която е важна за европейското бъдеще на Шахтьор. Динамо Киев е добре известен в Европа. Нашата задача е да гарантираме, че те говорят за Шахтьор със същото уважение.
- Философията, която се опитвам да внуша на моите подопечни е проста: колкото се може повече работа в името на футбола. Но не тежко задължение, не, а работа с хъс, желание, удоволствие. Футболът е само игра, макар и много сериозна, около която се въртят много интереси. Идвайки на тренировка, аз самият се усмихвам и изисквам същото от играчите. С усмивка и най-трудната работа е по-лесна, а чувството на умора не е толкова натоварващо. Разбира се, невъзможно е тази философия да се насади в съзнанието на играчите за няколко седмици, които досега може би са били по-небрежни в бизнеса си. Но съм готов да бъда търпелив и да чакам.
- Методът на тренировка, който предложихте на играчите на Шахтьор, различава ли се от методите, използвани, да речем, в работата с Парма или Боболгарсия?
- Като цяло - да. Трябва да се запази нещо отдавна установено, познато на Шахтьор. Няма смисъл да се променя всичко радикално. И същността на проблема не е толкова в методите на обучение, а в конкретните условия, към които е ориентирано това обучение. Трябва да вземем предвид климатичните условия, структурата на украинския футболен календар, циклите между мачовете, физическото състояние на играчите и много други.
- Какъв е вашият основополагащ принципформиране на отбора: играчите отговарят ли на определени тактики или, обратно, тактиките отговарят на играчите?
- Приоритет, разбира се, е тактиката. Ако изградя играта на отбора по някаква схема, играчите трябва да се примирят с това, независимо от личните си представи за тактика. Те трябва безпрекословно да следват моите формации на терена, ако искат да играят, а не да стоят на пейката.
- Какви други изисквания се налагат на играчите, които ще играят във вашия отбор?
- Това вече отчасти го засегнахме: максимална отдаденост и добро настроение. Ако един футболист се чувства извън стихията си, бих предпочел той честно да ми го каже предварително, а не да се изнасилва на терена.
- В какви пропорции, според вас, трябва да се съотнасят професионализмът и, да речем, личната преданост към един треньор в един играч?
- Аз съм демократичен, отворен треньор, но предпочитам да бъда твърд, когато не виждам пълно отдаване. Правото да имам най-високи изисквания към играчите, мисля, че се заплаща от това, което аз самият им давам като треньор. Футболът винаги е саможертва. Всичко е важно в него: от специалното обучение до личния живот на играча. А личната преданост, както казвате, към треньора, към неговите идеи според мен е една от най-важните прояви на професионализъм.
- Усетихте ли разликата между психологията на западните футболисти, с които сте работили преди, и играчите на Шахтьор?
- Ако говорим за футболен манталитет, то сериозната пречка според мен е само в едно - в тактиката. В Италия например този важен раздел се преподава на младежи от 15-16-годишна възраст. Съдейки по това, което срещнахме в Донецк, тук това не е прието. Ето защо дори някои опитни играчи на Шахтьор, които нямат сериозни оплакваниячасти от техническото оборудване и физическо състояние, бяха в разрез с тактиката. Но е важно, че сега се стремят да запълнят тази празнина и доста бързо да схванат всичко.
- Съгласявайки се да работите в Украйна, в случай на неуспех, рискувате ли много репутацията си?
- Треньорската професия е рискова по дефиниция. Аз нося отговорност за отбора, ако нещо не е наред, първи ще ме питат. Степента на риска според мен е еднаква навсякъде: в Украйна, в Германия, в Италия. Основното нещо е да дадете всичко, което имате, за да работите и само Исус Христос е способен да прави чудеса.
- Трябва да призная, че това е единственият сериозен проблем, който попречи на решението ми да оглавя Шахтьор. Отборът е на екватора на турнира, половината от пътя вече е изминат, но за мен всичко започва от нулата. Жалко, че почивката е твърде кратка - само 13 мача. Това означава, че всеки инцидент може да бъде фатален. При по-голяма турнирна дистанция винаги има възможност да се коригира грешка. Ние, оказва се, нямаме място за грешки.
- Голям интерес предизвиква предстоящото ви съперничество с Валери Лобановски. В Украйна вече я наричат „битката на гигантите“.
