Росфинмониторинг - Съдебна и административна процедура за обжалване на нормативни правни актове,

Заявлението за оспорване на нормативен правен акт се подава в писмена форма и трябва да съдържа:

Заявлението за оспорване на нормативен правен акт трябва допълнително да съдържа данни за името на държавния орган, органа на местното самоуправление или длъжностното лице, което е приело оспорвания нормативен правен акт, неговото наименование и дата на приемане; посочване на това какви права и свободи на гражданин или неопределен кръг лица са нарушени от този акт или част от него.

Подаването на заявление за оспорване на нормативен правен акт до съда не спира действието на оспорения нормативен правен акт.

Обжалване на нормативни правни актове, засягащи правата и законните интереси на лицата в областта на предприемаческата и друга икономическа дейност.

Съдилищата, по начина, предписан от CAS RF, разглеждат и решават административни дела в рамките на тяхната юрисдикция относно защитата на нарушени или оспорени права, свободи и законни интереси на гражданите, правата и законните интереси на организации, произтичащи от административни и други обществени правоотношения, включително административни дела:

  • за оспорване изцяло или отчасти на нормативни правни актове;
  • по оспорване на актове, съдържащи разяснения на законодателството и имащи нормативни свойства;
  • по оспорване на решения, действия (бездействие) на държавни органи, други държавни органи, органи на военната администрация, органи на местното самоуправление, длъжностни лица, държавни и общински служители;

Формата на административната искова молба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в части 1.8 и 9 на член 125 от CAS RF.

В административната искова молба за оспорване на нормативен правен акт,да се посочи:

Документите, посочени в клаузи 1, 2, 4 и 5 на част 1 на член 126 от CAS RF, документи, потвърждаващи информацията, посочена в клауза 4 на част 2 от този член, както и копие от оспорения регулаторен правен акт, се прилагат към административната искова молба за признаване на нормативен правен акт за невалиден.

В административната искова молба административният ищец цитира доказателства, които са му известни и могат да послужат на съда при установяване на обстоятелства, които са от значение за правилното разглеждане и решаване на административното дело.

В административната искова молба административният ищец може да заяви своите искания.

Глава 24 от АПК България съдържа разпоредби относно разглеждането на дела за оспорване на ненормативни правни актове, решения и действия (бездействие) на държавни органи, органи на местното самоуправление, други органи, организации, надарени от федералния закон с определени държавни или други публични правомощия, длъжностни лица.

Съгласно чл. 197 АПК България случаи на оспорване на ненормативни правни актове, засягащи правата и законните интереси на лица в областта на предприемаческите и други икономически дейности, решения и действия (бездействие) на държавни органи, местни власти, други органи, организации, надарени от федерален закон с определени държавни или други публични правомощия (наричани по-нататък органи, упражняващи публични правомощия), длъжностни лица, включително съдебни изпълнители, се разглеждат от арбитражния съд съгласно към общите процесуални правила, предвидени от CAS на Руската федерация, с характеристиките, установени в глава 18 от CAS на Руската федерация.

Производства по дела за оспорване на ненормативни правни актове,решения и действия (бездействие) на органи, упражняващи публични правомощия, длъжностни лица се инициират въз основа на заявление на заинтересовано лице, което се е обърнало към арбитражен съд с искане за анулиране на ненормативни правни актове или за обявяване на незаконни решения и действия (бездействие) на тези органи и лица.

Заявленията за признаване на ненормативни правни актове за невалидни, решения и действия (бездействие) за незаконни се разглеждат в арбитражен съд, ако тяхното разглеждане в съответствие с федералния закон не е от компетентността на други съдилища.

Заявлението може да бъде подадено до арбитражен съд в рамките на три месеца от датата, на която гражданинът или организацията са узнали за нарушаването на техните права и законни интереси, освен ако федералният закон не предвижда друго. Пропуснатият по уважителна причина срок за подаване на заявление може да бъде възстановен от съда.

Граждани, организации и други лица имат право да се обърнат към арбитражния съд с молба за отмяна на ненормативни правни актове, незаконни решения и действия (бездействие) на органи, упражняващи публични правомощия, длъжностни лица, ако смятат, че оспореният ненормативен правен акт, решение и действие (бездействие) не съответстват на закона или друг нормативен правен акт и нарушават техните права и законни интереси в областта на предприемаческата и друга икономическа дейност, незаконни да им налагат всякакви задължения, да създават други пречки за осъществяването на предприемаческа и друга стопанска дейност.

