Министерството на икономическото развитие е изготвило проект на стратегия за развитие Иновативна България-2020 – българска
"Стратегията посочва пет ключови задачи", каза г-н Klepach. "За една иновативна икономика е необходим иновативен човек - който е фокусиран върху създаването и прилагането на иновации във всички области на обществения живот. Първата задача е да промени хората, да увеличи податливостта към иновации, да разшири класата на иновативните предприемачи, да създаде атмосфера на толерантност към риска. Трудът и индустрията се модернизират. Третата задача е да се увеличи иновативността на държавата. Формирането на балансиран научноизследователски сектор и повишаване на отвореността на националната иновационна система са четвъртата и петата задача.“
Програмата предвижда още до 2020 г. една пета от българските чиновници да владеят чужди езици, да няма повече от една трета от възрастните сред държавните служители, а около 10% от държавните служители да получават образование в чужбина.
Необходимо е тази година да започне прилагането на стратегията, каза зам.-министърът. През следващите две години трябва да се създадат условия за иновации, смята той: значително са увеличени разходите за научноизследователска и развойна дейност и публично-частните партньорства, разработени са технологични програми за държавните компании и са въведени допълнителни данъчни стимули.
Освен това Министерството на икономическото развитие обсъжда данъчни ваканции за компании, които откриват новаторски бизнес, както и разширяване на предимствата върху застрахователните премии. Министерството предлага да се създаде институт за безвъзмездна подкрепа за иновации, евентуално на базата на българския фондтехнологично развитие (RFTR), който през 2012 г. RFTR ще трябва да разпредели 10 милиарда рубли, а през 2020 г. - 50 милиарда рубли.
Според анализаторите платежният баланс за технологии е бил положителен през 2000 г. (20 милиона долара), а през 2009 г. е минус 10,8 милиона долара. Водещите страни в областта на иновациите са увеличили излишъка си в технологичния баланс за същия период: САЩ - 1,5 пъти, Великобритания - 1,9 пъти и Япония - 2,5 пъти. Разходите за НИРД през 2008 г. в България се оценяват на 1,04% от БВП срещу 1,43% от БВП в Китай и 2,3% в страните от ОИСР, 2,77% от БВП в САЩ, 3,44% от БВП в Япония.
По време на кризата десетки милиарди долари бяха инвестирани в развитието на медицината, биотехнологиите, алтернативната енергия, ядрената индустрия и информационните технологии. Такива мощни финансови инжекции могат да доведат до промяна на технологичния ред с 3-5 години, се посочва в документа. Българското държавно регулиране все още се характеризира с враждебност към бизнеса, пишат служители на Министерството на икономическото развитие, докато данъчната и митническата администрация са репресивни. Държавната власт не е иновативна и не е постигнала значителни успехи в създаването на иновативен климат, обобщават те.
Частният бизнес отвръща на държавата: през 2009 г. разработването и внедряването на технологични иновации се извършва от 9,4% от общия брой предприятия. В Германия такива хора са почти 70%, в Ирландия – 57%, в Белгия – 60%, в Естония – 55%. Само три български компании са включени в хилядата водещи компании в света за научноизследователска и развойна дейност: Газпром (108-мо място по абсолютни разходи, делът им в приходите е 0,6%), АвтоВАЗ (758-мо място, 0,8%) и Ситроникс (868-мо място, 2,6%). В същото време българските предприятия не бързат да заемат наистина напреднали технологии,което "характеризира българската иновационна система като ориентирана към имитация, а не към създаване на радикални иновации и нови технологии", се казва в документа.
„Според мен целите, поставени от разработчиците на Стратегията за иновативно развитие до 2020 г., са неоправдано оптимистични, казва Олга Ускова, президент на НАИРИТ, „Служителите на Министерството на икономическото развитие очакват, че след 10 години България ще може да претендира за 10% от световния пазар на услуги, базирани на знанието, а делът на иновационния сектор в БВП ще нарасне до 20%. Има редица проблеми, които пречат на това. Основният проблем е ниско търсене на иновации."Иновациите са най-добри за малките и средни предприятия, но това се случва само когато големият бизнес им осигури добро търсене. Но проблемът е, че големите български корпорации като Газпром предпочитат да загубят позициите и пазарния си дял, отколкото да намалят разходите си чрез иновативни решения. Такива предприятия използват предимно остарели технологични платформи."
Освен това, продължава Ускова, в България предлагането на иновации също не винаги е наред, тъй като много обещаващи идеи просто не достигат етапа на рисковете. „Те просто не минават през тази прословута „долина на смъртта“ – от експериментално устройство до бизнес идея или до репликирана технология, казва г-жа Ускова. „Необходимо е да се подпомогне иновационната дейност на рисковия етап, когато трябва да се патентова технологията и да се намерят средства за производството на прототипи, тоест да се превърне една технологична идея в икономическа. Тук дори малките инвестиции биха могли да имат много сериозен ефект. Но съществуващите институции за развитие (включително Ros нано иСколково) често просто не са пригодени за решаване на подобни проблеми. Те разработват само онези технологични идеи, които с голяма степен на вероятност могат да донесат печалба."
Като цяло експертите от индустрията смятат за положителен самия факт на широко обсъждане на концепцията за иновативно развитие на страната, като отбелязват, че основното нещо за иновативната икономика е конкурентна среда, нейното създаване трябва да бъде основният елемент на стратегията.