Ролята на фолклора в нравственото и естетическо възпитание на личността, Статия в сп. "Млад учен"
Библиографско описание:
Обнадеждаващи и обнадеждаващи са промените, които настъпват във възпитанието на децата. Въвеждането на нови предмети, преработването на старите програми е изискване на времето. И как всичко трябва да бъде обмислено, предвидено - все пак семето на "разумното и вечното" ще покълне след години! Грешките могат да бъдат избегнати само чрез анализиране на уроците от миналото и внимателно вглеждане в днешния ден.
Нещо беше пропуснато от педагогиката преди 10 години, ако сега проблемите на морала, морала и трудовото възпитание са толкова остри. Ако медиите са пълни с изказвания за неуважителното отношение към древните паметници и задръстването на великия български език с чужди думи. Ако сме забравили, че можете да посрещнете гостите с ароматен чай и да подарите лайка. Ако, седнали един до друг, не можем да изпеем една българска песен от начало до край. Безкрайни ако...
Какво ще ни помогне да върнем изгубеното, да възстановим системата от морални ценности, която се е развивала през вековете, човешките отношения, в които човек е „орел“, „сокол“, смел, силен, защита и подкрепа за нея - „павушка“, „лебед“, скромен, грациозен и трудолюбив?
Фолклорът може да бъде от голяма помощ тук. Неговото животворно, пречистващо действие е особено необходимо за малкия човек. Напил се от този чист извор, той ще познае родния си народ със сърцето си, ще стане духовен наследник на неговите традиции. Така той ще израсне като истински човек.
Фолклорът винаги е бил естествена част от народната педагогика. С негова помощ в селската среда, в най-достъпна форма, младите поколения бяха пренесени на младите поколения на естетическите, моралните и трудовите идеали, които са се развили през вековете, концепциите заоколния свят. Селският живот е буквално наситен с фолклор.
Чрез фолклора се формира художествено-образното мислене на децата. Педагогическият опит на народа се консолидира в обичаите и обредите, свързани с раждането и първите стъпки на детето, с запознаването му с интересите на семейството и обществото. Очевидна е педагогическата насоченост на света, в който живее и се развива детето (народни песни, игри, приказки...).
Участието на децата в календарни обреди беше за тях своеобразно училище за овладяване на житейския опит, натрупан от по-старите поколения, училище за овладяване на техните традиции и обичаи, запознаваше децата с родната национална култура. Постепенно се усвоява и натрупва обширен фолклорен материал, характерен за района.
Народната педагогика е педагогика на националното спасение, тя е педагогика на всеобщата мъдрост на възпитанието, педагогика на всеобщата любов.
Какво е образованието в крайна сметка? Пример и любов. С пример и любов, без преувеличение, могат да се решат всички или почти всички задачи на възпитанието.
В училищната практика запознаването с фолклора обикновено протича епизодично и се осъществява главно чрез заучаване на песни. Липсата на системно изучаване на културните традиции на своя народ е причина децата да не проявяват достатъчно интерес към тях.
В нашето училище класовете са структурирани по такъв начин, че фолклорът се изучава не като комбинация от отделните му видове и жанрове, а като самия живот, като светът на човек от миналото и в много отношения от настоящето. Изучаването на фолклор е включено в предмета „Слушане на музика“, организират се изложби на произведения по засегнатите теми, учениците посещават краеведския музей (експозиции, посветени на народното творчество), фолклорни концерти, сами подготвят концертни програми. специаленНашите деца обичат заниманията в Ансамбъл за народни песни „Лада”, който е редовен участник в народните празници: „Месници”, „Великден”, „Пролетно коледуване”, „Зимни песни”, „Сборове”.
Разбира се, това е само началото на работата и тя изисква по-нататъшно усъвършенстване, но практиката вече показва, че се откриват големи възможности за морално и естетическо възпитание на децата: те се развиват духовно, развиват своя вкус, кръгозор, учат се да пеят, танцуват, рецитират, свирят на традиционни народни инструменти.
Човешката памет е къса. Но има и друга памет, тя се нарича култура. Културата съхранява правилата, обичаите, традициите, предава информация за явления, дошли от миналото, чиято тайна отдавна е загубена ...
