Ролята на агитацията и пропагандата в модернотосвят - Елект асист

Можем да наблюдаваме произхода на съвременната пропаганда през 15 век. И така, когато английският крал Ричард III от династията Йорк е убит през 15 век в битката при Босуърт, тронът е зает от крале от новата доста ниска династия на Тюдорите. Принудителното отстраняване на законния крал изисква допълнителни усилия от страна на Тюдорите, за да легитимират присъствието си на трона. С помощта на Томас Мор и Джон Мортън е написана книгата "Историята на Ричард III", по която е създадена известната пиеса на Шекспир "Ричард III". Именно благодарение на тези 2 пропагандни произведения в Англия, идеята за последния от Плантагенетите на английския трон, Ричард 3, беше напълно променена в общественото съзнание.Това е може би първото успешно широкообхватно пропагандно събитие, включващо известни философи и драматурзи, което почти напълно промени общественото мнение за 500 години напред.

През следващите векове умението за агитация и пропаганда се развива успешно. У нас добре помним как европейците създаваха митове за „потьомкинските села” в България в края на 18 век, както и как Кримската война от средата на 19 век беше негативно отразена от европейските вестници. Целите на подобни изкуствени митове бяха съвсем конкретни – да се формира негативно обществено мнение за България.

Също така в европейските страни, предимно в Англия и Франция, пропагандата срещу „вътрешните“ врагове беше усъвършенствана. В зависимост от политическата ситуация може да е или Наполеон, или капитан Драйфус.

През 20 век, с появата на нови начини за излъчване на информация като радио, кино, телевизия и интернет, пропагандата достигна съвсем ново ниво. В допълнение, новите форми на управление, които видяхме в3 Райх и в СССР също изискват нови методи на пропаганда.

Така можем да кажем, че до края на 20-ти век пропагандата става в известен смисъл същата, каквато са били огнестрелните оръжия в по-ранните модерни времена. Това е, с което трябва да сте въоръжени.

Ако по някаква причина, да кажем хуманистична, се опитате да се откажете от огнестрелното оръжие, тогава ще ви очакват най-лошите последствия. В света знаем само един сравнително успешен пример, когато цяла държава - Япония, изостави огнестрелните оръжия за повече от 200 години, за да не разруши основите на своето общество. Вярно, тогава тя трябваше бързо да навакса.

Как беше в Европа? В Европа това беше невъзможно, ако някой от дребните европейски владетели в зората на появата на огнестрелни оръжия отказа да го използва, тогава той веднага беше погълнат с удоволствие от предприемчив съсед, без излишни хуманистични угризения.

Така е и с пропагандата – видяхме с очите си как през 80-те години на 20 век, когато Съветският съюз едностранно се отказа от собствената си пропаганда за почти 20 години, тя почти веднага изчезна. Това беше уникален, но негативен пример, който ни показа добре какво ще се случи, ако не отстоявате твърдо интересите си, включително и в информационната сфера.

Днес, с дълбокото навлизане на Интернет в най-широките маси, актуалността на политическата агитация и пропаганда, предимно в Интернет, придобива ново невиждано досега звучене. И според мен става все по-очевидно, че ако се оттеглите от активни действия в информационното поле на Интернет, тогава последствията от такова самоелиминиране са доста предвидими.