Заявлението може да бъде подадено до арбитражен съд в рамките на три месеца от датата, на която гражданинът или организацията са узнали за нарушаването на техните права и законни интереси, освен ако федералният закон не предвижда друго.Пропуснатият по уважителна причина срок за подаване на заявление може да бъде възстановен от съда.

Заявлението за признаване на ненормативен правен акт за невалиден, решения и действия (бездействие) за незаконни трябва да съдържа:

  1. името на органа или лицето, приело оспорвания акт, решение, извършило оспорваните действия (бездействие);
  2. наименование, номер, дата на приемане на оспорения акт, решение, час на действието;
  3. правата и законните интереси, които според жалбоподателя са нарушени с оспорения акт, решение и действие (бездействие);
  4. закони и други нормативни правни актове, които според заявителя не съответстват на оспорения акт, решение и действие (бездействие);
  5. искане на жалбоподателя за признаване на ненормативен правен акт за невалиден, решения и действия (бездействие) за незаконни.

Обжалване на действия (бездействие) на Росфинмониторинг

Гражданин, организация, други лица могат да сезират съда за оспорване на решения, действия (бездействие) на държавен орган, местно самоуправление, друг орган, организация, натоварена с определени държавни или други публични правомощия (включително решения, действия (бездействие) на квалификационна колегия на съдии, изпитна комисия), длъжностно лице, държавен или общински служител (наричани по-нататък орган, организация, лице с държавни или други публични правомощия), ако смятат, че техните права, свободи и са нарушени или оспорени законни интереси, създадени са пречки за упражняването на техните права, свободи и законни интереси или незаконосъобразно са им вменени задължения. Гражданин, организация, други лица могат да се обърнат директно към съда илида оспорва решенията, действията (бездействието) на орган, организация, лице, натоварено с държавни или други публични правомощия, пред по-висш орган, организация или лице, по-високо по подчинение, или да използва други извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове (член 218 от CAS RF).

Административните искове се подават в съда в съответствие с правилата за компетентност, установени в глава 2 от CAS RF.

По административни дела за оспорване на решения, действия на орган, организация, лице, натоварено с държавни или други публични правомощия, съдът по начина, предвиден в глава 7 от CAS на Руската федерация, има право да спре обжалваното решение, доколкото се отнася до административния ищец, или да спре обжалваното действие срещу административния ищец.

Съгласно чл. 219 от КАС България може да се предяви искова молба по административен ред, с която се оспорват решения, действия (бездействие) на орган на изпълнителната власт на съставна единица на Република България, орган на местно самоуправление по въпроси, свързани с уговаряне на мястото и времето на провеждане на публично събитие (събрание, митинг, демонстрация, шествие, пикет), както и с предупреждение, отправено от тези органи относно целите на такова публично събитие и формата на неговото провеждане. в съда в рамките на десет дни от датата, на която гражданинът, организацията, другото лице са узнали за нарушение на техните права, свободи и законни интереси.

Пропускането на срока за подаване на молба до съда не е основание за отказ за приемане на административна искова молба за съдебно производство. Причините за пропускане на срока за подаване на молба до съда се изясняват в предварително съдебно заседание или съдебно заседание.

Пропускане на срока за подаване на молба до съда без основателна причина исъщо така невъзможността за възстановяване на пропуснатия (включително по уважителна причина) срок за подаване на молба до съда е основанието за отказ за удовлетворяване на административния иск.

Обжалване на решения за налагане на административни наказания, издадени от служители на Росфинмониторинг

Обжалването на решения за налагане на административни наказания или решения за прекратяване на производство по административно нарушение, както и постановления за отказ за образуване на производство по административно нарушение се извършва в съответствие със съответните разпоредби на глава 30 от Кодекса за административните нарушения на България.

Решението по делото за административно нарушение, извършено от юридическо лице или лице, извършващо предприемаческа дейност без образуване на юридическо лице, се обжалва пред арбитражен съд в съответствие с арбитражното процесуално законодателство.

Жалба срещу решение по дело за административно нарушение се подава до съдията, органа, длъжностното лице, издали решението по делото, и които са длъжни да го изпратят с всички материали по делото до съответния съд, по-висш орган, по-високо длъжностно лице в рамките на три дни от датата на получаване на жалбата.

Жалба срещу решение по дело за административно нарушение може да се подаде в рамките на десет дни от датата на връчване или получаване на копие от решението.

При пропускане на срока, определен от Кодекса за административните нарушения на Република България, посоченият срок по искане на жалбоподателя може да бъде възстановен от съдията или длъжностното лице, упълномощено да разгледа жалбата.