Рубинщайн С
Говорейки за характер (което на гръцки означава „преследване“, „печат“), те обикновено имат предвид онези черти на личността, които оставят определен отпечатък върху всичките му прояви и изразяват специфичното му отношение към света и най-вече към другите хора. В този смисъл обикновено казваме, че човек има лош характер или добър, благороден и т.н. Понякога казваме в същия смисъл, че такъв и такъв човек е безгръбначен, като искаме да кажем, че той няма такова вътрешно ядро, което да определя поведението му; неговите дела не носят печата на техния създател. С други думи, безгръбначният човек е човек, лишен от вътрешна сигурност; всяко негово действие зависи повече от външни обстоятелства, отколкото от самия него. Човек схарактер,, напротив, се отличава преди всичко ссигурноств отношението си към околната среда, изразена в сигурността на неговите действия и постъпки; на човек с характер, знаем, че при такива или такива обстоятелства той ще действа по такъв или такъв начин. „Този човек“, често казват те, „трябваше да направи точно това, той не можеше да направи друго - такъв е неговият характер.“Характерътопределя увереността на човек като субект на дейност, който, като се откроява от околната среда, се отнася конкретно към нея. Да познаваш характера на човека означава да познаваш онези черти, които са съществени за него, от които следва, от които се определя целият начин на неговите действия. Чертите на характера са онезисъщественисвойства на човек, от които с определена логика и вътрешна последователност следва една линия на поведение, някои действия и чрез които други се изключват като несъвместими с тях, противоречащи им.
Но всяка сигурност винаги и неизбежно е сигурностпо отношение на нещо.Неима абсолютна сигурност сама по себе си, независимо от всичко друго. И сигурността на характера също не е сигурност като цяло, а сигурност по отношение нанещо,към конкретна област от житейски отношения, които са значими за човек. Сигурността, която е същността на характера, може да се формира в човека по отношение на това, което не му е безразлично. Наличието на характер в човек предполага наличието на нещо значимо за него в света, в живота, нещо, от което зависят мотивите на действията му, целите на действията му, задачите, които той сам си поставя или поема. Характерът е вътрешните свойства на личността, но това не означава, че те се определят в своя генезис и същност отвътре, от система от вътрешни органични или вътреличностни отношения. Напротив, тези вътрешни свойства на личността, които съставляват нейния характер, се изразяват във връзка със значимото за човека в света, чрез отношението към света и се определят.