- За Лобановски мога да говоря само с възхищение. До голяма степен благодарение на този велик треньор украинският футбол има достойна история. Знаем какво направи в Динамо Киев, научихме много от него. Смея нескромно да се надявам, че някой ден ще се кажат добри думи за Скалата в Украйна.
- Шахтьор обаче ще трябва да се състезава не само с Динамо: треньорът на всеки украински клуб вероятно ще направи всичко възможно, за да победи самия Скала.
- Знам, че ще ни бъде трудно във всеки мач и психически също правя корекцииобстоятелството, за което говориш. Но знам и нещо друго: ако Шахтьор иска да играе в Европа, трябва да е готов за всякакви тестове в националния шампионат. Независимо от името на главния треньор.
- Знаете ли, че Леонид Буряк иска да ви види сред членовете на треньорския съвет на украинския национален отбор?
- Поща за честта да бъда полезен на Буряк и екипа му. Като начало обаче трябва да опозная по-добре украинския футбол. Ако моите наблюдения, моите идеи се сторят интересни на местните специалисти, ще ги споделя с удоволствие. Да, и за мен такъв обмен ще бъде полезен.
- Веднага след подписването на договора казахте, че първо трябва да проучите възможностите на всеки играч на Шахтьор и едва след това да кажете кои линии отборът трябва да бъде реконструиран и подсилен. Време ли е вече за присъди?
- Не мисли. Като цяло Шахтьор разполага с добри, квалифицирани играчи. Можем да се интересуваме само от тези, които ги превъзхождат.
- Вие също така декларирахте желанието си да внушите "своя собствена игра" в отбора на Донецк. Какво означава това?
- Най-общо казано това означава, че Шахтьор трябва да може да играе с Ювентус и аутсайдера на трета швейцарска дивизия с еднаква отдаденост и същото уважение към съперника.
- Разкажете ни за вашите италиански помощници в Шахтьор. Защо решихте да ги поканите?
- След като споменахте Парма, с която постигнахте най-големите треньорски успехи през 90-те години, защо наскоро отказахте предложението отново да оглавите този клуб? Не можеш ли да влезеш в една и съща река два пъти?
- И това също имаше значение. С Парма спечелих почти всичко, което можеше да се спечели. Така че вече не можеше да има сериозна спортна мотивация. И между другото,големите цели, които сега си поставят собствениците на Парма, отново са напълно неадекватни на условията за тяхното реализиране. Не обичам да решавам нереалистични проблеми. И последното - исках да работя извън Италия. Можеше да е в Шотландия, Полша, Гърция - имаше избор. Шахтьор подкупи с конкретика, решителност на президента на клуба. Така че си стиснахме ръцете.
- Как се справяте с изучаването на български?
- Нещата се развиват бавно. Игор Мулин, прекрасен преводач, който беше намерен за мен от клуба, ми помага да овладея разговорната реч. Освен "добър ден" или "приятен апетит", вече сервирам футболни екипи на играчите - "два тъч", "три тъч". И, знаете ли, те го правят (смее се). Искам да науча добре български, за да разбират играчите всичко, което казвам.
- Испанският тренировъчен лагер ще бъде ли последният за Шахтьор този извън сезона?
- Важни ли са за вас резултатите от тестовете?
- Последно. Важното сега е качественото обучение. Понякога изглежда като неравен път, който трябва да доведе до резултат.
- Какво ще прави отборът, когато се върне в Донецк?
- Как си почивате от футбола?
- Идвам вечер в стаята си, вземам си душ, пускам телевизора и гледам. футбол.
- Ще гледате ли световното първенство в Корея и Япония лично или по телевизията?
- Мисля, че Италия може да стигне до финала. Считам отбора на Трапатони за един от фаворитите на турнира – наред с отборите на Франция, Аржентина, Германия.
- Какво ще кажете за шансовете на българския национален отбор?
- Не я познавам много добре. Затова причислявам българския отбор към категорията на най-малко предвидимите и съответно способните да поднесат изненада.
- И как ви харесва тази изненада:финал Италия - България?
- (Смее се.) Е, тогава определено ще помоля президента на Шахтьор да си тръгне и ще отлетя за Йокохама.
Прочетете ни и в Telegram. Абонирайте се за каналите ни "UP. Damn food" и "UP. Off the record"