Защо, например, на Троица украсяват бреза, а на Масленица изгарят чучело и пекат палачинки; защо окачват златни топки и малки играчки на елхата, защо палят огньове на нея и защо купуват хартиени маски.
Пред нас е някакво отговорно действие, което се извършва в името на висока цел - в името на хората, в името на самия живот.
Следи от ритуали и ритуали има в детските игри „И ние просо сеяхме”, „Погача”, „Баба грах сея”.
При децата развитието на околния свят е невъзможно без игри, песни, поговорки. Затова в класната стая се обръщаме към фолклора в различните му форми, опитваме се да внушим любов към народното изкуство в класната стая, като се „потапяме“ в народната култура. В класната стая децата пеят народни песни, танцуват, чрез народни игри, танци се стига до разбиране на народния бит.
За празници и забавления използваме и българска народна музика и приказки.
Програмата за деца от средна възраст е изцяло базирана на жанровете на българските народни песни.
Фокусиране върхуобщобългарските песенни традиции и историята на формирането на жанровете на българската народна песен, материалът е структуриран по следния начин: от най-древните образци на песни, приказки, епоси до исторически песни, които ще помогнат да се започне разговор за богатството на лириката. Децата развиват представата за народната песен като азбука на морала: всички народни песни са размишления върху основните въпроси пред човека - как да живее щастлив живот, за какво да мечтае, какво да цени. Вечното желание на човек да бъде свободен - децата ще чуят в песента „О, ти си степ широка“, необходимостта да имаш семейство, роднини, приятели - в песните „Степ, да степ наоколо“, „Черен гарван“; желанието да обичаш и да бъдеш обичан в „Не вятърът огъва клона“, „Надолу по река Волга“, любовта към родината, към родната земя в песента „Виждам прекрасна свобода“.
Преходът към темата „Песни с движение“, „Кръгли танци“ и „Танцови песни“ е изграден върху контраста. Ако изпълнението на предишни жанрове изисква "работа на душата", тогава в кръгли танци и танци ще се изисква познаване на законите на хореографията и актьорските умения.
След като се запознаха с основните правила, момчетата, като фантазираха, съставиха свой кръгъл танц и измислиха нови елементи на танца. Най-добре е да завършите разговор за народна песен с песен. Това е един от жанровете, които съществуват днес.
Разбирането на съдържанието на народните песни, игрите, проникването в техния характерен склад допринасят за развитието на разбиране у децата за красивото, истинското. Това ще им помогне да станат граждани на своята родина, да ценят моралните и духовни ценности на своя народ.
Фолклорът е форма на изразяване на себе си, на своето отношение, достъпна за всички без изключение. Особената привлекателност на традиционния фолклор за съвременния човек се състои в възникването на специфични психични състояния по време на изпълнение на народни песни и танци. Тези състоянияхарактеризира се с усещане за приповдигнатост, празничност, единство с колектива, вътрешна откритост един към друг на участниците във фолклорното действие. И накрая, часовете по фолклор са смислени, изпълнени с отдих, при това колективен отдих, носещ ценен образователен заряд, норми и ценности на съвместно действие и съвместен живот.
В крайна сметка е важно за всички нас да осъзнаем не само какъв е произходът на определени традиции, но и какво подхранва световния живот на хора от различни националности в продължение на много години; как, запазвайки своята идентичност, нашите предци са умеели да уважават обичаите на другите народи и са се стремели да поддържат хармонията помежду си. Иска ми се да вярвам, че българите, татарите, казахите - основните представители на националности сред жителите на Астрахан - успяват да запазят всичко най-добро, натрупано от техните поколения, и да предадат това безценно наследство на нашите деца, внуци и правнуци.
1. Куприянова Л. Л. "Музикален фолклор", 1992 г
2. Пшеницина Н. "Фолклорът като предмет на училищно обучение" Изкуство в училище № 1, 1994 г.
3. Мелников М. "Да съхраним изворите на фолклора" Изкуство в училище № 1, 1991 г.
4. Л. Назърова "Педагогика на музикалния фолклор" Изкуство в училище 2000г
5. Фомина Н. "Народни празници" Изкуство в училище, 1994г
6. Даркевич В. П. "Народна култура", М., 2006
7. И. Понкратиев "Фолклор: общуване и запознаване" Изкуство в училище № 1 1994 г. стр. 26